Хроничният риносинузит, който причинява постоянно запушен нос и главоболие наред

Хроничният риносинузит, който предизвиква непрекъснато запушен нос и главоболие наред с другите признаци, визира 11 % от хората в Съединени американски щати. Последните изследвания откриват връзка сред острото положение и промени в мозъчната активност.
Учените се надяват, че откритието им ще помогне да се обяснят някои от другите постоянно срещани резултати на персистиращото инфектиране: затруднена централизация, пристъпи на меланхолия, проблеми със съня и замаяност. Намирането на връзка сред главното заболяване и невронната обработка, протичаща се другаде, може да бъде жизненоважно за разбирането на хроничното положение, дружно с напъните за намиране на по-добри и по-ефективни способи за лекуване.

" Това е първото изследване, което свързва хроничното инфектиране на синусите с невробиологична смяна ", сподели отоларингологът Ария Джафари от Вашингтонския университет.
" Ние знаем от предходни изследвания, че пациентите, които имат синузит, постоянно вземат решение да потърсят здравна помощ не тъй като имат хрема и налягане в синусите, а тъй като заболяването визира метода, по който те взаимодействат със света. Те не са бодри и продуктивни, мисловният развой е усложнен, сънят е пресечен и разтревожен. Това повлиява като цяло на качеството им на живот. Сега имаме перспективен механизъм за това, което следим клинично. "

Изследователите употребявали данни от плана Human Connectome Project, с цел да намерят 22-ма пациенти с продължителен риносинузит и 22-ма следени без инфектиране на синусите. След това данните минали през fMRI сканиране за сравняване на кръвния поток и невронната интензивност в мозъка.
При тези с инфектиране на синусите откривателите са забелязали по-ниска функционална съгласуваност във фронтопариеталната мрежа (отговаряща за вниманието и решаването на проблеми), по-висока функционална съгласуваност в мрежата по дифолт (свързана със самореференцията и блуждаенето на ума) и по-ниска функционална съгласуваност в средно-изолационната мрежа (която ръководи външните тласъци, връзката и общественото поведение).Разликите са по-ясно разпознати при хора с по-тежък риносинуит, отбелязва екипът. Взети дружно, тези увеличени и понижени петна на интензивност в мозъка могат да стоят зад признаците, от които се оплакват пациентите.Въпреки това, пациентите с продължителен риносинузит не демонстрират никакви забележими признаци на когнитивен спад в тестванията. Тъй като участниците в опита са били на възраст 22-35-годишни, откривателите считат, че проблеми могат да зародят на по-късен стадий от живота им, само че това е единствено догадка.

„ Индивидуалното възприятие за централизация понижава, компликациите при фокусиране на вниманието или нарушаванията на съня, които изпитва човек с инфектиране на синусите, могат да бъдат свързани с фини промени в метода, по който мозъчните райони, контролиращи тези функционалности, споделят между тях “, споделя отоларингологът Кристина Симонян от Харвардския университет.

Съвременните лекувания за риносинузит могат да продължат няколко години, като тежестта на възпалението постоянно минава в цикли и удебелява тъканите на синусите. Въпреки че интервенцията може да помогне, това не е гаранция, че признаците на болестта няма да се появят още веднъж.„ Нашите грижи не би трябвало да се лимитират до облекчение на най-явните физически признаци, би трябвало да се погрижим за цялото задължение на заболяването на пациентите “, изясни Джафари.Изследването е оповестено в JAMA Otolaryngology-Head & Neck Surgery.
Източник