Забравени съдби от нацистките лагери за принудителен труд
Хана С. е едвам 8-годишна, когато вуйна ѝ умира. Била е прекомерно дребна, с цел да разбере какво тъкмо е сполетяло сестрата на баба ѝ, която е полагала насилствен труд в нацистка Германия. Нейната орис е сходна на тези други 13 млн. мъже, дами и деца, множеството от които са били депортирани от окупираните от нацистите страни в Европа, с цел да поставят насилствен труд в Германия.
Непълна фамилна история
" Разбрах по-скоро инцидентно за ориста на вуйна ми ", споделя Хана С., която е от Беларус. Тя не желае цялото ѝ име да се загатва. Срещаме я в Берлин, където посещава семинар, отдаден на историята на нацисткия насилствен труд. " В фамилията ми се говореше малко за това ", споделя дамата. " Това е доста тъпо. " Съответно и информацията, която Хана има за своята вуйна, е нищожна. " Това е празнота в фамилната ми история. "
Хана знае единствено, че вуйна ѝ е трябвало да работи в една пекарна. Надява се някой ден да разбере повече. Това е и повода да бъде в Центъра за документи на нацисткия насилствен труд, който се намира в югоизточната част на Берлин. Тук, дружно с други хора с интерес към историята, тя взе участие в десетдневен семинар, запознавайки се в елементи с тематиката за насилствения труд в нацистка Германия. Освен нея има още петима участници от Беларус. " Темата ме вълнува, само че в същото време е и прочувствено изтощителна ", споделя 30-годишната Хана С., която е учителка по специалност. Тя счита да направи и спомагателни независими изследвания в архивите.
Животът в бараките
Докато споделя за това, Хана преглежда голите стени на някогашната казарма, в която по време на нацисткия гнет са били настанявани насилствени служащи. Сградата е била част от лагер с бараки, издигнат след 1943 година, който в този момент е трансфорат в Център за документи на нацисткия насилствен труд.
С малко въображение човек може да си показа лимитираната и потискаща атмосфера, студа и ужасните хигиенични условия в бараките, за които доста очевидци описват по-късно. Липсвала е каквато и да е опция за усамотение, в това число и в помещението с тоалетните, намиращо се в края на коридора.
" На всеки ъгъл е имало лагер "
Примерът с Берлин е изключително подобаваща илюстрация за мащаба на употребата на насилствените служащи. Той освен е бил властови център на националсоциалистите, само че и средище на огромни оръжейни и индустриални предприятия. Последните са изпитвали голяма потребност от работна ръка, като главната причина за това е, че доста немски мъже са били на фронта.
В някогашни казарми и в бараки са били настанявани милиони насилствени служащи от окупирана ЕвропаСнимка: Luisa von Richthofen/DWСамо в Берлин към половин милион мъже, дами и дори деца – множеството от окупираните територии в Европа - са били карани да поставят насилствен труд. " Принудителните служащи са били на всички места в Берлин ", споделя историкът Роланд Борхерс, който прави проучвания в Центъра за документи. " На всеки ъгъл е имало лагер ", продължава той. В актуалния градски пейзаж на немската столица съвсем нищо от това не е останало.
Нови информации за лагерите
Историците пресмятат, че в Берлин е имало към 3000 лагера за насилствен труд. Освен елементарните бараки за групово настаняване са служели и складови пространства, тавани и частни жилища. Документирани в обществено налична база данни към този момент са 2000 сходни лагера. Борхерс постоянно я попълня с спомагателна информация. " Продължаваме да откриваме данни за нови лагери ", споделя той.
Принудителните служащи са били разполагаем на всички предприятия - от огромния оръжеен цех до хлебарницата на ъгъла. " Трябвало е единствено да се разгласи потребността от служащи и да се изясни, че става дума за значим и нужен бизнес ", изяснява Борхерс. " След това са били отпускани и съответните служащи. "
Гледната точка на жертвите
Дълго време след края на Втората международна война тематиката за нацисткия насилствен труд не е привличала изключително внимание. Чак в средата на 1980-те години стартира преоценка, която продължава и до през днешния ден. Някои аспекти към момента са едва осветени, акцентира историкът Роланд Борхерс. Най-вече прекомерно малко се знае за прекарванията на жертвите. Хана също е била свидетелка по какъв начин в доста фамилии не се е говорело по тематиката - дали от позор, дали заради други аргументи. За нея това прави още по-важно заниманието с казуса за нацисткия насилствен труд. " За да не бъдат повтаряни сходни зверства и в бъдеще ", споделя тя.
