Кой и защо лъже, че сме в икономическа криза?
Сподели
Вчера, по време на консултациите при президента за сформиране на държавно управление, изпълняващият функционалностите на ръководител на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров, безусловно уверен, съобщи, че България се намира в „ ужасяваща политическа рецесия “, която е също така икономическа, обществена, демографска и има риск да прерасне в конституционна. Тази мантра се повтаря освен от Зафиров само че и от „ Възраждане “, „ Величие “, Има Такъв Народ и доста други популисти – по-точно от всички, които желаят страната да няма непоклатимост.
Слава Богу, истината е, че към този момент се намираме единствено в политическа рецесия и то породена от ГЕРБ и Движение за права и свободи, които смъкнаха държавното управление на акад. Николай Денков и провалиха ротацията. Всъщност, от както е завършила пандемията и на власт не е държавно управление на ГЕРБ, множеството стопански индикатори на страната ни се усъвършенстват ускорено.
Това потвърждават следните числа от Национален статистически институт, Българска народна банка и Евростат:Брутен вътрешен артикул (БВП):
Изминалата 2023 година бе добра за българската стопанска система, като не се сбъднаха песимистичните сюжети, очакващи висока инфлация, невисок растеж на Брутният вътрешен продукт и понижение на действителните приходи.
През 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на нашата страна набъбна до 183,743 милиарда лв. по отношение на 167,809 милиарда лв. година по-рано.
През последните няколко години се следи постоянен напредък на Брутният вътрешен продукт.
Дълг
България резервира второто си място в Европейски Съюз измежду страните с най-нисък дълг, съгласно последните публични данни от Евростат. Всички други 25 държави-членки имат по-високи равнища на дълг.
Покупателна дарба:
България съвсем непроменяемо има по-висок напредък от междинния за Европейски Съюз. През 2023г. България изпреварва Унгария и за първи път от влизането си в Европейски Съюз през 2007 година не е последна по стандарт на покупателните качества (PPS), изразен в действително самостоятелно ползване (AIC) на глава от популацията, сочат последните данни на Евростат.
Брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближи 64% от средноевропейското равнище през 2023 година, което е доста повишаване, спрямо под 40% преди участието ни в Европейски Съюз.
Това от ден на ден ни приближава до европейските страни и ни изтласква от дъното по тези индикатори, където се намирахме много дълго време.
Интересно е сравнението с Гърция, която съществено утежни индикаторите си за доближаване в последните две десетилетия, оповестява ИПИ.
Преди 20 години разликата сред България и Гърция е голяма – през 2004 година южната ни съседка реализира своя най-много от 98% по отношение на междинното за Европейски Съюз, до момента в който в България индикаторът е на равнище 35%,. Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по различен метод – Гърция изпреварва три пъти България по физически размер на стопанската система на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 година разликата е стопена до едвам 3 процентни пункта – 64% за България по отношение на 67% за Гърция.
Доходите и спестяванията на жителите се усилват
През 2023 година годишният общ приход приблизително на разположение от домакинство у нас е 10 846 лева и нараства с 20,4% по отношение на 2022 година, демонстрират данните на Националния статистически институт. За последните 10 години (2014 – 2023 г.) общият приход приблизително на разположение от домакинство се усилва 2,3 пъти.
Реалните приходи на семействата, с регистрирана инфлация, нарастват през 2023 година с по-с 10,0% спрямо 2022 година, а показателят на действителните приходи през 2023 година по отношение на 2014 година e 158,5%. В същото време, през 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на разположение, което е с 19,7% повече спрямо 2022 година
Спестяванията на бизнеса и семействата в банките в България в края на предходната година са над 127 милиарда лв., нараствайки с 4,4% на тримесечна база и с 9,5% – на годишна, по информация на Българската национална банка (БНБ).
Ръст на пенсии и заплати
Средната заплата у нас е скочила с 1000 лв. за 10 години, като през 2013 година тя е била 775 лв., а през предходната стига 1760 лв.. Това демонстрират данните на Национален осигурителен институт. В частния бранш междинната заплата е със 100 лв. по-висока от тази в публичния, като през предходната тя е 1817 лв. при 1741 лв. в публичния.
Евростат заяви, че България е на второ място в блока на 27-те страни членки по растеж на заплатите към края на първото тримесечие на 2024 година. Заплащането у нас се е нараснало с 15.8%, незабавно след Румъния, която води класацията с 16,4%. Но в случай че се регистрира годишната инфлация към март, България е действително с най-голям растеж на заплатите, тъй като у нас тя е 3.1%, а в Румъния – 6.7 на 100, изясни Лъчезар Богданов, основен икономист в ИПИ.
За 10 години нарастване има и на минималната заплата – от 310 лв. през 2013 година до 933 лева от януари 2024. Минималният застрахователен приход се резервира от 420 до 550 лв. от 2013 година до 2015 година, след което пораства до 710 лв. през предходната година. съществено нарастване има и на оптималния приход, върху който се внасят осигуровки у нас – от 2200 лв. преди 10 години до 3750 лв., колкото е и през тази.
Освен приходите от труд за 10 години са се повишили и парите на пенсионерите. В началото на интервала минималната пенсия за стаж и възраст у нас е била 140 лв., оптималната – 770 лв., а междинната – 309 лв.. През 2024 година минималната пенсия от 1 юли ще стане 580 лв., оптималната – 3400лв.
За миналите 16 години, откогато страната ни влезе в Европейски Съюз приходите на българите се усилиха повече от два пъти по отношение на междинните европейски. Това може да се счита за неоспорим триумф и е резултат от консолидираното на българската икономка в европейската. Това от ден на ден се вижда, изключително през последните 3-4 години, когато към този момент ги няма бюджетите на „ постната пица “.
Ако продължим да се развиваме по същия метод, напълно скоро ще стигнем по приходи приблизително развитите европейски страни.
Трябва да бъде ясно, че от приказките за финансова, икономическа и обществена рецесия имат интерес две групи партии. Първата е ГЕРБ, която явно няма интерес да се види, че пристигналите след нея ръководят по-добре и по-ефективно от тях. Втората е групата на проруските партии, които желаят да дестабилизират България като внушават на българина, че живее доста неприятно, въпреки и в Европейски Съюз, като по този метод се провокират катаклизми, които целят да отклонят страната ни от европейското й развиване и да я насочат в орбитата на Москва, Беларус и Северна Корея.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вчера, по време на консултациите при президента за сформиране на държавно управление, изпълняващият функционалностите на ръководител на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров, безусловно уверен, съобщи, че България се намира в „ ужасяваща политическа рецесия “, която е също така икономическа, обществена, демографска и има риск да прерасне в конституционна. Тази мантра се повтаря освен от Зафиров само че и от „ Възраждане “, „ Величие “, Има Такъв Народ и доста други популисти – по-точно от всички, които желаят страната да няма непоклатимост.
Слава Богу, истината е, че към този момент се намираме единствено в политическа рецесия и то породена от ГЕРБ и Движение за права и свободи, които смъкнаха държавното управление на акад. Николай Денков и провалиха ротацията. Всъщност, от както е завършила пандемията и на власт не е държавно управление на ГЕРБ, множеството стопански индикатори на страната ни се усъвършенстват ускорено.
Това потвърждават следните числа от Национален статистически институт, Българска народна банка и Евростат:Брутен вътрешен артикул (БВП):
Изминалата 2023 година бе добра за българската стопанска система, като не се сбъднаха песимистичните сюжети, очакващи висока инфлация, невисок растеж на Брутният вътрешен продукт и понижение на действителните приходи.
През 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на нашата страна набъбна до 183,743 милиарда лв. по отношение на 167,809 милиарда лв. година по-рано.
През последните няколко години се следи постоянен напредък на Брутният вътрешен продукт.
Дълг
България резервира второто си място в Европейски Съюз измежду страните с най-нисък дълг, съгласно последните публични данни от Евростат. Всички други 25 държави-членки имат по-високи равнища на дълг.
Покупателна дарба:
България съвсем непроменяемо има по-висок напредък от междинния за Европейски Съюз. През 2023г. България изпреварва Унгария и за първи път от влизането си в Европейски Съюз през 2007 година не е последна по стандарт на покупателните качества (PPS), изразен в действително самостоятелно ползване (AIC) на глава от популацията, сочат последните данни на Евростат.
Брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближи 64% от средноевропейското равнище през 2023 година, което е доста повишаване, спрямо под 40% преди участието ни в Европейски Съюз.
Това от ден на ден ни приближава до европейските страни и ни изтласква от дъното по тези индикатори, където се намирахме много дълго време.
Интересно е сравнението с Гърция, която съществено утежни индикаторите си за доближаване в последните две десетилетия, оповестява ИПИ.
Преди 20 години разликата сред България и Гърция е голяма – през 2004 година южната ни съседка реализира своя най-много от 98% по отношение на междинното за Европейски Съюз, до момента в който в България индикаторът е на равнище 35%,. Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по различен метод – Гърция изпреварва три пъти България по физически размер на стопанската система на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 година разликата е стопена до едвам 3 процентни пункта – 64% за България по отношение на 67% за Гърция.
Доходите и спестяванията на жителите се усилват
През 2023 година годишният общ приход приблизително на разположение от домакинство у нас е 10 846 лева и нараства с 20,4% по отношение на 2022 година, демонстрират данните на Националния статистически институт. За последните 10 години (2014 – 2023 г.) общият приход приблизително на разположение от домакинство се усилва 2,3 пъти.
Реалните приходи на семействата, с регистрирана инфлация, нарастват през 2023 година с по-с 10,0% спрямо 2022 година, а показателят на действителните приходи през 2023 година по отношение на 2014 година e 158,5%. В същото време, през 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на разположение, което е с 19,7% повече спрямо 2022 година
Спестяванията на бизнеса и семействата в банките в България в края на предходната година са над 127 милиарда лв., нараствайки с 4,4% на тримесечна база и с 9,5% – на годишна, по информация на Българската национална банка (БНБ).
Ръст на пенсии и заплати
Средната заплата у нас е скочила с 1000 лв. за 10 години, като през 2013 година тя е била 775 лв., а през предходната стига 1760 лв.. Това демонстрират данните на Национален осигурителен институт. В частния бранш междинната заплата е със 100 лв. по-висока от тази в публичния, като през предходната тя е 1817 лв. при 1741 лв. в публичния.
Евростат заяви, че България е на второ място в блока на 27-те страни членки по растеж на заплатите към края на първото тримесечие на 2024 година. Заплащането у нас се е нараснало с 15.8%, незабавно след Румъния, която води класацията с 16,4%. Но в случай че се регистрира годишната инфлация към март, България е действително с най-голям растеж на заплатите, тъй като у нас тя е 3.1%, а в Румъния – 6.7 на 100, изясни Лъчезар Богданов, основен икономист в ИПИ.
За 10 години нарастване има и на минималната заплата – от 310 лв. през 2013 година до 933 лева от януари 2024. Минималният застрахователен приход се резервира от 420 до 550 лв. от 2013 година до 2015 година, след което пораства до 710 лв. през предходната година. съществено нарастване има и на оптималния приход, върху който се внасят осигуровки у нас – от 2200 лв. преди 10 години до 3750 лв., колкото е и през тази.
Освен приходите от труд за 10 години са се повишили и парите на пенсионерите. В началото на интервала минималната пенсия за стаж и възраст у нас е била 140 лв., оптималната – 770 лв., а междинната – 309 лв.. През 2024 година минималната пенсия от 1 юли ще стане 580 лв., оптималната – 3400лв.
За миналите 16 години, откогато страната ни влезе в Европейски Съюз приходите на българите се усилиха повече от два пъти по отношение на междинните европейски. Това може да се счита за неоспорим триумф и е резултат от консолидираното на българската икономка в европейската. Това от ден на ден се вижда, изключително през последните 3-4 години, когато към този момент ги няма бюджетите на „ постната пица “.
Ако продължим да се развиваме по същия метод, напълно скоро ще стигнем по приходи приблизително развитите европейски страни.
Трябва да бъде ясно, че от приказките за финансова, икономическа и обществена рецесия имат интерес две групи партии. Първата е ГЕРБ, която явно няма интерес да се види, че пристигналите след нея ръководят по-добре и по-ефективно от тях. Втората е групата на проруските партии, които желаят да дестабилизират България като внушават на българина, че живее доста неприятно, въпреки и в Европейски Съюз, като по този метод се провокират катаклизми, които целят да отклонят страната ни от европейското й развиване и да я насочат в орбитата на Москва, Беларус и Северна Корея.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ