Хроничните проблеми със съня, като безсъние и недоспиване, са сред

Хроничните проблеми със съня, като бодърствуване и недоспиване , са измежду подценяваните, само че обилни рискови фактори за развиване на диабет . Много учени асоциират зачестяването случаите на диабет в последните години с увеличението броя на хората, които не си набират първокласен и пълностоен сън.

Връзката сред съня и диабета се изяснява с отрицателното въздействие на безсънието върху регулацията равнищата на кръвната захар . В основата на тези процеси стоят чисто хормонални промени, предизвикани от продължителните проблеми със съня.

Дисбалансът в секрецията на най-малко 2 хормона може да изясни покачвания риск от диабет при хора, които не спят добре.

От една страна, безсънието забавя секрецията на инсулин и затруднява усвояването на кръвната глюкоза от телесните кафези. От друга страна, продължителното бодърствуване води до нараснала тревога и струпване на психическо напрежение. В изискванията на сходен стрес се ускорява секрецията на хормона на напрежението – кортизол .

Високите равнища на кортизол инхибират действието на инсулина. Така при хронично недоспиване освен се понижава секрецията на инсулин, само че и в допълнение се подтиска резултата му. Налице е изключително висок риск от трайно повишение на кръвната захар и развиване на диабет.

Свързани публикации.. Защо безсънието не всеки път прогресира до меланхолия? 0 Кратък сън – къс живот. Скритите опасности при бодърствуване 0 Пълноценен сън с 4 естествени източници на мелатонин 0

Освен всичко това нарасналата тревога и високите равнища на кортизол при хора, които имат хронични проблеми със съня, в допълнение затрудняват заспиването, тъй като забавят синтезата на мелатонин – хормонът на съня . Така постоянното недоспиване и бодърствуване отключват самобитен циничен кръг, който в допълнение покачва риска от диабет.

Установено е, че най-позитивен резултат върху инсулиновата секреция има етапа на така наречен бездънен сън. Тя настава към 5-6 часа след заспиване. Това ще рече, че хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, са най-застрашени от диабет.

Много хора смятат шестчасовия сън за приемлив, само че научните изследвания демонстрират, че от позиция предварителната защита на диабета, той е непълен. Така освен

превъзмогването на проблемите със съня, само че и удължаването на съня до най-малко 7 часа на денонощие може да се считат за сигурна мярка, която да отстрани риска от диабет, предизвикан от хронично недоспиване и бодърствуване.