Да откриеш една различна история за неразбраните места в Русия
Хейли е американка, която живее в Москва.
Докато учи магистратура по постсъветска обществена политика, тя съумява да посети 31 съветски района и има какво да показа от прекарванията си там.
Имах единствено един час. Един час, с цел да се приготвя за спонтанна екскурзия, проведен от хотела ми във Владикавказ през Кавказ в Северна Осетия с изцяло чужд човек, който не говореше и дума британски. Когато дойде със остарялата си „Волга“, в началото бях скептично настроена дали колата ще оцелее по прословутите пътища на Русия. Поех надълбоко въздух и си спомних какъв брой доста пъти през миналото лято страховете ми се бяха разсейвали с помощта на спокойните думи на локалните хора: всичко ще е наред. С усмивка седнах в колата до екскурзовода си и изрекох известната дума на съветските откриватели и приключенци преди мен: Поехали! (Да тръгваме!).
Първи усещания от Русия, Санкт Петербург, февруари 2015Личен списък
Посетила съм общо 31 съветски района, пътувала съм с Транссибирската железница и съм минала целия път от Сочи до Дербент през Кавказ… Най-важното, обаче, е че опознах детайлно една страна, която страда от доста неправилни разбирания. Русия страда от доста сериозен негативизъм и съмнение, който към момента не е съумяла да преодолее в всеобщото въображение на Запада. Ето за какво съм тук, с цел да споделя по какъв начин открих една друга история.
Полета с глухарчета, парк „Победа“, Москва, май 2021Личен списък
Русия промени живота ми, като ми даде куража да преодолея страховете си. По-голямата част от живота ми досега е предходна безшумно и умерено в Съединени американски щати, по тази причина се опасявах от незнайното. След първичното ми образование в чужбина през 2015 година, годишната ми екскурзия в Русия като цяло бе съсредоточена в сигурната среда на Санкт Петербург и Москва, сходно на средностатистическия западен екскурзиант. На фона на събитията от 2020 година, обаче, взех решение идващото ми пътешестване да е грандиозното премеждие, за което постоянно съм мечтала, само че по този начин и не съм събрала куража да осъществя. Така, през лятото на 2021 година, потеглих с еднопосочен билет до Москва единствено с една раница и една цел, само че без никакъв прецизен проект. След като посетих Нижни Новгород и Казан, сърцето ми сподели: „Защо да не продължа? Защо не видя до каква степен мога да стигна…?“.
Дружелюбните съветски общности
Казанският Кремъл в един от най-гостоприемните градове в Русия, юни 2021Личен списък
Именно с тази настройка пътуването с Транссибирската железница може да промени живота на човек. Помня, че се притеснявах, че ще пътувам в едно купе с трима непознати, тъй като в Съединени американски щати ни учат да се опасяваме от непознатите. Но първата ми среща беше с една чудесна бабушка и щерка ѝ, които ме увериха, че втора класа е най-хубавата. Когато попитах за трета класа, те потръпнаха и споделиха, че не е безвредно. С този съвет пътувах във втора класа през цялото си транссибирско странствуване. Чак на идната година в Северен Кавказ взех решение непринудено да опитвам трета класа… и се оказа доста по-забавно от втора класа! Кондукторката беше супер щастлива да срещне американка – запомни името ми и ме срещна с останалите пасажери. Дори пих кафе с служител на реда, който мина през купето, усмихна се и изслуша с голямо любознание историите ми, само че ме посъветва за всеки случай да си държа скъпите движимости под възглавницата.
Хълм над Красноярск, юли 2021Личен списък
Когато обикалях планините в националния парк „Столби“ в Красноярска област, си припомням по какъв начин с тъга вървях по пътеката с едно семейство в близост пред мен. Звукът на сервизния бус зад мен бе като избавително предсказание и инстинктивно му помахах да спре. За изненада, той спря. Спомням си по какъв начин си мислех какъв брой рисково е, когато те отвориха вратата и ми споделиха да скоча, само че доверието ми към съветското общество се засилваше с всяко ново премеждие, по тази причина се качих на колата.
Будистки манастир в Улан Уде, юли 2021Личен списък
След няколко секунди предложиха да вземат и фамилията пред мен, които с подготвеност одобриха поканата и аз се успокоих. Помня по какъв начин няколко месеца по-късно в Калуга се сприятелих с млада жена, която, откакто бяхме говорили единствено няколко минути, ме попита дали желая да отида с нея до остаряла къща край града с колата ѝ. Съгласих се, без да се двоумя, тъй като към този момент знаех, че тук хората са доста отзивчиви и това е нещо обикновено.
Езерото Байкал при Листвянка, юли 2021Личен списък
Нивото на любезност тук е невиждано, даже когато нещата се объркат. Например, когато си счупих ръката, откакто се подхлъзнах на леда в Москва, млад мъж, който минаваше наоколо, ме закара до болничното заведение, остана с мен и ме прибра вкъщи, с цел да е сигурен, че съм в сигурност. В Казан се сприятелих с локален актьор пред един ресторант. След като чу историята ми, той ми подари две от картините си, макар опитите ми да му платя.
Хабаровск с моя късметлийски № 16, юли 2021Личен списък
Спомням си по какъв начин дойдох в Иркутск и взех градския превоз до хотела ми. Група бабушки в рейса схванаха, че съм чужденка и се самоназначиха за мои защитнички, като ме придружиха персонално от спирката, с цел да са сигурни, че съм добре, макар митинга от моя страна. При идването ми в Томск един мъж почука на вратата ми и ме предложения на вечеря със фамилията му и на разходка с тротинетка по улицата на залез слънце. Беше схванал от личния състав на хотела, че съм американка.
Сюреалистичният завършек на маршрут, който като че ли в никакъв случай няма да свърши, Владивосток, юли 2021Личен списък
В музея в Хабаровск организирах паметен диалог с личния състав за пътешествията ми. Те бяха толкоз разчувствани от отношението ми към Русия, че ми подариха розов медальон за спомен. В Махачкала бях изумена какъв брой гостоприемни са всички – от водача на таксито, който се опита да ми провежда туристически обиколки, до личния състав в хотела, които ме почерпиха с чай, шоколад и сирене при идването ми, и един инцидентен мъж на улицата, който ме предложения да пием бира… всичко това се случи единствено в границите на един час!
Вечерен залез на езерата в Карелия, август 2021Личен списък
Урокът, който научих от тези прекарвания и от доста други, е че руснаците като цяло се пробват да се грижат и да пазят останалите, даже те да са чужденци от привидно вражески в политически проект места. Въпреки езиковата преграда, съветското общество като цяло е умерено и отворено. Общата атмосфера и живота като общественост основават приятелско общество и доверие, каквито не бях срещала в Съединени американски щати или на друго място. В Русия всички сме дружно. Русия такава, каквато я разказват в западните медии, не е нищо друго с изключение на „висша политика“, както постоянно споделят елементарните хора по улиците, които срещам, откакто им кажа от кое място съм. За тези от вас, които не се боят да открият истината оттатък новинарските заглавия, Русия ви чака с отворени прегръдки!
Най-добрите съветски градове. Не, Москва не е в листата!
Волгоград, август 2021Личен списък
С всички тези истории в Русия претърпях 100 живота единствено за година и разширих определението си за „комфорт“. Често ме питат кои градове са ми обичани, само че ми е мъчно да отговоря. Прекарах по-голямата част от времето си в Москва, която обичам. Харесвам и Санкт Петербург, където учих в началото. Но всички знаят тези градове, а да бъдат упоменати заслужават и други, тъй че избрах следните три места: Красноярск, Хабаровск и Владикавказ. Това са градове, на които мнозина московчани биха се намръщили и биха жигосали като „провнициални“. Истината е, че спокойствието и гостоприемството, които открих там, надалеч надвишават всичко, което могат да ти предложат двата най-големи града в Русия.
Планини в Северна Осетия, февруари 2022Личен списък
Красноярск ме плени, защото той беше първият град, който посетих и можех да видя планините от улицата. В комбиниране с хубостта на могъщата р. Енисей и архитектурата на проспект „Мира“, Красноярск с лекост завоюва сърцето ми.
След като открих по-тихите градове в Далечния изток, бях зашеметена от чара на Хабаровск – повече, в сравнение с от блясъка на Владивосток. Да стоиш на улицата и да гледаш по какъв начин тя слиза толкоз ниско, а след това отново се вие нагоре съвсем като влакче на ужасите, беше нещо невиждано за мен до оня миг. Хабаровск има и красиви речни крайбрежия с плажове, а цялостното устройство на града е доста намерено и в същото време просто.
Иркутск, юли 2021Личен списък
На другия завършек на страната е градът, който ме изненада по всеки вероятен метод: Владикавказ. Освен че обиколих Кавказ, най-впечатляващата планинска верига, която съм виждала (в конкуренция с Апалачите, Урал и Саян). Улиците носеха чувството за малко градче – нещо, което не бях изпитвала на друго място в Русия, а пешеходната алея с трамваите бе най-красивият „арбат“, който бях зървала досега.
Макар че урбанизираните региони на Русия са привлекателни, страната е известна със своята природа и паркове. Най-спокойният миг в живота ми бе, когато бях на къмпинг край езерото в Карелия след пътешествието ми с Транссибирската железница. Спомням си по какъв начин вървях през буйната растителност на залез слънце към брега на езерото, надалеч в покрайнините на Петрозаводск. Бяха сама и чувах шума на насекомите, плискането на водата в пясъка и нежното клатене на кануто, вързано на кея. В оня ден имах шанса да посетя Кижи и да видя тамошните дървени куполи на православните църкви.
Все още премислям за най-хубавата година в живота ми, до момента в който се сготвям за идващото си странствуване. Винаги ще нося духа на всички хора, с които се сприятелих и хубостта, дружелюбността, доверието и чувството за общественост в Русия. Спомням си един залез в Казан, когато срещнах млада фотографка и ѝ описах, че пътувам без проект, просто носена от вятъра. Докато ѝ разказвах за любовта си към Русия, тя се просълзи от благополучие и сподели, че се гордее от думите ми. Не си разменихме контактите, само че си спомних страстите ѝ, когато стигнах края на Транссибирската железница във Владивосток. Защото, даже в сянката на политиката, историята и неразбраните места… постоянно има роман за по-голямото благополучие.
създател:
източник: bg.rbth.com
Докато учи магистратура по постсъветска обществена политика, тя съумява да посети 31 съветски района и има какво да показа от прекарванията си там.
Имах единствено един час. Един час, с цел да се приготвя за спонтанна екскурзия, проведен от хотела ми във Владикавказ през Кавказ в Северна Осетия с изцяло чужд човек, който не говореше и дума британски. Когато дойде със остарялата си „Волга“, в началото бях скептично настроена дали колата ще оцелее по прословутите пътища на Русия. Поех надълбоко въздух и си спомних какъв брой доста пъти през миналото лято страховете ми се бяха разсейвали с помощта на спокойните думи на локалните хора: всичко ще е наред. С усмивка седнах в колата до екскурзовода си и изрекох известната дума на съветските откриватели и приключенци преди мен: Поехали! (Да тръгваме!).
Първи усещания от Русия, Санкт Петербург, февруари 2015Личен списък
Посетила съм общо 31 съветски района, пътувала съм с Транссибирската железница и съм минала целия път от Сочи до Дербент през Кавказ… Най-важното, обаче, е че опознах детайлно една страна, която страда от доста неправилни разбирания. Русия страда от доста сериозен негативизъм и съмнение, който към момента не е съумяла да преодолее в всеобщото въображение на Запада. Ето за какво съм тук, с цел да споделя по какъв начин открих една друга история.
Полета с глухарчета, парк „Победа“, Москва, май 2021Личен списък
Русия промени живота ми, като ми даде куража да преодолея страховете си. По-голямата част от живота ми досега е предходна безшумно и умерено в Съединени американски щати, по тази причина се опасявах от незнайното. След първичното ми образование в чужбина през 2015 година, годишната ми екскурзия в Русия като цяло бе съсредоточена в сигурната среда на Санкт Петербург и Москва, сходно на средностатистическия западен екскурзиант. На фона на събитията от 2020 година, обаче, взех решение идващото ми пътешестване да е грандиозното премеждие, за което постоянно съм мечтала, само че по този начин и не съм събрала куража да осъществя. Така, през лятото на 2021 година, потеглих с еднопосочен билет до Москва единствено с една раница и една цел, само че без никакъв прецизен проект. След като посетих Нижни Новгород и Казан, сърцето ми сподели: „Защо да не продължа? Защо не видя до каква степен мога да стигна…?“.
Дружелюбните съветски общности
Казанският Кремъл в един от най-гостоприемните градове в Русия, юни 2021Личен списък
Именно с тази настройка пътуването с Транссибирската железница може да промени живота на човек. Помня, че се притеснявах, че ще пътувам в едно купе с трима непознати, тъй като в Съединени американски щати ни учат да се опасяваме от непознатите. Но първата ми среща беше с една чудесна бабушка и щерка ѝ, които ме увериха, че втора класа е най-хубавата. Когато попитах за трета класа, те потръпнаха и споделиха, че не е безвредно. С този съвет пътувах във втора класа през цялото си транссибирско странствуване. Чак на идната година в Северен Кавказ взех решение непринудено да опитвам трета класа… и се оказа доста по-забавно от втора класа! Кондукторката беше супер щастлива да срещне американка – запомни името ми и ме срещна с останалите пасажери. Дори пих кафе с служител на реда, който мина през купето, усмихна се и изслуша с голямо любознание историите ми, само че ме посъветва за всеки случай да си държа скъпите движимости под възглавницата.
Хълм над Красноярск, юли 2021Личен списък
Когато обикалях планините в националния парк „Столби“ в Красноярска област, си припомням по какъв начин с тъга вървях по пътеката с едно семейство в близост пред мен. Звукът на сервизния бус зад мен бе като избавително предсказание и инстинктивно му помахах да спре. За изненада, той спря. Спомням си по какъв начин си мислех какъв брой рисково е, когато те отвориха вратата и ми споделиха да скоча, само че доверието ми към съветското общество се засилваше с всяко ново премеждие, по тази причина се качих на колата.
Будистки манастир в Улан Уде, юли 2021Личен списък
След няколко секунди предложиха да вземат и фамилията пред мен, които с подготвеност одобриха поканата и аз се успокоих. Помня по какъв начин няколко месеца по-късно в Калуга се сприятелих с млада жена, която, откакто бяхме говорили единствено няколко минути, ме попита дали желая да отида с нея до остаряла къща край града с колата ѝ. Съгласих се, без да се двоумя, тъй като към този момент знаех, че тук хората са доста отзивчиви и това е нещо обикновено.
Езерото Байкал при Листвянка, юли 2021Личен списък
Нивото на любезност тук е невиждано, даже когато нещата се объркат. Например, когато си счупих ръката, откакто се подхлъзнах на леда в Москва, млад мъж, който минаваше наоколо, ме закара до болничното заведение, остана с мен и ме прибра вкъщи, с цел да е сигурен, че съм в сигурност. В Казан се сприятелих с локален актьор пред един ресторант. След като чу историята ми, той ми подари две от картините си, макар опитите ми да му платя.
Хабаровск с моя късметлийски № 16, юли 2021Личен списък
Спомням си по какъв начин дойдох в Иркутск и взех градския превоз до хотела ми. Група бабушки в рейса схванаха, че съм чужденка и се самоназначиха за мои защитнички, като ме придружиха персонално от спирката, с цел да са сигурни, че съм добре, макар митинга от моя страна. При идването ми в Томск един мъж почука на вратата ми и ме предложения на вечеря със фамилията му и на разходка с тротинетка по улицата на залез слънце. Беше схванал от личния състав на хотела, че съм американка.
Сюреалистичният завършек на маршрут, който като че ли в никакъв случай няма да свърши, Владивосток, юли 2021Личен списък
В музея в Хабаровск организирах паметен диалог с личния състав за пътешествията ми. Те бяха толкоз разчувствани от отношението ми към Русия, че ми подариха розов медальон за спомен. В Махачкала бях изумена какъв брой гостоприемни са всички – от водача на таксито, който се опита да ми провежда туристически обиколки, до личния състав в хотела, които ме почерпиха с чай, шоколад и сирене при идването ми, и един инцидентен мъж на улицата, който ме предложения да пием бира… всичко това се случи единствено в границите на един час!
Вечерен залез на езерата в Карелия, август 2021Личен списък
Урокът, който научих от тези прекарвания и от доста други, е че руснаците като цяло се пробват да се грижат и да пазят останалите, даже те да са чужденци от привидно вражески в политически проект места. Въпреки езиковата преграда, съветското общество като цяло е умерено и отворено. Общата атмосфера и живота като общественост основават приятелско общество и доверие, каквито не бях срещала в Съединени американски щати или на друго място. В Русия всички сме дружно. Русия такава, каквато я разказват в западните медии, не е нищо друго с изключение на „висша политика“, както постоянно споделят елементарните хора по улиците, които срещам, откакто им кажа от кое място съм. За тези от вас, които не се боят да открият истината оттатък новинарските заглавия, Русия ви чака с отворени прегръдки!
Най-добрите съветски градове. Не, Москва не е в листата!
Волгоград, август 2021Личен списък
С всички тези истории в Русия претърпях 100 живота единствено за година и разширих определението си за „комфорт“. Често ме питат кои градове са ми обичани, само че ми е мъчно да отговоря. Прекарах по-голямата част от времето си в Москва, която обичам. Харесвам и Санкт Петербург, където учих в началото. Но всички знаят тези градове, а да бъдат упоменати заслужават и други, тъй че избрах следните три места: Красноярск, Хабаровск и Владикавказ. Това са градове, на които мнозина московчани биха се намръщили и биха жигосали като „провнициални“. Истината е, че спокойствието и гостоприемството, които открих там, надалеч надвишават всичко, което могат да ти предложат двата най-големи града в Русия.
Планини в Северна Осетия, февруари 2022Личен списък
Красноярск ме плени, защото той беше първият град, който посетих и можех да видя планините от улицата. В комбиниране с хубостта на могъщата р. Енисей и архитектурата на проспект „Мира“, Красноярск с лекост завоюва сърцето ми.
След като открих по-тихите градове в Далечния изток, бях зашеметена от чара на Хабаровск – повече, в сравнение с от блясъка на Владивосток. Да стоиш на улицата и да гледаш по какъв начин тя слиза толкоз ниско, а след това отново се вие нагоре съвсем като влакче на ужасите, беше нещо невиждано за мен до оня миг. Хабаровск има и красиви речни крайбрежия с плажове, а цялостното устройство на града е доста намерено и в същото време просто.
Иркутск, юли 2021Личен списък
На другия завършек на страната е градът, който ме изненада по всеки вероятен метод: Владикавказ. Освен че обиколих Кавказ, най-впечатляващата планинска верига, която съм виждала (в конкуренция с Апалачите, Урал и Саян). Улиците носеха чувството за малко градче – нещо, което не бях изпитвала на друго място в Русия, а пешеходната алея с трамваите бе най-красивият „арбат“, който бях зървала досега.
Макар че урбанизираните региони на Русия са привлекателни, страната е известна със своята природа и паркове. Най-спокойният миг в живота ми бе, когато бях на къмпинг край езерото в Карелия след пътешествието ми с Транссибирската железница. Спомням си по какъв начин вървях през буйната растителност на залез слънце към брега на езерото, надалеч в покрайнините на Петрозаводск. Бяха сама и чувах шума на насекомите, плискането на водата в пясъка и нежното клатене на кануто, вързано на кея. В оня ден имах шанса да посетя Кижи и да видя тамошните дървени куполи на православните църкви.
Все още премислям за най-хубавата година в живота ми, до момента в който се сготвям за идващото си странствуване. Винаги ще нося духа на всички хора, с които се сприятелих и хубостта, дружелюбността, доверието и чувството за общественост в Русия. Спомням си един залез в Казан, когато срещнах млада фотографка и ѝ описах, че пътувам без проект, просто носена от вятъра. Докато ѝ разказвах за любовта си към Русия, тя се просълзи от благополучие и сподели, че се гордее от думите ми. Не си разменихме контактите, само че си спомних страстите ѝ, когато стигнах края на Транссибирската железница във Владивосток. Защото, даже в сянката на политиката, историята и неразбраните места… постоянно има роман за по-голямото благополучие.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ