Хипатия - единствената жена учен в Средновековието и бруталното ѝ убийство
И до през днешния ден доста учени се прекланят през делата на Хипатия, определяна неведнъж като първата жена академик. Тя се занимавала с физика, математика, философия и астрономия.
Хипатия била красива, умна и не ѝ липсвала храброст да показва уменията си във времена, когато всяка жена се страхувала до опонира на мъжете. Родена е към 350 година в Александрия и е щерка на известния по това време математик Теон Александрийски.
Тя се развива освен в сферите на татко си, а употребява връзките му с цел да обогати знанията си и по други предмети като да вземем за пример астрономията.
След като навършва пълноправие, Хипатия става член на Неоплатоническата школа в Александрия, където се обучавал университетския хайлайф на ранното Средновековие. Там споделя възгледите си за учението на Платон и елементарно притегля аудитория.
Снимка: cdn.syg.ma Съвременниците ѝ отдават огромни почести както на хубостта ѝ, по този начин и на нейните речи, с които елементарно печелила почит.
Хипатия освен е била част от академична общественост, в която доминират мъже, само че и елементарно съумява да се наложи измежду тях. Идеите ѝ за коничните разрези я вършат един от най-блестящите мозъци, живели в миналото.
Тя била изцяло отдадена на науката и по този начин не намерила време да си потърси брачен партньор. Много исторически източници споделят, че е умряла девствена и точно посредством непорочие мозъкът ѝ е стигнал нечувани висоти.
Хипатия обаче имала нещастието да живее във времена, когато християнството се постанова с цялостна мощ и в огромна част от случаите – принудително.
Гъркинята по генезис към момента се прекланяла на езическите богове и отказвала да отстъпи религия си.
Това стоварва върху нея гнева на християнските кръгове, а епископът на Александрия по това време – Кирил Александрийски, който по-късно е канонизиран за светец, подрежда да бъде влачена по улиците, с цел да се пречистят греховете ѝ.
Ритуалът по филтриране включвал още горене на кожата ѝ и пердах с камъни. Когато и след тези мъчения Хипатия отказвала да съобщи езическите си възгледи, било подредено крайниците ѝ да бъдат отделени от тялото до нейната гибел.
Монасите считали тези дейности за наложителни, тъй като единствено по този начин можели да спасят неверната ѝ душа, оставяйки света без един от най-големите мозъци.
