Да, това са истински картини на гъбовидни облаци от началото на 18-ти век
Хората нормално асоциират гъбовидните облаци с нуклеарни детонации. Ето за какво евентуално някои от вас ще се изненадат, че те участват постоянно на картини от началото на 18-ти век насам.
Терминът „ гъбовиден облак “ е изкован в началото през 1955 година, с цел да опише формата на облаците, които се оформят над земята след детонация. Съществуват много по-ранни сведения за облаци с форма на гъба. В едно от тях да вземем за пример се приказва за „ великански пушек с формата на гъба, който постепенно се издига на към 3 хиляди фута [600-900 метра] ” по време на офанзива на италиански транспортен съд.
Гъбовиден облак се появява на картина от 1782 година, отдадена на френско-испанската офанзива на Гибралтар, до момента в който различен (вероятно естествен феномен, защото липсва каквато и да било експлозия) е нарисуван през 1798 година в небето над Гота, Германия.
Гъбовиден облак над Гибралтар. Източник: Vue du siège de Gibraltar et explosion des batteries flottantes (artist unknown). Public domain via Wikimedia Commons.
Най-вероятно става дума за метеорологичен феномен. Източник: anonymous illustrator for Gerhard Vieth for Physikalischer Kinderfreund (1798) (Public domain)
Не, френско-испанската войска не е имала нуклеарни оръжия през 18-и век. Всъщност гъбовидните облаци могат да се образуват и при други условия. Подобни облаци се образуват, когато доста гореща колона от газ (обикновено в резултат на детонация, само че не винаги) се изстрелва извънредно бързо към небето. Докато се охлажда, газът стартира да се върти към себе си и образува гъбовидната форма. Гъбовидните облаци при нуклеарни детонации се образуват почти по същия метод.
Долната част на детонацията (ако се намира задоволително ниско) засмуква прахуляк, остатъци и дим от земята и образува " стъблото " на гъбовидните облаци. Този вид облаци са изключително постоянно събитие и през Втората международна – още преди нуклеарните бомби да бъдат пуснати над Хирошима и Нагасаки.
Източник: IFLScience
