Хипатия - вещицата-учен от Древна Александрия
Хипатия (370 - 415) е живяла във време, в което дамите не са имали никакви права. Освен правото да бъдат благосъстоятелност на някой.
Хипатия се ражда в фамилията на математика-астроном Теон в Александрия. Още от най-ранна възраст Теон почнал да я образова на астрономия, математика, механика и философия.
Хипатия била красива и мечтана жена. Но макар предложенията за брак, тя е предпочитала да не се обвързва. Вместо с женски облекла се обличала с тогите на учените и философите.
Според византийската енциклопедия " Суда " Хипатия проповядвала платонична философия и останала девствена до края на живота си. Тя даже посочила на собствен любовник менструалната си кръв, с цел да му потвърди, че в плътските стремежи няма нищо красиво.
Освен академик, Хипатия е била и фамозен преподавател и е имала доста студенти в Александрийския университет, където даже била и декан. Била част от Атинската философска школа. Заедно със собствен възпитаник основали астролабът (уред за премерване позициите на слънцето и звездите). И освен. Хипатия изобретила още хидрометър за премерване на плътността на течности и хидроскоп за наблюдаване на потопени във вода обекти.
В " История на процесите против вещици " на немските създатели Солдан и Хепе, издадена през 1843 година, Хипатия е разказана като първата осъдена от хрияните " магьосница ". Обвинили я в магьосничество поради научните й занимания и познанията й по математика.
През 7 век Йоан от Никея написа, че Хипатия е била вълшебница, която изкушавала хората със демонски изкушения.
Непримиримостта на Църквата към образованата жена, към която се събирала интелигенцията в Александрия и която имала огромно въздействие върху тях, която преподавала езически и антихристиянски науки като философия, математика и астрономия, довела до трагичната й гибел.
През март 415 година " мнощество, вярващо в Бога ", причакали Хипатия пред дома й. Завлекли я в църквата, раздрали облеклата й и я умъртвили с части от счупени глинени съдове. Разчленили мъртвото й тяло и го изгорили на клада.
Според други хроникьори Хипатия е била одрана жива с части от миди пред олтара в църквата, била е изгорена жива или е била влачена по улиците на града, до момента в който не е умряла.
1400 години след гибелта й Хипатия най-сетне получава самопризнание. Астрономите кръстиха на нея един от кратерите на Луната.




