Коментар | Германия в дълбоко униниe
Хелмут К. Анхайер, професор по социология в Hertie School в Берлин и в Училището по обществена политика на UCLA, в коментар за Project Syndicate
Имаше време, когато в очите на мнозина Германия не можеше да сгреши: стопанската система беше мощна, безработицата ниска и нейната тактика за фискална консолидация беше сполучлива. Широкият политически консенсус обезпечи непоклатимост и немското общество не беше обхванато от дълбоки разделения. Както се споделя в предизборния слоган на някогашния канцлер Ангела Меркел за 2017 година, Германия беше " страна, в която живеем добре и щастливо ".
С наближаването на края на годината лозунгът на Меркел е пропуснат даже от личната й партия. Преобладаващото мнение в този момент е, че Германия към този момент не може да направи нищо (или най-малко значимите неща) вярно. Обществото е изтощено и настроено песимистично: 46% от германците считат, че ще бъдат по-зле след 10 години. В края на 2022 година единствено 28% показваха очаквания за 2023 година, което е най-негативният отговор от 1951 година насам.
Реклама
И той беше правилен: 2023 година се оказа мрачна година за Германия. Икономиката претърпява лека, само че продължителна криза, а вероятностите за 2024 година са също толкоз мрачни . Тежката и неразрешена отдавна бюджетна рецесия сковава федералното и щатското държавно управление, вътрешните битки сред трите съдружни колегата се разрастват и доста старания за промени сега са в застой или са изоставени. Нищо чудно, че Krisenmodus (кризисен режим) беше немската дума на годината.
Влиятелният вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung неотдавна посвети обширна публикация на най-големите проблеми на Германия - общо 13, доста от които породени от самата страна. Глобализацията се забавя и в същото време се трансформира, като се появяват малко нови пазари за немски артикули. Това оказва напън върху експортно насочената стопанска система на страната. Освен тов а вложенията са прекомерно ниски, финансовите пазари са прекомерно слаби, а вирулентният вариант на технофобията забави устрема към цифровизация .
И това е единствено върхът на айсберга. Германия също по този начин страда от незадоволително вложение в социална инфраструктура, както и от свръхрегулация, несъразмерна администрация и дефицит на работна ръка . Германското общество би трябвало да се бори с няколко провокации, в това число развалена имиграционна система, скъпи жилища, едни от най-високите цени на силата в Европа и учебни заведения с по-ниски резултати.
Германското общество би трябвало да се бори с няколко провокации, в това число развалена имиграционна система, скъпи жилища, едни от най-високите цени на силата в Европа и учебни заведения с по-ниски резултати.
За разлика от това вестникът е могъл да разпознава единствено три обнадеждаващи знака: индустриалното ядро на Германия евентуално ще се възползва от изкуствения интелект; фармацевтичният бранш възстановява предходната си сила; и Mittelstand - жизненоважните дребни и междинни производители в страната, остават относително устойчиви и реформаторски .
Реклама
Какво се обърка? Разбира се, пандемията от COVID-19, войната на съветския президент Владимир Путин в Украйна (и произлизащата от това енергийна криза), скокът на миграцията и споровете в Близкия изток способстваха за актуалната обстановка. Но по-важното е, че те разкриха какъв брой неподготвена е Германия за непредвидени разтърсвания и изменяща се геополитика.
Много от тези проблеми тлееха от известно време: от икономическата и енергийна взаимозависимост до остарелите административни системи и задушаващи нововъведенията разпореждания. Но управлението на страната реши да ги пренебрегва и гласоподавателите се съгласиха, вярвайки, че нещата ще се оправят.
Въпреки че за немския спад има доста аргументи, основната измежду тях е един постоянно подценяван резултат. Това, което е правилно за фирмите, е правилно и за страните: положителното финансово показване може да докара до блаженство. В интервали на мощен стопански напредък държавните управления стават прекомерно самоуверени и подценяват изменящите се условия . Този резултат беше остър от огромното значение, което немските гласоподаватели отдаваха на постоянното политическо управление и поддържането на статуквото . Меркел, надалеч от фигурата на политически визионер, пасна на Германия като ръкавица - като подхващаше постепенни стъпки, вместо да упорства за извънредно нужни промени.
Управляващата сега светофарна коалиция (Ampelkoalition - поради цветовете на трите ръководещи партии) беше образувана под знака на " осмеляването за повече напредък ". Но канцлерът Олаф Шолц не е нито визионер, нито ефикасен управител на своето обхванато от спорове и склонно към гафове държавно управление .
Имаше време, когато в очите на мнозина Германия не можеше да сгреши: стопанската система беше мощна, безработицата ниска и нейната тактика за фискална консолидация беше сполучлива. Широкият политически консенсус обезпечи непоклатимост и немското общество не беше обхванато от дълбоки разделения. Както се споделя в предизборния слоган на някогашния канцлер Ангела Меркел за 2017 година, Германия беше " страна, в която живеем добре и щастливо ".
С наближаването на края на годината лозунгът на Меркел е пропуснат даже от личната й партия. Преобладаващото мнение в този момент е, че Германия към този момент не може да направи нищо (или най-малко значимите неща) вярно. Обществото е изтощено и настроено песимистично: 46% от германците считат, че ще бъдат по-зле след 10 години. В края на 2022 година единствено 28% показваха очаквания за 2023 година, което е най-негативният отговор от 1951 година насам.
Реклама
И той беше правилен: 2023 година се оказа мрачна година за Германия. Икономиката претърпява лека, само че продължителна криза, а вероятностите за 2024 година са също толкоз мрачни . Тежката и неразрешена отдавна бюджетна рецесия сковава федералното и щатското държавно управление, вътрешните битки сред трите съдружни колегата се разрастват и доста старания за промени сега са в застой или са изоставени. Нищо чудно, че Krisenmodus (кризисен режим) беше немската дума на годината.
Влиятелният вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung неотдавна посвети обширна публикация на най-големите проблеми на Германия - общо 13, доста от които породени от самата страна. Глобализацията се забавя и в същото време се трансформира, като се появяват малко нови пазари за немски артикули. Това оказва напън върху експортно насочената стопанска система на страната. Освен тов а вложенията са прекомерно ниски, финансовите пазари са прекомерно слаби, а вирулентният вариант на технофобията забави устрема към цифровизация .
И това е единствено върхът на айсберга. Германия също по този начин страда от незадоволително вложение в социална инфраструктура, както и от свръхрегулация, несъразмерна администрация и дефицит на работна ръка . Германското общество би трябвало да се бори с няколко провокации, в това число развалена имиграционна система, скъпи жилища, едни от най-високите цени на силата в Европа и учебни заведения с по-ниски резултати.
Германското общество би трябвало да се бори с няколко провокации, в това число развалена имиграционна система, скъпи жилища, едни от най-високите цени на силата в Европа и учебни заведения с по-ниски резултати.
За разлика от това вестникът е могъл да разпознава единствено три обнадеждаващи знака: индустриалното ядро на Германия евентуално ще се възползва от изкуствения интелект; фармацевтичният бранш възстановява предходната си сила; и Mittelstand - жизненоважните дребни и междинни производители в страната, остават относително устойчиви и реформаторски .
Реклама
Какво се обърка? Разбира се, пандемията от COVID-19, войната на съветския президент Владимир Путин в Украйна (и произлизащата от това енергийна криза), скокът на миграцията и споровете в Близкия изток способстваха за актуалната обстановка. Но по-важното е, че те разкриха какъв брой неподготвена е Германия за непредвидени разтърсвания и изменяща се геополитика.
Много от тези проблеми тлееха от известно време: от икономическата и енергийна взаимозависимост до остарелите административни системи и задушаващи нововъведенията разпореждания. Но управлението на страната реши да ги пренебрегва и гласоподавателите се съгласиха, вярвайки, че нещата ще се оправят.
Въпреки че за немския спад има доста аргументи, основната измежду тях е един постоянно подценяван резултат. Това, което е правилно за фирмите, е правилно и за страните: положителното финансово показване може да докара до блаженство. В интервали на мощен стопански напредък държавните управления стават прекомерно самоуверени и подценяват изменящите се условия . Този резултат беше остър от огромното значение, което немските гласоподаватели отдаваха на постоянното политическо управление и поддържането на статуквото . Меркел, надалеч от фигурата на политически визионер, пасна на Германия като ръкавица - като подхващаше постепенни стъпки, вместо да упорства за извънредно нужни промени.
Управляващата сега светофарна коалиция (Ampelkoalition - поради цветовете на трите ръководещи партии) беше образувана под знака на " осмеляването за повече напредък ". Но канцлерът Олаф Шолц не е нито визионер, нито ефикасен управител на своето обхванато от спорове и склонно към гафове държавно управление .
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ