9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване не знаят, че са болни
Съвместен пилотен план „ Здрави ли са бъбреците ти? “ на Асоциацията на пациенти с бъбречни болести (АПБЗ) и Българската болнична асоциация (ББА) със съдействието на седем огромни лечебни заведения в страната стартира на 1 май. Проектът се поддържа от Дружеството на нефролозите в България, както и от Българското кардиологично сдружение, а лечебните заведения, с чието подпомагане ще се осъществя акцията, са УМБАЛ „ Медика “ – Русе, „ Св. Анна “ – София, УМБАЛ „ Св. Марина “ – Варна, „ Уни Хоспитал “ – Панагюрище, Аждъбадем Сити Клиник Токуда, УМБАЛ „ Каспела “ – Пловдив и МБАЛ „ Св. София “ – София, оповестиха уредниците на конференция през днешния ден.
В рамките на три месеца на пациентите от отделенията по кардиология и ендокринология в пилотните лечебни заведения ще бъде изследвана глумерулната дестилация (eGFR) и съществуването или неналичието на албуминурия – съществени индикатори за действие на бъбречната функционалност. В случаите на данни за развиване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при тези пациенти, те ще бъдат съветвани от нефролог и ще им бъдат предоставяни просветителни материали, готови от двете сдружения.
„ По този метод желаеме да образоваме тези пациенти за бъбречното заболяване, което вероятно имат, и те да станат дейната страна в своята по-нататъшна диагностика, следене и лекуване, а не да разчитат на съответните лекари “, разяснява председателката на АПБЗ адв. Христина Николова.
Почти 53% от всички, които страдат от ХБЗ, остават недиагностицирани до трети етап на болестта, който е към този момент късен за лекуване. Според статистиката 9 от 10 души, които имат ХБЗ, не знаят, че го имат, стана ясно още от думите ѝ.
Нефрологът проф. Борис Богов пък уточни, че хората с ХБЗ са 10 пъти повече от онкоболните, а вероятността пациентите с ХБЗ да умрат от сърдечносъдово затруднение е в пъти по-висока от тази при хората без това заболяване.
ХБЗ няма признаци. В началото човек не може да разбере, че има такова заболяване, демонстрира се с доста лека отмалялост, която не може да наведе човек на мисълта, че би трябвало да потърси експерт. Затова болестта се назовава и „ тиха пандемия “. Основни фактори за развиването му са диабет вид 2, високото кръвно налягане или други сърдечносъдови затруднения, наднорменото тегло, фамилната обремененост, злоупотребата с цигари, с добавки и протеини.
„ Идеята на плана е да повишим осведомеността на всички пациенти в България и резултатите от него да дадат опция да покажем както на обществото, по този начин и на законодателната и изпълнителната власт, че се намираме във връзка с ХБЗ в нужда от промяна на правната рамка, която директно ще докара до понижаване на смъртността и инвалидизацията на пациентите “, означи председателката на ББА адв. Свилена Димитрова.
В рамките на три месеца на пациентите от отделенията по кардиология и ендокринология в пилотните лечебни заведения ще бъде изследвана глумерулната дестилация (eGFR) и съществуването или неналичието на албуминурия – съществени индикатори за действие на бъбречната функционалност. В случаите на данни за развиване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при тези пациенти, те ще бъдат съветвани от нефролог и ще им бъдат предоставяни просветителни материали, готови от двете сдружения.
„ По този метод желаеме да образоваме тези пациенти за бъбречното заболяване, което вероятно имат, и те да станат дейната страна в своята по-нататъшна диагностика, следене и лекуване, а не да разчитат на съответните лекари “, разяснява председателката на АПБЗ адв. Христина Николова.
Почти 53% от всички, които страдат от ХБЗ, остават недиагностицирани до трети етап на болестта, който е към този момент късен за лекуване. Според статистиката 9 от 10 души, които имат ХБЗ, не знаят, че го имат, стана ясно още от думите ѝ.
Нефрологът проф. Борис Богов пък уточни, че хората с ХБЗ са 10 пъти повече от онкоболните, а вероятността пациентите с ХБЗ да умрат от сърдечносъдово затруднение е в пъти по-висока от тази при хората без това заболяване.
ХБЗ няма признаци. В началото човек не може да разбере, че има такова заболяване, демонстрира се с доста лека отмалялост, която не може да наведе човек на мисълта, че би трябвало да потърси експерт. Затова болестта се назовава и „ тиха пандемия “. Основни фактори за развиването му са диабет вид 2, високото кръвно налягане или други сърдечносъдови затруднения, наднорменото тегло, фамилната обремененост, злоупотребата с цигари, с добавки и протеини.
„ Идеята на плана е да повишим осведомеността на всички пациенти в България и резултатите от него да дадат опция да покажем както на обществото, по този начин и на законодателната и изпълнителната власт, че се намираме във връзка с ХБЗ в нужда от промяна на правната рамка, която директно ще докара до понижаване на смъртността и инвалидизацията на пациентите “, означи председателката на ББА адв. Свилена Димитрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ