Адът в различните религии
Хиляди хора по света изпадат в по този начин наречената клинична гибел. През последните години учените са събрали доста доказателства, събрани от завърнали се от оня свят пациенти, които настояват, че след гибелта животът продължава.
Някой вижда неизмеримо красива и нежна светлина, усещат неповторимо успокоение и благополучие... Но има и доста случаи, когато хора, изпаднали в клинична гибел, попадат в един изцяло друг свят - в свят на мрачевина, огън, смут и обезсърчение...
Според религиозните убеждения, Адът е мястото, където попадат грешниците след физическата си гибел. В съвсем всички религии има сходно изложение.
Така да вземем за пример в античен Египет вярвали, че душата на умрелия се озовава в залата на истината, където господ Анубис претегля на везни всичките му дейности. След това праведните души отиват в Рая, а душите на грешниците биват погълнати от зло страшилище.
При античните гърци душата отива или в щастливите Елейски полета, или в тъмния под земята свят на господ Хадес " > Хадес.
Индусите имат вяра, че най-големите грешниците горят в големи ями. Демони ги раздират с нажежени клещи и ги горят в огромни казани с масло.
В ислямската традиция Адът се назовава Джаханнам. Веднага след гибелта на индивида, душата я чака сложен тест: преход към другия бряг, до който се стига по тъничък мост над врящ и огнен поток. Праведните елементарно се оправят с тази задача, само че грешниците падат и се изправят против самия Дявол.
Но може би на най-големи мъчения в Ада са подложени католиците. Клеветници висят на езика си, змии прояждат гърдите на дамите, умъртвили дете в утробата си, огньове горят телата на проститутките, пияниците се потапят във вряща смола.
Католиците обаче имат вяра, че безусловно неверни, като и безусловно праведни хора на Земята, съвсем няма. И по тази причина преди да стигнат до Рая, душите на умрелите при всички положения би трябвало да минат през пламъците на чистилището.
Според текстовете на Стария Завет Адът е една огнена пропаст, където в реки от пламъци се пържат грешниците. Там царува обезсърчение, което не познава граници.
Смята се, че Адът се намира в центъра на света и има формата на конус. Ада е разграничен на девет кръга, всеки с разнообразни мъчения за грешниците. Древните хора са били уверени, че вулканичните изригвания са директно доказателство за съществуването на огъна в Ада, който бушува подземен. А кратерите са действителните врати, които водят до Ада.
Интересното е изображението на Ада в Западно-европейското изкуство - езеро от сяра, цялостна с грешници.
Адът не е единствено място за физическо страдалчество. Ада е и място за безконечна самотност, обезсърчение и непоносима тъга. Бесовете, демоните и злите духове непрекъснато изтезават душите на грешниците и всичко това продължава вечно - от Ада излизане няма.
