Единствената валута, с която мога да бъда „купен” е обичта - ГЮСТАВ ФЛОБЕР
Гюстав Флобер е френски публицист, един от водещите представители на литературния натурализъм във Франция. Известен е най-много с първия си оповестен разказ, „ Мадам Бовари “ (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си пристрастеност към своите жанр и хармония.
Прочутият публицист на разкази Ги дьо Мопасан е протеже на Флобер .
Флобер заобикаля чудесно неточното, нереално, несигурно и неуместно изложение и умишлено се въздържа от клишета.
В писмо до Жорж Санд споделя, че прекарва времето си, „ пробвайки да напише мелодични фрази, заобикаляйки съзвучия. “
Флобер има вяра в правилото на намирането на „ вярната дума “ и целеустремено си служи с него, като изхожда от концепцията, че този принцип е основен за постигането на качество в литературното изкуство.
Следвайки го, на Флобер се постанова да работи до безсилие, и то нерядко в потискаща самотност. Известни са случаи, в които, когато е бил незадоволен от постигнатото, му е отнемало по една седмица, с цел да приключи една-единствена страница.
Когато обичаш не задушавай с любовта си обичания – това е най-сигурния метод да го прогониш.
Понякога една простичка дума, един простоват израз – „ Благодаря ти, че те има ”, може да прикове обичания човек към нас вечно.
Всеки човек изпитва потребността да се облегне на нещо солидно в любовта.
Високопарните думи всекидневно прикриват прекомерно повърхностна обвързаност.
Страданието ни може да придобие смисъл, когато носи облекчение за тези, които обичаме.
Единствената валута, с която мога да бъда „ платен ” е обичта.
Понякога щастието ни връхлита ненадейно, ненадейно и залива цялото ни създание. И тогава е значимо освен да оцелееш, само че и да схванеш, че това е то – предстоящото благополучие.
Всеки може да бъде благополучен. По щастието им ще ги познаете!
И най-нещастния човек среща своето благополучие. Онова благополучие, бленувано в самотни нощи, търсено в най-тежки мигове на загуби, в безкрайната прегръдка на болката. Това е момент на прераждане, на филтриране. Това е мигът, когато „ ослепяваме ” и се изправяме и започваме още веднъж.
Бъдещето ни безпокои, предишното ни държи. Ето за какво сегашното ни убягва.
Всяка душа се мери с мащабите на своите желания.
Най-доброто средство за привличането на душата към религията е търпимостта.
Загубили сме вярата си даже в порока.
Когато остарееш, навиците се трансформират в тирани.
Когато роптаеш срещу идиоти, рискуваш самичък да се видиотиш.
Невежеството ни в региона на историята ни кара да хулим своето време. Хората постоянно са постъпвали по този начин.
Три неща са нужни на индивида, с цел да е благополучен: да бъде малоумен, да бъде самолюбив, да има положително здраве; само че в случай че му липсва първото, останалите са безполезни.
Глупостта е желанието да правиш изводи.
Самонадеяността на индивида зависи от обкръжаващата го среда.
Какво друго е равенството с изключение на отричане на всички свободи, на всичко възвишено в самата природа? Равенството е иго!
Целият напредък, на който можем да се надяваме, е да създадем хората малко по-малко зли.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Законната целувка в никакъв случай не коства толкоз, колкото откраднатата – ГИ ДЬО МОПАСАН
