Щастието се крие в рутината - психология на ежедневното удовлетворение
Henri Matisse, La danse (first version),1909
Най-успешните хора в историята – тези, които мнозина назовават „ гении “ и „ майстори “ в своите области, имат едно общо нещо, (освен таланта) – те са се придържали към характерни и строги рутинни дейности.
Рутина може да звучи скучно и противоположното на това, което си представяме като „ прекрасен живот “. Щастието, мислим си, се крие в непрекъснатия блян за нещо „ повече “, без значение какво „ повече “. Но това, което не осъзнаваме е, че рутина не значи да седиш в офиса избран брой часове всеки ден. Рутината може да се състои в това да пътувате на ново място всеки месец. Рутината може да бъде нещо напълно извънредно. Въпросът не е в това, от какво се състои рутината, а какъв брой устойчиво и несъмнено е подсъзнанието ви в тези повтарящи се дейности и в предстоящите резултати от тях.
Няма значение от какво желаете да се състои всекидневието ви, значимото е да го решите и по-късно да се придръжате към него. Накратко, рутината е значима, тъй като навикът основава въодушевление, а настроението основава възпитателния аспект на личността ви, да не приказваме, че да се оставите да бъдете „ размяткван “ в близост от събитията или хората, или пък да бъдете движен от импулсивност, води до умножаването на всичко, което със сигуност не желаете.
Повечето неща, които носят същинско благополучие, освен са краткотрайни, непосредствени задоволения, само че се получават мъчно, изискват жертва. И въпреки всичко, има метод да убиете чувството, че вършиме жертва, като интегрирате мечтаното в нормата или се борите с компликациите посредством контролиране. Това са аргументите, заради които рутината е значима и участва в живота на щастливите хора повече, в сравнение с при останалите.
Вашите привички основават настроението ви, а настроението ви е филтърът, през който изживявате живота си
Може да се допусна, че настроенията се основават от нашите мисли или стресовите фактори, неща, които се появяват ненадейно или ни изненадват. Но това не е по този начин. Психологът Робърт Тейтър твърди, че настроенията се основават от нашата рутина: какъв брой спим, какъв брой постоянно се движим, какво си мислим, какъв брой постоянно мислим за тъкмо несъмнено нещо и така нататък Защото в нервна превъзбуда не ни хвърля една мисъл, а непрекъснатото преповтаряне и прекарване на тази мисъл, което в действителност я утвърждава.
Научете се съзнателните ви решения да управляват деня ви, а не страховете и импулсите
Неопитоменият разум е минно поле. Без надзор, фокус, основа и регулация – всичко може да ви подтикне да мислите, че желаете нещо, което в действителност не желаете. „ Искам да изляза да пийна с другари довечера, а не да приготвя презентацията си за на следващия ден “ звучи правилно в кратковременен проект, само че в дълготраен е пагубно. Да излезеш една вечер евентуално не е толкоз значимо, колкото подготовката ти за значима презентация. Да се научите да се контролирате е еквивалент на това да се научите да вършиме умишлен избор за това от какво ще е направляван денят ви, оставяйки всички останали краткотрайни нелепости да отпаднат от програмата.
Щастието не се състои в това какъв брой доста неща вършиме, а какъв брой добре ги вършиме
Повече не е по-добре. Щастието не е в това да изпиташ нещо друго, а непрекъснато да изпитваш това, което и в този момент, само че по нови и разнообразни способи. За страдание, са ни учили, че пристрастеността би трябвало да ни съпровожда при всичките ни действия и взимане на решения, постоянно сме в капан на страха, че не сме щастливи, тъй като не вършим повече неща.
Когато регулирате ежденевните си действия, деактивирате инстинкта „ бий се или бягай “, тъй като към този момент не сте изправени пред незнайното
Ето за какво на хората им е толкоз мъчно да свикнат с смяната и за какво хората, които са непрекъснати в навиците си изпитват повече наслада от другите: просто техните инстинкти, подбудени от страха, се изключват дълготрайно и те могат същински да се любуват.
Като деца, рутината ни е давала възприятие за сигурност. Като възрастни рутината ни дава чувство за цел
Интересното е, че тези две усеща са по-сходни, в сравнение с допускаме. Поне техният генезис е еднакъв. Това е страхът от незнайното: като деца, ние не сме напълно сигурни какво се случва, какво тъкмо вършим, когато опитваме нещо ново, не сме напълно сигурни дали нещо няма да е ужасно или нездравословно за нас. Когато сме възрастни също имаме потребност от рутината, се усещаме по-спокойни, заради простата мисъл, че „ Знам по какъв начин да направя това, защото към този момент съм го правил преди. “
Рутината непрекъснато удостоверява, че решението, което сте взели е вярно
Ако сте решили, че желаете да напишете книга и се задължавате да пишете по три страници всяка вечер, колкото и време да отнеме завършването й, вие потвърждавате освен своя избор, само че и способността си да го извършите. Това е най-здравословният метод за валидация.
Рутината се трансформира в поток
„ Поток “ е това, което се случва, когато станем изцяло ангажирани с това, което вършим. Всички непотребни мисли и паники се разпадат и ние присъстваме изцяло в изпълняваната задача. Колкото повече обучавате тялото си да се приспособява към другите ви условия: като да ставате в 7 часа заран, да стартирате да пишете в 14 часа и така нататък, толкоз по-лесно попадате в „ потока “ на съзнанието, просто по табиет.
Когато липсва рутина, считаме, че „ страхът “ е индикатор, че вършим нещо неверно, вместо да влагаме в резултата
Липсата на рутинни дейности е най-подходящата среда за размножаване на безконечното отсрочване. Липсата на рутина ни дава опция да си кажем: „ дано в този момент си умря малко “, когато сме изправени пред краен период. И по този начин до безконечност. Но в случай че сте привикнали да почивате в избран миг, ще си го позволите, тъй като влиза в рутината ви.
Запомнете едно – рутината, в която е нужно да потънете, би трябвало да е формирана от повтарящи се дейности, които ви харесват, на които в действителност се наслаждавате и такива, които ще ви оказват помощ да стигнете до задачата си.
Автор: Бриана Уейст
Източник: thoughtcatalog.com
Картина: Henri Matisse, La danse (first version),1909 - wikipedia
