Богати са там, където е голямата индустрия
Хората живеят със мемоари от соца, че където има цех, има и огромно замърсяване, само че това не е правилно, споделя Боян Рашев Можем да осигурим висококвалифициран труд - българинът учи, младежи се връщат от чужбина Ниска цена на работната ръка в България към този момент няма Работата на страната е да предизвиква всеки бизнес, а не да си избира обичани браншове За да имаш чиста околна среда, би трябвало да имаш пари да си купиш чиста сила и по-нова кола
Боян Рашев e един от водещите специалисти по ръководство на околната среда в България. От 2007 година е ръководещ сътрудник в denkstatt – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал.
Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси.
Има бакалавърска и магистърска степен по " Управление на околната среда и ресурсите " от Бранденбургския механически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Университета за естествени науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 година е финалист националния конкурс за млади бизнес водачи Next Generation.
--------------
- Вицепремиерът Томислав Дончев показа своята визия за промяна на стопанската система, която би трябвало да докара до поощряване на производства с по-висока добавена стойност и в последна сметка да ни направи по-богати. Готов ли е българският бизнес за тази промяна?
- Икономиката на България се трансформира от доста време. Може би на някои хора им се коства, че това става прекомерно постепенно, само че не е правилно. На равнище бизнес в България нещата се случват доста бързо. Друг е въпросът, че страната за жалост по-скоро пречи на процесите на смяната на стопанската система. Защото колкото повече регулации и ограничавания има, толкоз по-бавно бизнесът може да се трансформира.
По въпроса за трансформацията и желанието българската стопанска система да генерира артикул с повече добавена стойност: Осъзнава ли страната кои са продуктите с повече добавена стойност? Защото постоянно имат поради хай тек и така нататък Какво имат поради, съгласно вас?
- Например, не да изнасяме първични материали, а да преработваме и изнасяме артикули.
- Добре. Давам за образец " Амилум ". Заводът в Разград преработва 50 % от царевицата у нас и изнася артикули от нея. В България има огромна преработвателна промишленост. Например доста хора си мислят, че България е чист експортьор на руда и концентрати. Това не е правилно. България е чист вносител на руда и концентрат, тъй като има голяма металургична индустрия. Нашите мини " Асарел " и " Елаците " зареждат единствено 30 % от потребностите на " Аурубис ". Останалите 70 % идват с кораби от целия свят, главно от Чили. " ЛУКОЙЛ Нефтохим " и " Аурубис " - двете най-големи предприятия в България, имат голям индустриален потенциал, който ние не можем да захраним със лични първични материали. Същото е и с КЦМ - там преработват повече непознат концентрат, в сравнение с личен от родопските мини. Друг е въпросът, че България изнася голямо количество нерафинирана мед, да вземем за пример. В " София-мед " обаче през последната година скочи доста цената на продукцията, тъй като започнаха да вършат елементи за автомобилната промишленост. Предприятията ни се развиват доста, само че имат няколко базови казуса. Проблемът на добивната промишленост е достъпът до нов запас. Защото където в България има нови залежи, на всички места има драма - някой стопира достъпа до тях. Това е цялостна нелепост. А добивната промишленост е с голяма добавена стойност, тъй като от нищо създава нещо.
- Другото, което няма добавена стойност, е производството на ишлеме. Аутсорсинг, прът центрове - каква е тяхната добавена стойност?
- Ишлемето е обречен на смърт бизнес у нас. Ако приказваме единствено за прът центрове, добавената стойност е доста ниска. Ако приказваме единствено за сглобявания на някакви кабели, за " Язаки " да вземем за пример, или за АЛС България, които правеха седалки за БМВ и си отпътуваха - те не дават добавена стойност, по тази причина и високи заплати не могат да заплащат. Те бяха тук поради ниската цена на работната ръка. Обаче ниска цена на работна ръка в България към този момент няма. Никой в Елин Пелин не желае да работи за 600 лв., по тази причина и АЛС напуснаха. И въпросът е на тяхно място да дойдат такива, които желаят по-висококвалифициран труд. А ние да можем да го осигурим. Българинът учи, има умения и познания. Връщат се от ден на ден млади българи от чужбина. Друго, което основава висока добавена стойност, са центровете за изследване и развиване. Например " Лидл " съумяха да привлекат световен IT център в София, " Кока-Кола " имат, както и още доста компании. Това се случва с помощта на българския мениджмънт, който е съумял да покаже в световната конструкция, че в България нещата могат да се правят добре. Важно е тук да се аутсорсват процеси, които са основни, или пък доста огромни производства. Като да вземем за пример сглобяването на " Фолксваген ".
- Нужни ли са насърчителни ограничения от страна на страната, с цел да се случи това?
- Работата на страната е да предизвиква всеки бизнес, а не да си избира обичани браншове. Китайската страна си избира обичани браншове и ги предизвиква и там ще пукат балони доста крепко. Ако страната предизвиква правенето на бизнес по принцип, в България ще дойдат тези бизнеси, които ще намерят естествено преимущество да са у нас. Ако се сътвори изкуствено преимущество да дойдеш в България, то постоянно ще е за сметка на данъкоплатеца.
- Но какво би трябвало да се направи, с цел да не са единствено обособени компании тези, които основават висока добавена стойност?
- Не са малко тези компании. В България се създават от роботи до игли - хората даже не си дават сметка какви бизнеси има у нас. Например ние сме най-големият производител на бронежилетки, на стени за катерене и т. н. Ние имаме доста диверсифицирана стопанска система и това е доста хубаво. Ще дам образец с Норвегия - доста богата страна. 66 % от експорта й е от петрол и газ. Но в случай че цените на нефта и газа рухнат, норвежката стопанска система би се сринала и ще не помнят какъв брой са богати.
- От анализите, които показа Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/ видяхме, че където има огромна компания с резистентен бизнес, има и по-високи заплати. Но това е на избрани места. А в някои райони имаме междинни заплати едвам от 500-600 лв..
- Защото там няма огромна компания. И хората не желаят да има. " Шеврон " преди 8 година искаше да влага в Североизточна България, само че какво стана? Искаха ли в Нови Пазар да пристигна " Шеврон "? В Трън желаеха ли " Асарел-Медет "? Велинград - планът на КЦМ за рандеман на волфрам съумя ли? Хората като са глупави, остават небогати.
- Велинград има туризъм.
- Добавената стойност в туризма е извънредно ниска на един ангажиран. Освен това Велинград не е Слънчев бряг. В България от туризъм се печели в Банско, Боровец, Пампорово и по морето. Туризмът може да има спомагателна роля в стопанската система, само че не и водеща. Данните на ИПИ ясно демонстрираха - богати хора в България отвън огромните градове има единствено там, където има огромна промишленост. Точно по тази причина на всички места, където има опция за развиване на огромна промишленост, това би трябвало да се случи. Държавата да не пречи.
- Възможни ли са растеж на стопанската система, индустриализация, добивни компании и в това време чиста околната среда?
- В момента най-чистите и най-добре развитите общини са тези, където има огромна компания - сериозен вложител. Където има беднотия, то е поради неналичието на вложители.
Хората в бедните общини се топлят единствено с дърва и въглища, тъй като е най-евтино. В Трън, да вземем за пример, през зимата въздухът не се диша. За да имаш чиста околна среда, би трябвало да имаш пари да си купиш чиста сила - електричество, газ, топлофикация. Да си купиш нова кола, която е много по-чиста от 25-годишната. Да имаш пречиствателна станция. В Трън ще има ли в миналото пречиствателна станция? Ако има кой да я заплати. В Крумовград обаче един ден ще има пречиствателна станция, тъй като " Дънди " обезпечават доходи за общината.
- Защо хората постоянно са срещу идването на огромна компания в района, където живеят?
- Защото си спомнят замърсяването от тежката промишленост по времето на социализма. Помня, че като пътувахме с влака от София за Бургас, " синята лагуна " на хвостохранилището на МДК-Пирдоп се виждаше. Сега обаче предприятията не могат да работят по този начин. Освен в случай че не са под политически чадър, като тези на Ковачки, да вземем за пример. Ако не си политически привързан, те гонят за всичко и няма по какъв начин да не си чист. Съвременните технологии са доста напред. Но хората живеят с концепцията, че има ли цех, значи има замърсяване, което не е правилно. Освен това живеят с глупавата визия, че със земеделие и екотуризъм може да сме богати. В земеделието богати са единствено тези, които имат големи площи, тъй като дотацията е на повърхност. Това са извращения на пазара, които в Европа се случват, само че все в миналото ще свършат, и то зле - доста хора ще банкрутират.
Боян Рашев e един от водещите специалисти по ръководство на околната среда в България. От 2007 година е ръководещ сътрудник в denkstatt – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал.
Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси.
Има бакалавърска и магистърска степен по " Управление на околната среда и ресурсите " от Бранденбургския механически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Университета за естествени науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 година е финалист националния конкурс за млади бизнес водачи Next Generation.
--------------
- Вицепремиерът Томислав Дончев показа своята визия за промяна на стопанската система, която би трябвало да докара до поощряване на производства с по-висока добавена стойност и в последна сметка да ни направи по-богати. Готов ли е българският бизнес за тази промяна?
- Икономиката на България се трансформира от доста време. Може би на някои хора им се коства, че това става прекомерно постепенно, само че не е правилно. На равнище бизнес в България нещата се случват доста бързо. Друг е въпросът, че страната за жалост по-скоро пречи на процесите на смяната на стопанската система. Защото колкото повече регулации и ограничавания има, толкоз по-бавно бизнесът може да се трансформира.
По въпроса за трансформацията и желанието българската стопанска система да генерира артикул с повече добавена стойност: Осъзнава ли страната кои са продуктите с повече добавена стойност? Защото постоянно имат поради хай тек и така нататък Какво имат поради, съгласно вас?
- Например, не да изнасяме първични материали, а да преработваме и изнасяме артикули.
- Добре. Давам за образец " Амилум ". Заводът в Разград преработва 50 % от царевицата у нас и изнася артикули от нея. В България има огромна преработвателна промишленост. Например доста хора си мислят, че България е чист експортьор на руда и концентрати. Това не е правилно. България е чист вносител на руда и концентрат, тъй като има голяма металургична индустрия. Нашите мини " Асарел " и " Елаците " зареждат единствено 30 % от потребностите на " Аурубис ". Останалите 70 % идват с кораби от целия свят, главно от Чили. " ЛУКОЙЛ Нефтохим " и " Аурубис " - двете най-големи предприятия в България, имат голям индустриален потенциал, който ние не можем да захраним със лични първични материали. Същото е и с КЦМ - там преработват повече непознат концентрат, в сравнение с личен от родопските мини. Друг е въпросът, че България изнася голямо количество нерафинирана мед, да вземем за пример. В " София-мед " обаче през последната година скочи доста цената на продукцията, тъй като започнаха да вършат елементи за автомобилната промишленост. Предприятията ни се развиват доста, само че имат няколко базови казуса. Проблемът на добивната промишленост е достъпът до нов запас. Защото където в България има нови залежи, на всички места има драма - някой стопира достъпа до тях. Това е цялостна нелепост. А добивната промишленост е с голяма добавена стойност, тъй като от нищо създава нещо.
- Другото, което няма добавена стойност, е производството на ишлеме. Аутсорсинг, прът центрове - каква е тяхната добавена стойност?
- Ишлемето е обречен на смърт бизнес у нас. Ако приказваме единствено за прът центрове, добавената стойност е доста ниска. Ако приказваме единствено за сглобявания на някакви кабели, за " Язаки " да вземем за пример, или за АЛС България, които правеха седалки за БМВ и си отпътуваха - те не дават добавена стойност, по тази причина и високи заплати не могат да заплащат. Те бяха тук поради ниската цена на работната ръка. Обаче ниска цена на работна ръка в България към този момент няма. Никой в Елин Пелин не желае да работи за 600 лв., по тази причина и АЛС напуснаха. И въпросът е на тяхно място да дойдат такива, които желаят по-висококвалифициран труд. А ние да можем да го осигурим. Българинът учи, има умения и познания. Връщат се от ден на ден млади българи от чужбина. Друго, което основава висока добавена стойност, са центровете за изследване и развиване. Например " Лидл " съумяха да привлекат световен IT център в София, " Кока-Кола " имат, както и още доста компании. Това се случва с помощта на българския мениджмънт, който е съумял да покаже в световната конструкция, че в България нещата могат да се правят добре. Важно е тук да се аутсорсват процеси, които са основни, или пък доста огромни производства. Като да вземем за пример сглобяването на " Фолксваген ".
- Нужни ли са насърчителни ограничения от страна на страната, с цел да се случи това?
- Работата на страната е да предизвиква всеки бизнес, а не да си избира обичани браншове. Китайската страна си избира обичани браншове и ги предизвиква и там ще пукат балони доста крепко. Ако страната предизвиква правенето на бизнес по принцип, в България ще дойдат тези бизнеси, които ще намерят естествено преимущество да са у нас. Ако се сътвори изкуствено преимущество да дойдеш в България, то постоянно ще е за сметка на данъкоплатеца.
- Но какво би трябвало да се направи, с цел да не са единствено обособени компании тези, които основават висока добавена стойност?
- Не са малко тези компании. В България се създават от роботи до игли - хората даже не си дават сметка какви бизнеси има у нас. Например ние сме най-големият производител на бронежилетки, на стени за катерене и т. н. Ние имаме доста диверсифицирана стопанска система и това е доста хубаво. Ще дам образец с Норвегия - доста богата страна. 66 % от експорта й е от петрол и газ. Но в случай че цените на нефта и газа рухнат, норвежката стопанска система би се сринала и ще не помнят какъв брой са богати.
- От анализите, които показа Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/ видяхме, че където има огромна компания с резистентен бизнес, има и по-високи заплати. Но това е на избрани места. А в някои райони имаме междинни заплати едвам от 500-600 лв..
- Защото там няма огромна компания. И хората не желаят да има. " Шеврон " преди 8 година искаше да влага в Североизточна България, само че какво стана? Искаха ли в Нови Пазар да пристигна " Шеврон "? В Трън желаеха ли " Асарел-Медет "? Велинград - планът на КЦМ за рандеман на волфрам съумя ли? Хората като са глупави, остават небогати.
- Велинград има туризъм.
- Добавената стойност в туризма е извънредно ниска на един ангажиран. Освен това Велинград не е Слънчев бряг. В България от туризъм се печели в Банско, Боровец, Пампорово и по морето. Туризмът може да има спомагателна роля в стопанската система, само че не и водеща. Данните на ИПИ ясно демонстрираха - богати хора в България отвън огромните градове има единствено там, където има огромна промишленост. Точно по тази причина на всички места, където има опция за развиване на огромна промишленост, това би трябвало да се случи. Държавата да не пречи.
- Възможни ли са растеж на стопанската система, индустриализация, добивни компании и в това време чиста околната среда?
- В момента най-чистите и най-добре развитите общини са тези, където има огромна компания - сериозен вложител. Където има беднотия, то е поради неналичието на вложители.
Хората в бедните общини се топлят единствено с дърва и въглища, тъй като е най-евтино. В Трън, да вземем за пример, през зимата въздухът не се диша. За да имаш чиста околна среда, би трябвало да имаш пари да си купиш чиста сила - електричество, газ, топлофикация. Да си купиш нова кола, която е много по-чиста от 25-годишната. Да имаш пречиствателна станция. В Трън ще има ли в миналото пречиствателна станция? Ако има кой да я заплати. В Крумовград обаче един ден ще има пречиствателна станция, тъй като " Дънди " обезпечават доходи за общината.
- Защо хората постоянно са срещу идването на огромна компания в района, където живеят?
- Защото си спомнят замърсяването от тежката промишленост по времето на социализма. Помня, че като пътувахме с влака от София за Бургас, " синята лагуна " на хвостохранилището на МДК-Пирдоп се виждаше. Сега обаче предприятията не могат да работят по този начин. Освен в случай че не са под политически чадър, като тези на Ковачки, да вземем за пример. Ако не си политически привързан, те гонят за всичко и няма по какъв начин да не си чист. Съвременните технологии са доста напред. Но хората живеят с концепцията, че има ли цех, значи има замърсяване, което не е правилно. Освен това живеят с глупавата визия, че със земеделие и екотуризъм може да сме богати. В земеделието богати са единствено тези, които имат големи площи, тъй като дотацията е на повърхност. Това са извращения на пазара, които в Европа се случват, само че все в миналото ще свършат, и то зле - доста хора ще банкрутират.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ