Елиф Шафак: Турция се превърна в огромен затвор
Хиляди бяха хвърлени в турските затвори, тъй като били обидили президента. Задминахме даже мрачните върхове на Китай, споделя в изявление за Дъждовни води известната писателка Елиф Шафак. Но моли към Запада да не изолира Турция.
Как оценявате сегашната конюнктура в Турция?
- В целия спор за Турция аз различавам сред турското държавно управление и турския народ. Безспорно от няколко години насам турското държавно управление работи все по-авторитарно. Макар и да пристигна на власт след избори, то унищожава демокрацията, подкопава правовата държавност и свободата на печата. В същото време зная, че в Турция съществува и гражданско общество. Има доста отворени към света, прогресивни хора. Те са изпреварили своето държавно управление, само че техният глас не се чува в интернационалните медии. Не бива да позволяваме гласът на народа да бъде заглушаван. И не трябва да губим контакт с гражданското общество. За доста политици това е едно голямо предизвикателство.
Как може да бъде подкрепено гражданското общество?
- Турция е огромна и значима страна, комплицирана и многопластова. Активните жители и неправителствените организации в Европа - като " Амнести интернешънъл " или интернационалния ПЕН-клуб - упражняват напън над европейските водачи да приказват повече за обстановката към човешките права, за похищенията против демокрацията и за свободата на мненията и печата в Турция. Междувременно Турция се трансформира в един от най-големите затвори за публицисти, задминавайки даже мрачните върхове на Китай. Ситуацията сега е такава, че доста хора губят работата си, в това число и хиляди висшисти – единствено тъй като са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с Вас си приказваме тук, в Турция се организират гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова би трябвало да се концентрираме над гражданското общество.
Смятате ли, че гражданските общества в одобрените демократични страни, в това число Германия, вършат задоволително в това отношение? Биха ли могли те да се ангажират по-силно, да вършат повече?
- Разбира се! Мисля, че нашият глас би трябвало да се чува по-силно. Защо да няма по-интензивен разговор сред гражданските общества в Германия и в Турция? Много организации в Турция поддържат публицисти, карикатуристи, писатели или хора от малцинствата. Всички те се нуждаят от подпомагане и би трябвало да знаят, че светът се интересува от тях и че не са сами. Трансграничният световен разговор е извънредно значимо нещо. За мен той е по-голям от това, което се разиграва сред политиците в Германия и политиците в Турция сега. Защото животът на елементарните хора е по-голям.
Като президент на тази страна Ердоган в последна сметка носи отговорност за западането на демокрацията в Турция. Смятате ли го за персонално виновен?
- Искам да подчертая следното: колкото по-дълго Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) са на власт, толкоз по-авторитарни стават те. Хиляди хора бяха хвърлени в пандиза, тъй като били обидили президента.
Достатъчен е единствено един сериозен коментар във Facebook или закачлив пост в Туитър, с цел да се окажеш зад решетките. В една демократична страна хората би трябвало да могат да подлагат на критика своя президент. И доста ме боли, когато виждам какъв брой разединена е Турция през днешния ден.
Хората могат да имат най-различни възгледи за света, което обаче не би трябвало да им пречи да споделят общите демократични полезности и да се почитат взаимно. Точно това обаче не се случва. А ръководещата партия в Турция се държи по този начин, като че ли съставлява единствено половината от турското население. А другата половина? Съвсем ясно е, че в най-новата история на страната точно Ердоган е политикът, който най-силно разединява Турция. Той разделя обществото на " ние " и " те ".
Независимо от всичко Европа не трябва да изолира Турция. От изолационизма печелят постоянно единствено тези, които и без друго желаят да изолират своята страна. Много от тях са националисти или ислямисти. Изолирането на цяла страна или нацяло едно общество не взема решение проблемите. Убедена съм, че би трябвало напълно намерено да подлагаме на критика нашето държавно управление и че авторитаризмът е недопустим, споделя в умозаключение Елиф Шафак.
Как оценявате сегашната конюнктура в Турция?
- В целия спор за Турция аз различавам сред турското държавно управление и турския народ. Безспорно от няколко години насам турското държавно управление работи все по-авторитарно. Макар и да пристигна на власт след избори, то унищожава демокрацията, подкопава правовата държавност и свободата на печата. В същото време зная, че в Турция съществува и гражданско общество. Има доста отворени към света, прогресивни хора. Те са изпреварили своето държавно управление, само че техният глас не се чува в интернационалните медии. Не бива да позволяваме гласът на народа да бъде заглушаван. И не трябва да губим контакт с гражданското общество. За доста политици това е едно голямо предизвикателство.
Как може да бъде подкрепено гражданското общество?
- Турция е огромна и значима страна, комплицирана и многопластова. Активните жители и неправителствените организации в Европа - като " Амнести интернешънъл " или интернационалния ПЕН-клуб - упражняват напън над европейските водачи да приказват повече за обстановката към човешките права, за похищенията против демокрацията и за свободата на мненията и печата в Турция. Междувременно Турция се трансформира в един от най-големите затвори за публицисти, задминавайки даже мрачните върхове на Китай. Ситуацията сега е такава, че доста хора губят работата си, в това число и хиляди висшисти – единствено тъй като са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с Вас си приказваме тук, в Турция се организират гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова би трябвало да се концентрираме над гражданското общество.
Смятате ли, че гражданските общества в одобрените демократични страни, в това число Германия, вършат задоволително в това отношение? Биха ли могли те да се ангажират по-силно, да вършат повече?
- Разбира се! Мисля, че нашият глас би трябвало да се чува по-силно. Защо да няма по-интензивен разговор сред гражданските общества в Германия и в Турция? Много организации в Турция поддържат публицисти, карикатуристи, писатели или хора от малцинствата. Всички те се нуждаят от подпомагане и би трябвало да знаят, че светът се интересува от тях и че не са сами. Трансграничният световен разговор е извънредно значимо нещо. За мен той е по-голям от това, което се разиграва сред политиците в Германия и политиците в Турция сега. Защото животът на елементарните хора е по-голям.
Като президент на тази страна Ердоган в последна сметка носи отговорност за западането на демокрацията в Турция. Смятате ли го за персонално виновен?
- Искам да подчертая следното: колкото по-дълго Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) са на власт, толкоз по-авторитарни стават те. Хиляди хора бяха хвърлени в пандиза, тъй като били обидили президента.
Достатъчен е единствено един сериозен коментар във Facebook или закачлив пост в Туитър, с цел да се окажеш зад решетките. В една демократична страна хората би трябвало да могат да подлагат на критика своя президент. И доста ме боли, когато виждам какъв брой разединена е Турция през днешния ден.
Хората могат да имат най-различни възгледи за света, което обаче не би трябвало да им пречи да споделят общите демократични полезности и да се почитат взаимно. Точно това обаче не се случва. А ръководещата партия в Турция се държи по този начин, като че ли съставлява единствено половината от турското население. А другата половина? Съвсем ясно е, че в най-новата история на страната точно Ердоган е политикът, който най-силно разединява Турция. Той разделя обществото на " ние " и " те ".
Независимо от всичко Европа не трябва да изолира Турция. От изолационизма печелят постоянно единствено тези, които и без друго желаят да изолират своята страна. Много от тях са националисти или ислямисти. Изолирането на цяла страна или нацяло едно общество не взема решение проблемите. Убедена съм, че би трябвало напълно намерено да подлагаме на критика нашето държавно управление и че авторитаризмът е недопустим, споделя в умозаключение Елиф Шафак.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ