Най-старото огнище за печени ястия е на 300 000 г
Храната постоянно е била освен това от просто средство за оцеляване. Тя е служела са сприятеляване, ухажване и празнуване. Споделянето ѝ постоянно е било част от човешката история.
Наскоро археолози разкриха може би най-древното място, даващо свидетелства за античните ястия. В пещерата Кесем край Тел Авив се откриват огнища на възраст 300 000 години.
Пещерата Кесем се намира покрай град Рош Аин в Израел. Откритите артефакти в нея са най-старите, отнасящи се до античната кулинарна традиция.
Учените допускат, че хомо сапиенс се е научил да употребява огъня преди към един милион години. Най-ранните данни досега за контрола на индивида над огъня и потреблението му за подготвяне на храна се оценяваше на 110 000 години. Те идват от водопадът Каламбо в Замбия. Новите разкрития в пещерата Кесем обаче прекатурват тези показа.
Археолозите взимат почва от центъра на пещерата. Анализите демонстрират два интервала на палене на огън на това място, разграничени от трети, в който пещерата не е била населявана. Най-ранният от тях се отнася към времето отпреди 300 000 години.
В пещера Кесем текат разкопки още от 2000 година. През 2010 г тя закупи необятна известност с откритите там човешки зъби и анализите им. Резултатите потвърждават, че хомо сапиенс е живял тук няколко десетки хилядолетия, преди появяването му в Африка.
Пещерата Кесем дълги хилядолетия е била употребена в антични времена. Години по-късно е станала непригодна за обитаване, защото естествените процеси на практика са запечатали входа ѝ. Това я прави неповторима.
Разкрита е напълно инцидентно в края на 20 век по време на ремонтни работи. Тук процесите на разпад са текли по-бавно и са запазили непокътнати едни от най-важните данни за нашите праотци. Разкопките не престават, а разкриването на още забавни навици от живота в древността е единствено въпрос на време.
