И раят, и адът са в нас, и всички богове

И раят, и пъкълът са в нас, и всички богове са също вътре в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички висини, всички светове.

Те съставляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в облик на силите в нашето тяло, които са в спор. Това съставлява митът.

Джоузеф Камбъл е американски професор, публицист, редактор и оратор.

Текстовете му са основно в региона на сравнителната митология, ориентирани към пространствата на митовете, изключително мита за героя, на който и посвещава първото си значимо произведение „ Героят с хиляди лица “.

Камбъл приема мощно въздействие от немската философия (Шопенхауер, Шпенглер), аналитичната логика на психиката на Карл Густав Юнг , творбите на Джеймс Джойс и Томас Ман .

Оказва доста влияние върху американската известна просвета от втората половина на 20 век.

Какво е бракът? Митът ти споделя какво е. Той съставлява повторното събиране на един път разграничена дуада.

Първоначално вие двамата сте били едно. Но в този момент, в света, сте разграничени на две и точно разпознаването на твоята духовна еднаквост – това е бракът.

Той е доста по-различен от, да речем, любовната връзка. Дори няма нищо общо с нея. Бракът населява различен митологичен проект на съществуването.

Когато хората се женят просто тъй като считат, че връзката им е била задоволително дълга, те доста скоро ще се разведат, защото всички любовни връзки свършват непроменяемо с отчаяние.

Бракът е различаване на духовната еднаквост. Ако живеем вярно, в случай че мозъкът ни е надъхан да търси същинските положителни качества в индивида от другия пол, безусловно ще открием подобаващия сътрудник – мъж или жена.

Но в случай че се разсейваме и вниманието ни се отвлича от, да речем, чувствени ползи, тогава сигурно ще се оженим за несъответствуващ човек.

Ако обаче изберем подобаващия човек, ние въплъщаваме в себе си облика на Божието съвършенство и точно в това е смисълът на брака.

Сърцето ще ти подскаже. Трябва да ти подскаже. Не знам по какъв начин тъкмо става, само че нещо просветва в теб, нещо вътре в теб знае по-добре и ти споделя, че това е индивидът.

Ако женитбата не съставлява първостепенна задача в даден живот, бракът няма да се получи.

Женитбата значи свързване на двама, които са едно, двамата стават една плът. Ако бракът им продължи задоволително дълго и в случай че човек съумее да се преценява с него вместо със личните си, чисто персонални прищявки и стремежи, в един миг ще разбере, че това е истината, че двамата фактически са едно цяло.

Най-вече духовно. Биологичното не е нищо друго с изключение на похищение на вниманието, което може да докара до неправилен избор.

В брака съществуват две напълно разнообразни етапи. Първата е младежкият брак, когато, следвайки прелестния си подтик, подарък от природата в нейното биологично взаимоотношение сред половете, ние се свързваме за основаването на деца.

Но не щеш ли детето съзрява и напуща дома. Тогава брачната двойка остава сама. Лично аз съм изумен от големия брой все мои близки другари, които се разведоха след четирийсет-, даже след петдесетгодишна възраст.

Дотогава бяха имали напълно удовлетворителен живот дружно с детето, но явно са възприемали връзката си само и единствено във връзка с него. И в никакъв случай във връзка с самите себе си.

Бракът е обязаност. Когато направиш жертва, жертвата не е в името на единия или другия, а в името на общата обязаност.

Китайската концепция за дао с взаимоотношението на бялото и черното в него – това е връзката сред ян и ин, сред мъжкото и женското, ето какво съставлява бракът. И тъкмо в това се превръщаш, откакто се ожениш.

Ти към този момент не си единствено това, което си; твоята еднаквост е обвързана в съответни взаимоотношения. Бракът не е някаква си любовна връзка, той е тестване и тестването се състои в това, че би трябвало да пожертваш егото си в името на общата обязаност, в която двамата ставате едно.

В прочут смисъл ти отново правиш това, което искаш, само че към този момент не си единствено и само ти, а двамата сте дружно като един. И това е чисто митологичен облик, който значи, че настрана съществуващата забележима единица се жертва в името на трансценденталното цяло.

Нещо, което се вижда най-добре и в цялата му хубост точно във втората фаза, която аз назовавам алхимията на брака, когато и двамата претърпяват единението.

Ако обаче не престават да живеят по метода, по който са живели през първата фаза, тогава безусловно ще се разделят, откакто децата им отлетят от фамилното гнездо.

Таткото ще се влюби в някое младо, само че към този момент зряло момиче и ще избяга с него, а мама ще остане в празната къща с празно сърце и ще би трябвало да се оправя сама както откри за добре.

Колко хора през днешния ден получават духовно упътване за това какво съставлява бракът? Изправяш се пред един чиновник и след 10 минути си към този момент женен.

Женитбата в Индия продължава три дни. Така двойката се споява и става едно цяло. Бракът не е обществена договореност, а нравствен ритуал. Преди всичко е упражнение в нематериалност и обществото би трябвало да помогне в реализирането на тази нематериалност.

Човек не трябва да бъде в работа на обществото, а обществото да бъде в работа на индивида.

Ако човек е подложен в работа на обществото, тогава е налице чудовищната страна и точно от това е застрашен актуалният свят.

из „ Силата на мита “