Идеята да бъде вкаран комунистическият период на България в учебниците

Идеята да бъде вкаран комунистическият интервал на България в учебниците срещна много утвърждение измежду хората, само че се откриха и гласове, които се почувстваха афектирани, наранени и като цяло – несъгласни на тази дребна промяна. Българска социалистическа партия също съумя да политизира тематиката с образователната стратегия за история. Левицата още веднъж реши да затанцува с обичайния си електорат и по този метод в избран аспект се легитимира антидемократична партия. Защо? На първо място - тези диспути би трябвало да се водят от експерти и специалисти. А и да не забравяме, че добър или неприятен – комунизмът се е случил. Тоест – има място в историята. Освен всичко друго – от разпадането на тоталитарната система са минали две десетилетия. Значи можем да погледнем този интервал от нужната историческа отдалеченост. Говоренето по тематиката от страна на Българска социалистическа партия основава чувство за проблем с отношението си към демокрацията. С мненията си към програмата по история го потвърждават за следващ път, в случай че си напомним изявлението на Нинова от предходната година. Столетницата пази режим, избран като тоталитарен, дружно с националсоциализма и фашизма, с декларация от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Да си спомним и друго – комунистическият режим в България е разгласен за незаконен със закон. Доказано е в международен мащаб, че жертвите на комунизма са повече от жертвите на фашизма и хитлеризма. Парадоксално е и друго - Българска социалистическа партия пази събития, от които Българска комунистическа партия се е отрекла още на Априлския пленум. В желанието си да печелят евтини дивиденти, алените изпаднаха до това да отхвърлят сталинските репресии, от които Българска комунистическа партия се е разграничила още през 1956-а. Затова се питаме - белким днешната Българска социалистическа партия е по-антидемократична от късната Българска комунистическа партия? Още при поемането на партията Корнелия Нинова поде измамлив курс на връщане към лявото. Макар в Българска социалистическа партия и през днешния ден да се следи разделяне на елити, публично се приказва за преразглеждане на плоския налог (въведен по времето на Станишев) и за отменяне на Истанбулската спогодба (позиция, която би се харесала на старата част от левия електорат, уплашена от " третия пол ", само че и която сложи партията в шизофренна ситуация). Сега на дневен ред пристигна и въпросът за проучването на комунизма в учебно заведение. Всички анализатори и социолози ще кажат, че електоратът на Корнелия Нинова е възрастово подвластен. Днес не е влиятелно за младите да бъдат леви и това мъчно уголемява периферията на социалистите. Затова спасяването на обичайния електорат е значимо за Българска социалистическа партия. В тази писта Столетницата към този момент се бие с патриотите, а и с всички популисти. И подобен вид говорене е значимо за здравето и силата на партията. Но би трябвало ли особеностите на политическия живот у нас да трансформират историята? Да, приказваме тъкмо за смяна. Защото неналичието на комунистическия интервал в учебниците по история е самобитно изтриване. А това е изключително рисково в общество, в което паметта е къса – нещо, което постоянно си повтаряме. Разговорът за комунизма в учебно заведение не би трябвало да отхвърля и достиженията в този интервал. Има какво да се похвалим в политиката, спорта, културата... Но това не анулира характерностите на режима. И по времето на Хитлер в Германия е имало достижения в строителството и спорта, само че това не ни дава съображение да го оправдаваме като режим. Или да се вършим, че не съществува. Историческите обстоятелства не осъждат живота при комунизма, а показват самия режим – насилието, лагерите, цензурата. В момента България е единствената измежду някогашните комунистически държави-членки на НАТО и Европейски Съюз, където тоталитарното минало не е в детайли изучавано в учебно заведение, написа topnovini.bg. Всички някогашни комунистически страни обръщат внимание на комунизма през историята в гимназията. Тогава – за какво децата ни да не учат за комунизма? Не е ли по-правилно да се питаме кой написа учебниците по тематиката, а не дали би трябвало въобще да се визира? Това, единствено по себе си не е ли комунизъм в пост-комунистическото настояще?