Историята на Ханибал
Ханибал Барка е един от най-великите пълководци в античността. Роден е през 247 година прочие Хр. Той е картагенски пълководец и общественик, прочут с битката си против възхода на Рим през Втората пуническа война (218 г.- 201 година прочие Хр.)
Син на картагенския пълководец Хамилкар Барка, Ханибал още от ранна възраст е учтив в дух на ненавист към Рим. Целият му живот минава в битка за съсипия на империята.
Няколко години след гибелта на татко си, през 221 година прочие Хр., Ханибал е определен за лидер на бойците в Иберия. След покоряването на редица племена завладява град Сагунат, съдружник на античен Рим. Тази му постъпка провокира експлоадирането на Втората пуническа война.
През 218 година прочие Хр. Ханибал прави преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и Алпите в Италия. Главна цел на изтощителния преход през заснежените Алпи с хора и животни е да изненада Рим в тил и войната да се води на непозната земя. Следват три години на провали за римляните - в борбите при Требия, Тразименското езеро, Кана и други
Ханибал съумява да вдигне на въстание против империята галските племена от долината на река По, както и огромна част от съдружниците и в Южна Италия. Дори гръцкият град-държава Сиракуза и македонският цар Филип V минават на негова страна. При това тактическо предимство Рим се отхвърля от уверено стълкновение против картагенския военачалник.
Империята отвръща с надмощието си в лицето на хора и запаси. Римляните вземат решение да лишават съдружниците на Ханибал един по един. През 2011 г.пр. Хр. Главният му италийски съдружник - град Капуа в Кампания, е превзет. Две години по–късно е завзет и Тарент. От Иберия и Сицилия са разгромени, и прогонени всички картагенски войски. След разгрома в борбата при Метавър, Ханибал се вижда заставен да се отдръпна с войските си в най-югозападния завършек на Апенинския полуостров.
През 203 година прочие Хр. Ханибал се завръща в Северна Африка (днешен Тунис), с цел да брани Картаген от нашествието на римляните, само че несполучливо. Картаген е заставен да подписа мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отхвърля се от флотата си и от автономия във външната политика и се задължава да изплати огромна контрибуция.
Ханибал остава в Картаген. Издига се отпред и е определен за суфет (титла, съответстваща почти на римския консул от това време). Негово дело са редица данъчни и административни промени.
През 195г. прочие Хр. е заставен да бяга. Политически съперници приканват Рим против него. Намира леговище при цар Антиох III в страната на Селевкидите в източната част на Средиземноморието. Помага при войната на царя против римляните, само че и тук шансът му изневерява. След провалянето е заставен още веднъж да се крие - първо в Крит, по-късно в Армения и най-после намира леговище във Витиния. Когато схваща, че и царят на Витиня е подготвен да го съобщи на Рим, се самоубива с отрова. Така през 183 г.пр.Хр. в античното пристанище Либиса умира великият картагенския военачалник Ханибал и един от най-гениалните стратези в историята.
Въпреки нелепата си гибел Ханибал остава в историята като популярен уредник, пълководец и виртуоз на кървавото военно изкуство, който чудесно знае какви са повелите на войната.
