Хората са се отучили да раздават топлината на своето сърце.

„ Хората са се отучили да раздават топлината на своето сърце. Те са се затворили и са насочили вниманието си само върху себе си и личните си стремежи. Забравили са за своето главно предопределение - предали са фантазията си. “

♥ Вашата заветна фантазия, задачата и смисълът на вашия живот

На своите сеанси, семинари и занятия в Школата за здраве постоянно запитвам хората:

„ Каква е заветната ви фантазия? ”, „ За какво или за кого живеете? ”, „ За какво ви е здравето? ”, „ Изобщо, за какво сте се появили на този свят? ” Тези въпроси слагат доста от хората в задънена улица. Става въпрос за възрастни хора, множеството от които са живели над петдесет години, а не знаят по какъв начин да отговорят. А е трябвало да си зададем този въпрос доста от дълго време, евентуално, когато сме били на 15 или 17 години. За какво сме живели всичките тези години? И най-важното - за кого?

Когато задавам този въпрос на децата в учебно заведение, изключително в долните класове, виждам пред себе си гора от вдигнати ръце. Практически всеки знае какво желае да реализира в живота. Тогава, какво се е случило с нас, възрастните? Може би тъкмо по тази причина хората боледуват, мъчат се, избиват се, тъй като не помнят за най-главното си предопределение.

Зъбното колело в часовника е належащо, с цел да може целият механизъм да работи обикновено. Ако зъбното колело или някое винтче престанат да извършват своите функционалности, часовникарят ги заменя с нови. За какво живее клетката в организма? Каква е нейната задача? Какво сплотява всички кафези? Главната цел е животът на целия организъм. Ако клетката се оправя със своята задача, организмът й дава всичко належащо, с цел да живее и процъфтява. Човекът също е клетка в цялостния организъм на Вселената. И основното му предопределение е да се грижи за целия организъм, с цел да може той да живее и да се развива. Човек живее на този свят на първо място поради Вселената. За богатството на Земята, хората и Природата. И би трябвало да мисли за себе си и да се усъвършенства, тъкмо с цел да може да даде колкото се може повече на заобикалящите го хора. Човек може да бъде здрав и благополучен, единствено когато живее измежду същите здрави и щастливи хора.

Точно по тази причина болесттите на сърдечносъдовата система и ракът са преди всичко. Хората са се отучили да раздават топлината на своето сърце. Те са се затворили в себе си и са насочили вниманието си само върху себе си и личните си стремежи. Мирогледът им прилича държанието на раковата клетка. Хората са не запомнили за своето главно предопределение. Предали са фантазията си. И това, съгласно мен, е най-страшното! Вашите Намерения ще се реализират бързо и елементарно единствено тогава, когато ви доближават към заветната фантазия. 

Запомнете: вашият път би трябвало да ви носи наслада. Помислете си кое е нещото, което вършите най-добре и най-ефективно. С какво можете да бъдете оптимално потребни на хората, на родината си, на планетата Земя?! В коя сфера на живота ще се радвате на резултатите от личния ви труд дружно със заобикалящите ви хора? Започнете да вършиме това. Точно това е вашият път, вашата орис. Съществува поговорката: „ Страхувай се от осъществяването на твоите стремежи. “ А на Изток споделят: „ Ако искаш да получиш нещо, на първо време се откажи от желанията си. “

Основното предопределение на индивида е да твори и да се учи. Ние се показваме на този свят поради творчеството. Всеки би трябвало да има заветна фантазия. Точно тя ще ви дава сили да живеете. Не страхът за биологичното ви оцеляване, а пристрастеността да осъществите фантазията си. Убедих се, че всички здравословни и персонални проблеми на хората пораждат тъкмо тогава, когато те стопират развиването си. Проблемът като че ли подсказва, че индивидът е „ заседнал “ и би трябвало да продължи да се развива.

А какво да се прави, когато човек не знае каква е неговата фантазия?

Често ми се постанова да слушам от своите пациенти: „ Докторе, към този момент е късно да бленувам. “ „ Не мога да го осъществя. Нереално е. “,Аз нямам цел в живота. Не знам за какво пребивавам. “ „ Забравих защо съм мечтал. Предадох фантазиите си. “ Спомнете си защо сте мечтали в детските и юношеските си години.

Помислете си с какво бихте се заели, в случай че имахте всичко належащо в живота си?

Много хора се отхвърлят от фантазиите си поради страха и подозренията и стартират да се занимават с нещо, което не им е забавно, само че им дава опция да оцелеят. Тоест, тези хора работят поради парите. А това е задънена улица.

Занимавайте се с нещо обичано, което ще носи наслада на вас и на заобикалящите ви хора. Работете от душа и за душата си. Никога не предавайте фантазиите си! Живейте с тях. Всички сили на Вселената ще ви оказват помощ да ги осъществите.

Още едно доста значимо упътване! Приемете това, което имате сега. Приемете го с признателност. Научете се да се задоволявате с това, което имате. В това се крие бездънен смисъл. Например, имате работа, само че тя не ви харесва: неприятни взаимоотношения с началството или сътрудниците, или ниска заплата, или не можете да реализирате креативните си качества. 

Какво да извършите? Най-напред си създайте ясно положително желание и способи за неговото реализиране. И започнете да действате. При това дейностите би трябвало да бъдат както вътрешни (избавяне от отрицателните страсти, работа с мислите и убежденията), по този начин и външни (преглед на обявите, среща с нужните хора и т.н.).

Второ. Приемете с признателност работата, която имате сега. Ако не извършите това, на подсъзнателно равнище ще остане отрицателно отношение към работата. Защото там се резервира остарелият отрицателен „ запис “: „ Получавам дребна заплата " или „ Не одобрявам работата си “. Тези мисли ще ви пречат да получите мечтаната работа. За да ги „ изтриете “, би трябвало да измененията отношението си към работата, която имате в този момент. Обикнете тази работа и сътрудниците си. Ходете с наслада на работа. Това несъмнено ще ви приближи до мечтаната цел и ще разберете, че е преференциално да бъдеш открит и добър.

Човек не може да се откаже от своите стремежи. Но може да не се вкопчва в тях. Точно по тази причина, когато се откажете от суетното предпочитание да придобиете нещо, това нещо незабавно навлиза в живота ви, стига да ви е в действителност належащо. Това „ работи “ и заради това, че посредством отхвърли си от своите суетни и неспокойни стремежи, вие приемате виталната обстановка, в която се намирате сега.

Важна е освен и не толкоз задачата, колкото самият развой на нейното постигане. Целта оправдава средствата, единствено в случай че сте сигурни, че нейното постигане ще помогне на вас и на заобикалящите ви хора да станете по-добри.

„ Тогава защо е цялата тази магия за основаване на Намерение? “ - ще попитате вие.

Ще ви обясня. Думата „ живот “ значи „ развой “. Животът в нашия свят е непрестанен развой на реализиране на нашите Намерения: съзнателни и подсъзнателни. А с цел да може този развой да ни носи наслада, ние би трябвало да имаме ясна визия за резултатите, към които се стремим. За останалото се доверете на Бога и на вашето подсъзнание. И запомнете, че вашите съзнателни стремежи би трябвало да подхождат на подсъзнателните ви Намерения.

Също толкоз значимо е да умеете вярно да формулирате своите Намерения - по този начин се създава ясната позиция на нашето схващане. Важен е и самият развой на реализация на нашето Намерение. С това към този момент се занимава подсъзнателният разсъдък. Постановката на задачите е просто игра. Тя е нужна, с цел да провокира у вас придвижване. Движение на мислите и страстите.

Какво ще стане, в случай че разклатите чаша с вода, на дъното на която има наслойка? Правилно, мътилката ще изплува на повърхността. Ето тук внимавайте! Различните усеща, страсти и мисли „ ще изплуват на повърхността “ под формата на някакви събития, трудности на вашия път. Използвайте всичко това, с цел да се самоусъвършенствате, с цел да извършите извора на вашата душа кристално чист. Крайният резултат от всичко това е постигането на естетика и целокупност. Ако това, към което се стремите, и това, което вършиме, ви оказват помощ да станете по-добри и по-чисти, носи наслада на вас и на заобикалящите ви хора, значи сте поели в вярната посока.

- Докторе - описа ми един мой пациент, - цялостен живот съм се бъхтил, работих до пристъп, с цел да осигуря фамилията си, да дам обучение на децата си. А какво получавам на шестдесет години? Болести, напреднала възраст, дребна пенсия. И в живота ми няма наслада. Можете ли да ми обясните за какво се получи по този начин?

- Станало е по този начин, на първо място тъй като сте не запомнили за самия себе си.

- Да, това е по този начин - съгласи се мъжът, - на процедура не мислех за себе си. Само за фамилията и работата.

- Забравили сте, че имате свои цели, фантазии, ползи. Спомням си едно детско филмче - продължих аз. - В него Настрадин Ходжа искаше да накара магарето си да върви, само че то не искаше да се помръдне от мястото си. Тогава притежателят завърза за една пръчка морков и го размаха пред муцуната на магарето. Магарето побягна след моркова. Собственикът реализира задачата си.

- Докторе, белким желаете да кажете, че ние сме като магарето?

- Това наскърбява ли ви?

- Малко.

- В живота си - продължих аз, - ние приличаме по едно и също време и на магарето, и на неговия притежател. Поставяме пред себе си някакви цели (независимо дали са материални, или духовни) и се опитваме да ги реализираме. И в случай че виждаме пред себе си единствено стремежи морков, преставаме да виждаме заобикалящия ни свят. А всеки от нас има шанса да спре. Ако магарето реши, че морковът е неосъществим, ще спре и ще откри под краката си и трева, и вода. Често в преследването на задачата забравяме за самия живот. Не би трябвало да зацикляме на задачата, а би трябвало да се любуваме на самия развой на живота.

- Тогава да не тичаме след моркова?

- Какво говорите! Задължително би трябвало да имаме цел, тъй като без цел няма придвижване. А без придвижване не съществува и самият живот. Но се огледайте към себе си, погледнете нагоре, погледнете в краката си. Животът съществува, затова има придвижване, има и цел. Цялата хубост на живота е в придвижването.

Когато се стремиш към някаква цел, създаваш загради, а когато ги преодолееш, набираш мощ и получаваш наслада от превъзмогването им, от успеха. Значи, израстваш!

И още един доста значим миг! За основаването и реализацията на Намерението би трябвало да бъдете в изключително положение на душата и тялото. Това положение е позицията на стопанин на личния си живот. Абсолютно неефикасно е да говорите за някакво Намерение, в случай че се чувствате жертва. Трябва да се чувствате като магьосник, като създател. За това по какъв начин да достигнете малко по малко до това положение, ще стане дума в идващите ми книги.

За да постигате задачите си, да осъществявате желанията си, ви е нужна и мощ. Тук става дума освен и не толкоз за физическа мощ. Необходима е вътрешна сила от изключително тънко равнище, която можем да получим освен от храната, водата, въздуха, само че и от общуването с хората, с природата, със звездите.

Придобиването на персонална мощ е обвързвано с непрекъснатата работа върху себе си. Това е избавянето от всички страхове, от комплекса за непълноценност, от възприятието за виновност. И на първо място, поемането на отговорността за своя живот, за своя свят.

Да поемеш отговорността за своя живот значи напълно да се откажеш от обвиняванията във връзка с себе си и заобикалящите те хора, да се освободиш от жалостта и съжалението, от рецензията, от осъждането и ненавистта. Ако поемете отговорността, стартирате да живеете пълностоен живот, изпълнен със мощ. Вие преставате да играете ролята на главорез или жертва. Превръщате се в стопанин на живота си. И към този момент никой не може да ви накара да страдате, никакви уроки няма да ви влияят. Вие сами ще изграждате събитията в живота си по този начин, както желаете. Вие ще създавате особена атмосфера към себе си, която ще помогне на заобикалящите ви хора да се трансформират.

Избрано от: „ Силата на желанията “, Д-р Валерий Синелников, изд. „ СофтПрес “, 2008 година
Снимка: self.wikireading.ru