6 невероятни неща, построени тайно
Хората градят невероятни неща. Има огромна възможност тази заран на път за работа да сте минали край нещо, което би предиздвикало нашите предшественици да приказват за вещерство и магия. Но в никакъв случай не се замисляме какво основават хората тъкмо под носовете ни, тъй като няма логичност някой да построи нещо внушително и да го пази в загадка. Оказва се, че логичност има и аргументите са доста.
Следващият път, когато погледнете през прозореца си, може въобще да не подозирате, че гледате право в нещо като…
1. Първото метро на Ню Йорк
През 1860-те улиците на Ню Йорк Сити не били доста привлекателно място. Престъпността и пренаселването правели явна потребността от различен способ за превоз.
Алфред Илай Бийч, издател на “Scientific America “, бил измежду първите, които почнали да търсят решението подземен. Макар това да наподобява като нещо обикновено през днешния ден, превръщането на жителите на най-големият град в света в подземни създания евентуално е изглеждало много откачена концепция. Нещата станали още по-откачени, когато Бийч показал проектите на метрото: то употребило същия принцип като на тези засмукващи тръби, които сте виждали по филмите.
Прототипът на Бийч се състоял от индивидуален 100-метров тунел с диаметър 2.4м, който щял да се простира по дължината на Бродуей, от улица Уорън до улица Мъри. Цилиндричните мотриси щели да бъдат следени от 48-тонен вентилатор, които щял да изтласква по 22 пасажери едновременно сред двете дестинации.
Иноваторът обаче срещнал една огромна спънка: именития подкупен политик Уилям Туийд „ Шефа “. Тъй като Туийд имал интерес да държи надземните транспортни компании в бизнеса и да точи пари от тях, Бийч знаел, че всяко предложение за различна подземна система щяло да бъде отхвърлено. Затова той кандидатствал и получил позволение да конфигурира пневматични пощенски тръби под Бродуей.
Използвайки това позволение, Бийч вложил $350 000 от своите пари, с цел да финансира построяването на първообраз на метро. Строежът се правил най-вече през нощта, скрито, а бил приключен единствено за 58 дни. Щом била приключена, първокласната станция разполагала със фрески, пейки, скулптури и езерце със златни рибки, с цел да забавлява пасажерите до момента в който чакат.
Рискованият ход на Бийч изглеждало като че ли щял да му се отплати, когато прототипът отворил за въодушевените жители, най-малко до момента в който не се сетите, че няколко месеца е разигравал Туийд. Бийч или е считал, че ще промени мнението на Туийд, или пет пари не е давал за него, само че е бъркал. Проектът потопен бързо, дружно с фантазиите ни да ни изстрелят през гигантска подземна тръба.
2. Тайното копие на Крайслер Билдинг
В началото на 20-ти век в Ню Йорк размерът несъмнено е имал значение. Корпорациите са издигали високи небостъргачи, с цел да придобият популярност и да се възползват от рекламата. Общо взето най-богатите компании в Америка се състезавали кой ще издигне най-големия пенис в Манхатън.
През 1929г две от най-големите корпорации почнали да се надпреварват в напъните си да основат най-високата постройка на острова. В единия ъгъл била Крайслер Билдинг, блестящ фар на вярата за безспирната автомобилна промишленост на Америка. В другия ъгъл била постройката, която през днешния ден е на Уол Стрийт 40, спонсорирана от Банката на Манхатън. Уилям Ван Елен, архитекта на Крайслер Билдинг, минал през няколко чернови, преди да стигне до финализираната версия на плана с височина 246м. Само месец след оповестяването на дизайна, Ван Елен научил, че неговият някогашен сътрудник, Х. Крейг Северънс, бил нает да създаде постройката на Уол Стрийт 40 с единственото изискване да построи нещо „ по-високо от Крайслер Билдинг “.
Двете страни почнали да вършат дизайни като луди в една архитектурна конкуренция, която мъчно би се приспособила във филм. Когато двете здания били съвсем приключени, изглеждало като че ли и двете ще заковат 256 метра. Тогава Северънс решил да покаже на момчетата по какъв начин се прави и захвърлил чертежите, които били употребявали до момента, с цел да побере още три етажа и 26 метра в постройката на банката – ход, който щял да я направи най-високата постройка в света. Но до момента в който той и момчетата се хвалели и си вадели тениски и чаши с надпис „ най-високата постройка в света “, Ван Елен бил намислил нещо. Нещо скрито. И високо.
Той скрито построил 38-метрово копие в големите вентилационни шахти, построени при положение на пожар. На 23 октомври 1929г, откакто планът на Северънс бил достигнал цялостната си височина и не можел да стане по-висок, Ван Елен извадил гигантския си междинен пръст и го турил на върха на Крайслер Билдинг, надминавайки постройката на Уол Стрийт 40 и грабвайки купата.
Това разгорещило спор по отношение на какъв брой подходящ е този ход. Критиците мигновено жигосали копието като срамно бижу. Много архитектурни мозъци обаче хвалели постройката, със или без копието. На идната година всички се съгласили, че на никой към този момент не му пука, тъй като била направена още по-висока постройка – док за цепелини.
3. Завод 2 на Боинг
През 1940-те Завод 2 на Боинг е бил една от най-големите, най-важни здания в света. Там се произвеждали доста от военните самолети, които Съюзниците употребявали, с цел да завоюват Втората международна война. Така Завод 2 станал прочут като „ постройката, която завоюва ВСВ “.
Но като за толкоз значима постройка, тя въобще не изглеждала внушително. И тъкмо това била задачата.
Проблемът с това да разчиташ на една голяма постройка, с цел да спечелиш войната е, че врагът ти може да пусне бомбите си от колкото високо си изиска, тъй като няма да има потребност да се прицелва, нито да е изтрезнял.
В разгара на войната консервната фабрика е произвеждала по 12 B-17 Летящи замъци дневно. Площта от 165кв/км и местоположението във Вашингтон означавали, че заводът щял да бъде първото ударено нещо от Японците, в случай че били решили още веднъж да се изходят на американска земя.
Разбира се първо щяло да им се наложи да го открият. Боинг се обърнали към Джон Дитли, дизайнер на декори от Холивуд. С неговата магия желали да създадат голяма, доста явна постройка по-малко голяма и по-малко явна.
Струвало $1 милион ($15 милиона днешни пари), само че когато Дитли завършил, той съумял да накара най-голямата цел на Америка да изчезне под цялостен квартал, ситуиран върху покрива на завода. Онова, което от въздуха изглеждало като естествен квартал – цялостен с къщи, улици, дървета и даже хълмове – от близко било голям фон, основан от шперплат, телена мрежа, зебло и доста багра. Камуфлажът бил толкоз подробен, че подправените пътища имали табелки с имената на улиците.
Декорът е раздрънкан след войната, а материалите са препоръчани на чиновници от Боинг против алегорична цена. Така през днешния ден има домове, които са били издигнати с елементи от подправени домове, които в миналото са скривали постройката, която е спечелила войната.
4. Тайният град Арас
След огромните загуби в борбата при Сома през 1916г, английските генерали се нуждаели от нова нападателна тактика. Затова насочили вниманието си към град Арас в северна Франция.
Първата причина била географска: градът се намирал покрай фронта на войната, а това било значимо. Но същинската причина, заради която Арас привлякъл вниманието им, била историята на града. Той бил античен и издигнат върху мрежа от подземия, тунели и изби. Околностите пък били нашарени от огромни подземни пещери, изкопани през Средновековието поради въглища. Във война, която се водила най-вече в окопите, британците разбрали, че това може да е в тяхно преимущество.
Копачите се заловили за работа да свързват подземната мрежа и след месеци към този момент имали обширни лабиринти, където можели да се поберат 25 000 бойци и да излязат откъдето си желаят, защото се движели под краката на неподозиращия зложелател.
Освен това тунелите и пещерите не били елементарни – това бил изцяло работещ под земята град. Имало спални пространства, кухни, параклиси, електрически станции и болница с потенциал за 700 ранени. Свързаните тунели били задоволително огромни, с цел да може бойците да вървят към борба в едната посока, а в другата да биват отнасяни ранените на носилки. Имало даже по-големи тунели, по които минавала железопътна релса.
На 9 април 1917г от тайния град било осъществено изненадващо нахлуване над немските линии, при което английските бойци бликали от дупките като лава от вулкан. За два дни войските съумели да реализират забележителна победа и навлезли толкоз във вътрешността във вражеската територия, колкото другояче щяло да им отнеме години.
5. Храмовете на Даманхур
На повече от 30 метра подземен лежи невероятна загадка, изсечена непосредствено в подножието на Алпите в северна Италия и налична единствено от дребна къща.
Според Оберто Айрауди – който избира да го назовават Фалко – от 10-годишен той изпитвал паранормални видения от „ минал живот “ измежду необикновено красиви храмове. Това звучало като безсмислиците на някой откачен, само че Фалко си сложил за цел да пресъздаде виденията си.
Една нощ през август 1978г Фалко и някои лекомислени негови приятели почнали да копаят в планината. През идващите 14 години те работели на 4-часови смени, употребявайки елементарни ръчни принадлежности и скици, които Фалко вадил от виденията си. Започнали да се носят клюки, че нещо се случва под къщата и през 1992г полицията се появила на прага на врата. Когато Фалко не ги пуснал, те заплашили да употребяват динамит. Осъзнавайки, че ченгетата или са съществени, или са злодеи от филм на Disney, Фалко и неговите даманхурианци се подчинили и превели служителите на реда през тайната им врата към планината.
Отнело им час, с цел да разведат ченгетата на всички места.
В скалите се извивал лабиринт, свързващ седем големи, богато украсени храма, някои с тавани по 7.5 метра. Очаровани от това, което виждали, управляващите в действителност се оказали злодеи от Disney и конфискували храмовете от името на държавното управление. Казали на Фалко да продължава да краси, само че трябвало да спре да копае, защото не разполагал с позволение за това. Италианското държавно управление по-късно назовава храмовете „ Осмото знамение на света “ и не е чудно за какво.
Тунели и секрети стаи водят на километри в планината. Всяка стая е построена тъкмо съгласно това, което евентуално е било най-шантавият сън, което едно 10-годишно дете е можело да получи.
Ние не можем даже да си сглобим нощно шкафче от IKEA, без да ни чуят всички съседи, а тези хора собственоръчно са построили знамение на света. С ръчни принадлежности.
Фалко може да е бил въодушевен от нещо по-висше, само че в действителност шантавото е, че е направил всичко това с другари, които са работели гратис, от сърце. Всички бихме предложили да помогнем на приятелите си, само че сме сигурни, че бихме хвърлили чука и длетото след първата 4-часова промяна.
6. Тайните градове на плана Манхатън
В края на 1942г инженерният корпус на Съединени американски щати поръчва 240кв.км. земя на северозапад от Ноксвил, Тенеси. Достатъчно земя, с цел да се построят четири града с размерите на Манхатън. Сякаш това не било задоволително, с цел да стартират локалните да задават въпроси, само че по-късно там построили три големи завода. И като споделяме големи, имаме поради, че един от тях е бил най-голямата постройка в света по това време.
Скоро по-късно 75 000 души се изсипали, с цел да работят там, а строители почнали да издигат град, с цел да ги подслонят. До този миг към момента никой не знаел какво се случва. Дори хората, които работели в гигантските фабрики, не знаели. Най-зловещото било, че градът не бил маркиран на никоя карта.
Най-шокиращото пък било по какъв начин всички научили за протичащото се: от вестника, ден откакто Съединени американски щати пускат първата атомна бомба в Япония.
Градът в Тенеси, който след това е кръстен Оук Ридж, не бил единственият скришен град. Докато той бил изграждан в Тенеси за служащите, които произвеждали материалите, нужни за построяването на бомбите, строителите (на които не било казано какво строят) издигали различен скришен град в Лос Аламос, Ню Мексико. Този нов град, прочут за военните с името „ Обект Y ”, бил дом за учените и инженерите, забъркани в плана.
Освен това близостта до пустините на Ню Мексико е от изгода при положение, че имаш потребност да взривиш атомна бомба.
Всичко на всичко планът Манхатън дал работа на над 130 000 души, доста от които живели в секрети градове и нямали визия какво правели. Ако сте завършвали висше с просвета по време на войната, първите ви години след колежа са били като от сериала „ Изгубени “.
