На Галиполи всичко е спокойно. Само духовете не спят
* Гробището за 350 000 бойци е злокобно предизвестие за заиграването на политиците и цената на живота
* Писмото на Ататюрк до майките на починалите е жест на помиряване и хапче против омразата
-->
Септемврийското слънце обилно е напекло полуостров Галиполи*, на който идваме с ферибота от Чанаккале. Пътуването сред двата континента – от малоазийския до европейския бряг, лишава не повече от 30-40 минути, а в морето играят делфини.
Вървим през парка Гелиболу, който е един от най-посещаваните музеи навън в света. Добре поддържани зелени морави, цветни градини, монументи, показващи воини в сражения, хеликоптерни площадки....
Всичко е прелестно, само че ме свива „ под лъжичката ”. Галиполи е гробище на 350 000 бойци, починали в едно от най-кървавите сражения през Първата международна война. Толкова доста гибел. И толкоз безсмислено изгубени животи.
Сега, когато Европа е настръхнала, на няколкостотин километра падат бомби, а призракът на войната се е загнездил в домовете ни, Галиполи се трансформира в злокобно предизвестие – какви са последствията, когато политиците се заиграят и не помнят, че човешкият живот има цена.
Първото, което притегля вниманието, са обрасли с трева могили - погреби, където са заровени мините и оръжията след грандиозната борба през 1915 година
На южния бряг на полуострова се издига величествен 42-метров мемориал в памет на починалите бойци. А в горичката, под дърветата, са гробовете на турските воини. Ахмед, Муртаза, Али, Ибрахим...На всяка плоча са изписани по 10 имена. Възрастта – сред 20 и 25 година Дошли са от Тебрис, Мугла, Коня... Има и от България - Видин, Варна, Вълчитрън...
Над 60 000 са починалите от турска страна в тази борба. Над 250 000 са австралийците, новозеландците, британците и французите, чиито кости почиват на полуостров Галиполи. Техните гробища са настрана.
Мисля си за великолепния филм „ Търсачът ” / ”The Water Diviner ”/, режисиран от Ръсел Кроу. В него той играе фермера Джошуа Конър от австралийската пустота, който има умеенето да открива вода с две пръчки. Тримата му сина отпътуват на война в другия завършек на света и повече не се връщат вкъщи. Конър идва на Галиполи и употребява уменията си, с които открива вода, с цел да усети какво се е случило с момчетата му. С двете пръчки " вижда " кървавите сражения. Австралийският фермер става и очевидец на измененията, които стартират в Турската империя, като се сприятелява с офицера майор Хасан /Йълмъз Ердоган/. Твърде доста наподобяващ на Мустафа Кемал...
Затварям очи и се придвижвам 107 години обратно. Войниците са пешки, а играчите - Великите сили, с лекост ги местят по шахматната дъска и ги жертват без жалост за своите цели. Големият проект на Антантата е да превземе Дарданелите и да се свърже по море със съдружниците от Русия. Основният кукловод на тази интервенция е Уинстън Чърчил - Първи лорд на адмиралтейството, а по това време Британският морски флот се смятал за несломим.
В същото време на Османската империя гледали като на „ болния човек на Европа ”. Турция е победена от Русия /1877-78/, след това от Италия /1911/, по-късно от България, Сърбия, Черна гора и Гърция в Балканската война /1913/. Империята непрекъснато губи територии и е изтласквана от ден на ден към края на Европа. Затова Чърчил е на мнение, че при проливите пробивът ще стане доста елементарно и бързо, което ще обрърне хода на войната. Ако завладяват Константинопол, съдружниците биха извадили Османската империя от строя и биха привлекли на своя страна Гърция, България и Румъния.
Операцията стартира през февруари 1915 година, а на 18 март е издадена заповед флотът да влезе в минното поле, направено от защитата. Отпорът на османската войска е сериозен и британците отстъпват. Така опитът за завладяване на Дарданелите се оказва неуспех.
Сега потъналите английски и френски кораби са атракция за гмуркачите. На дълбочина от 24 метра лежи британският HMS Majestic, улучен от торпедо на немска подводница. По-нататък е HMS Triumph, потънал с екипажа и 73 офицери на борда. Водолази и фотографи вървят на срещи с духовете им.
След неуспеха за проливите стартира сухопътна интервенция за завладяване на полуостров Галиполи. От страна на Антантата вземат участие най-вече доброволци от Австралия и Нова Зеландия, известни като АНЗАК /Австралийски и новозеландски армейски корпус/. Това са синове на фермери, които гледат на войната като на сантиментално премеждие и горят от неспокойствие да влязат в същински пердах. Участват и над 350 000 британци /включително индийци и нюфаундлендци/. В състава на френските войски пък са главно алжирци и сенегалци от колониите, част от Ориенталския експедиционен корпус.
Десантът стартира на 25 април. Но „ лесната победа ” се оказва невъзможна. Жертвите се множат, оръжие и боеприпаси няма задоволително. Питейна вода се доставя чак от Египет, високите температури водят до слънчеви удари и изгаряния. След като излиза наяве, че спечелването на борбата е идея пердута, през декември се взема решение интервенцията да бъде прекъсната. Оцелелите бойци и техника са евакуирани.
Равносметката – 276 000 жертви на Антантата против 250 000 починали бойци на Централните сили. Огромен е броят на осакатените, на изгубилите живота си след това от раните, за които към момента няма открити антибиотици. Чърчил се прости с високия си пост, отпътува на Западния фронт и служи като офицер до 1917 година, след което се завръща в политиката като министър в държавното управление на либерала Дейвид Лойд Джордж. Загубата при Галиполи остава като обеца на ухото му. И трепери да не се повтори при десанта край Нормандия през 1944 година, където още веднъж е основен кукловод.
А Османската империя счита интервенцията за една от най-големите си победи. Макар че се оказва на страната на губещите във войната, триумфът при Галиполи още веднъж я връща на картата на Европа. Тази победа се трансформира в преломен миг в историята на страната, довел до оповестяването на светската Турска република 8 години по-късно.
Историците са на мнение, че триумфът на Турция е повлиял и на ориста на България. След него политиците ни взимат решение за присъединение към Централните сили. Какво следва по-нататък – всички знаем.
В боевете се популяризира Мустафа Кемал Ататюрк, който тогава става полковник. След това влиза в политиката и прави съществените промени, нужни за основаването на актуалната турска страна. На война като на война. Но отвън политиката има и човечност, която е същинският измерител на това какъв брой огромен си. Ататюрк го демонстрира с един жест за помиряване, останал в историята. През 1934 година той написа писмо до майките на починалите задгранични бойци: ”Герои, пролели кръвта си по тези земи, вие сте в една другарска страна. Спете умерено. Вие лежите един до друг с турските воини. Майки, изпратили от далечни земи синовете си на война, изтрийте сълзите си. Те спят в мир. След като починаха на наша земя, те към този момент са наши синове. Бъдете спокойни, че турският народ в никакъв случай няма да не помни паметта им “.
Това писмо на огромния политик е лекарство против омразата, която разяжда и убива. Болестта, която и сега погубва света. Кой ще откри хапче?
Думите на Ататюрк звучат още веднъж и през 2015 година, по време на възпоминанието по случай 100-годишнината от борбата, когато на Галиполи идват хиляди австралийци, новозеландци и британци, с цел да почетат паметта на своите починали роднини и да се поклонят на гробовете им. На церемонията присъства и принц Чарлз, който в този момент към този момент е крал на Англия. Думите от писмото на Ататюрк са изписани на плоча в парк в центъра на Сидни.
Всяка година на 25 април на Галиполи се прави възпоменателна гала за починалите бойци от АНЗАК. Близките им прекосяват половината земно кълбо, с цел да участват. Тази разтуха им е дала Турската страна, като е погребала костите и е запазила паметта на починалите.
Тръгваме си от Галиполи, а аз си мисля за моя прародител Трифон Нинев, умрял в борбата при Добро поле през същата тази кървава война. На 15 септември 1918 година на платото в днешна Северна Македония се борят български бойци от Втора тракийска и Трета балканска пехотни дивизии, които влизат в състава на 11-та немска войска. Срещу тях са френски и сръбски елементи, биещи се на страната на Антантата. Битката приключва с проваляне за България.Къде е гробът на прародител ми - през днешния ден никой не знае. Защото за разлика от Турция, която се е погрижила и за мъртвите бойци, и за живите им потомци, за починалите на Добро поле българи никой не се е погрижил.
* Спирката Галиполи е част от маршрута на фестивала " Културният път на Троя ", план на министерството на културата и туризма на Турция, който се организира от 16 до 25 септември 2022 г.
* Писмото на Ататюрк до майките на починалите е жест на помиряване и хапче против омразата
-->
Септемврийското слънце обилно е напекло полуостров Галиполи*, на който идваме с ферибота от Чанаккале. Пътуването сред двата континента – от малоазийския до европейския бряг, лишава не повече от 30-40 минути, а в морето играят делфини.
Вървим през парка Гелиболу, който е един от най-посещаваните музеи навън в света. Добре поддържани зелени морави, цветни градини, монументи, показващи воини в сражения, хеликоптерни площадки....
Всичко е прелестно, само че ме свива „ под лъжичката ”. Галиполи е гробище на 350 000 бойци, починали в едно от най-кървавите сражения през Първата международна война. Толкова доста гибел. И толкоз безсмислено изгубени животи.
Сега, когато Европа е настръхнала, на няколкостотин километра падат бомби, а призракът на войната се е загнездил в домовете ни, Галиполи се трансформира в злокобно предизвестие – какви са последствията, когато политиците се заиграят и не помнят, че човешкият живот има цена.
Първото, което притегля вниманието, са обрасли с трева могили - погреби, където са заровени мините и оръжията след грандиозната борба през 1915 година
На южния бряг на полуострова се издига величествен 42-метров мемориал в памет на починалите бойци. А в горичката, под дърветата, са гробовете на турските воини. Ахмед, Муртаза, Али, Ибрахим...На всяка плоча са изписани по 10 имена. Възрастта – сред 20 и 25 година Дошли са от Тебрис, Мугла, Коня... Има и от България - Видин, Варна, Вълчитрън...
Над 60 000 са починалите от турска страна в тази борба. Над 250 000 са австралийците, новозеландците, британците и французите, чиито кости почиват на полуостров Галиполи. Техните гробища са настрана.
Мисля си за великолепния филм „ Търсачът ” / ”The Water Diviner ”/, режисиран от Ръсел Кроу. В него той играе фермера Джошуа Конър от австралийската пустота, който има умеенето да открива вода с две пръчки. Тримата му сина отпътуват на война в другия завършек на света и повече не се връщат вкъщи. Конър идва на Галиполи и употребява уменията си, с които открива вода, с цел да усети какво се е случило с момчетата му. С двете пръчки " вижда " кървавите сражения. Австралийският фермер става и очевидец на измененията, които стартират в Турската империя, като се сприятелява с офицера майор Хасан /Йълмъз Ердоган/. Твърде доста наподобяващ на Мустафа Кемал...
Затварям очи и се придвижвам 107 години обратно. Войниците са пешки, а играчите - Великите сили, с лекост ги местят по шахматната дъска и ги жертват без жалост за своите цели. Големият проект на Антантата е да превземе Дарданелите и да се свърже по море със съдружниците от Русия. Основният кукловод на тази интервенция е Уинстън Чърчил - Първи лорд на адмиралтейството, а по това време Британският морски флот се смятал за несломим.
В същото време на Османската империя гледали като на „ болния човек на Европа ”. Турция е победена от Русия /1877-78/, след това от Италия /1911/, по-късно от България, Сърбия, Черна гора и Гърция в Балканската война /1913/. Империята непрекъснато губи територии и е изтласквана от ден на ден към края на Европа. Затова Чърчил е на мнение, че при проливите пробивът ще стане доста елементарно и бързо, което ще обрърне хода на войната. Ако завладяват Константинопол, съдружниците биха извадили Османската империя от строя и биха привлекли на своя страна Гърция, България и Румъния.
Операцията стартира през февруари 1915 година, а на 18 март е издадена заповед флотът да влезе в минното поле, направено от защитата. Отпорът на османската войска е сериозен и британците отстъпват. Така опитът за завладяване на Дарданелите се оказва неуспех.
Сега потъналите английски и френски кораби са атракция за гмуркачите. На дълбочина от 24 метра лежи британският HMS Majestic, улучен от торпедо на немска подводница. По-нататък е HMS Triumph, потънал с екипажа и 73 офицери на борда. Водолази и фотографи вървят на срещи с духовете им.
След неуспеха за проливите стартира сухопътна интервенция за завладяване на полуостров Галиполи. От страна на Антантата вземат участие най-вече доброволци от Австралия и Нова Зеландия, известни като АНЗАК /Австралийски и новозеландски армейски корпус/. Това са синове на фермери, които гледат на войната като на сантиментално премеждие и горят от неспокойствие да влязат в същински пердах. Участват и над 350 000 британци /включително индийци и нюфаундлендци/. В състава на френските войски пък са главно алжирци и сенегалци от колониите, част от Ориенталския експедиционен корпус.
Десантът стартира на 25 април. Но „ лесната победа ” се оказва невъзможна. Жертвите се множат, оръжие и боеприпаси няма задоволително. Питейна вода се доставя чак от Египет, високите температури водят до слънчеви удари и изгаряния. След като излиза наяве, че спечелването на борбата е идея пердута, през декември се взема решение интервенцията да бъде прекъсната. Оцелелите бойци и техника са евакуирани.
Равносметката – 276 000 жертви на Антантата против 250 000 починали бойци на Централните сили. Огромен е броят на осакатените, на изгубилите живота си след това от раните, за които към момента няма открити антибиотици. Чърчил се прости с високия си пост, отпътува на Западния фронт и служи като офицер до 1917 година, след което се завръща в политиката като министър в държавното управление на либерала Дейвид Лойд Джордж. Загубата при Галиполи остава като обеца на ухото му. И трепери да не се повтори при десанта край Нормандия през 1944 година, където още веднъж е основен кукловод.
А Османската империя счита интервенцията за една от най-големите си победи. Макар че се оказва на страната на губещите във войната, триумфът при Галиполи още веднъж я връща на картата на Европа. Тази победа се трансформира в преломен миг в историята на страната, довел до оповестяването на светската Турска република 8 години по-късно.
Историците са на мнение, че триумфът на Турция е повлиял и на ориста на България. След него политиците ни взимат решение за присъединение към Централните сили. Какво следва по-нататък – всички знаем.
В боевете се популяризира Мустафа Кемал Ататюрк, който тогава става полковник. След това влиза в политиката и прави съществените промени, нужни за основаването на актуалната турска страна. На война като на война. Но отвън политиката има и човечност, която е същинският измерител на това какъв брой огромен си. Ататюрк го демонстрира с един жест за помиряване, останал в историята. През 1934 година той написа писмо до майките на починалите задгранични бойци: ”Герои, пролели кръвта си по тези земи, вие сте в една другарска страна. Спете умерено. Вие лежите един до друг с турските воини. Майки, изпратили от далечни земи синовете си на война, изтрийте сълзите си. Те спят в мир. След като починаха на наша земя, те към този момент са наши синове. Бъдете спокойни, че турският народ в никакъв случай няма да не помни паметта им “.
Това писмо на огромния политик е лекарство против омразата, която разяжда и убива. Болестта, която и сега погубва света. Кой ще откри хапче?
Думите на Ататюрк звучат още веднъж и през 2015 година, по време на възпоминанието по случай 100-годишнината от борбата, когато на Галиполи идват хиляди австралийци, новозеландци и британци, с цел да почетат паметта на своите починали роднини и да се поклонят на гробовете им. На церемонията присъства и принц Чарлз, който в този момент към този момент е крал на Англия. Думите от писмото на Ататюрк са изписани на плоча в парк в центъра на Сидни.
Всяка година на 25 април на Галиполи се прави възпоменателна гала за починалите бойци от АНЗАК. Близките им прекосяват половината земно кълбо, с цел да участват. Тази разтуха им е дала Турската страна, като е погребала костите и е запазила паметта на починалите.
Тръгваме си от Галиполи, а аз си мисля за моя прародител Трифон Нинев, умрял в борбата при Добро поле през същата тази кървава война. На 15 септември 1918 година на платото в днешна Северна Македония се борят български бойци от Втора тракийска и Трета балканска пехотни дивизии, които влизат в състава на 11-та немска войска. Срещу тях са френски и сръбски елементи, биещи се на страната на Антантата. Битката приключва с проваляне за България.Къде е гробът на прародител ми - през днешния ден никой не знае. Защото за разлика от Турция, която се е погрижила и за мъртвите бойци, и за живите им потомци, за починалите на Добро поле българи никой не се е погрижил.
* Спирката Галиполи е част от маршрута на фестивала " Културният път на Троя ", план на министерството на културата и туризма на Турция, който се организира от 16 до 25 септември 2022 г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ