Григор: От много време не бях играл в такъв мач
Григор Димитров изцяло разумно бе доста благополучен след днешната си победа над Хуберт Хуркач на четвъртфиналите на Мастърс шампионата в Монте Карло. Българинът се подреди измежду най-хубавите четирима в конкуренцията за повторно в кариерата си, а в утрешната борба за място на финала ще се изправи против международния №46 Алехандро Давидович Фокина. След дуела Димитров даде доста забавно изявление в студиото на Tennis Channel, в което разяснява кои съгласно него са били основните фактори за триумфа му и по какъв начин реагира, когато го нарекат „ветеран“.
– Григор, благодаря ти, че още веднъж си с нас. Много впечатляваща победа над Хуберт Хуркач. Идваш непосредствено от корта, към момента имаш клей по себе си. Това, което видяхме, беше същинска борба. Още един трисетов мач, какъвто беше и предходният посред ви. Изненадан ли си от това какъв брой добре играе Хуркач на клей?
– Честно казано, не. Той усъвършенства доста играта си през последните няколко години. До момента представянето му на клей не бе толкоз положително, само че все пак бяха наясно, че е доста рисков конкурент. Хуберт е страховит човек, с него сме положителни другари и го почитам доста както на корта, по този начин и отвън него. Точно това прави мачовете против него още по-трудни. Днес всеки от нас превъзхождаше другия в друга част от мача, което за мен беше доста забавно. Измина много време, откогато за последно участвах в сходен мач. Мисля, че преобладавах в първия сет, както и в първите няколко гейма от втория, само че по-късно можехте да забележите по какъв начин той стартира да играе по-силно, сервисът му се подобряваше и преследваше повече топката. Продължих да пробвам да го слагам напрегнат, само че във втория сет това не беше задоволително. В третия обаче знаех, че просто би трябвало да играя по моя метод и рано или късно ще получа своя късмет. Трябваше да бъде доста толерантен, защото пробивът пристигна много късно. След това трябваше да остана спокоен. Знаех, че в случай че печеля първите няколко точки в тайбрека, нещата ще станат доста по-лесни за мен, защото усетих, че той стартира да се изморява. Опитвах се да го озорвам със слайса си и да управлявам разиграванията и внезапно резултатът беше 6-2 и сервирах за мача.
– Ти си един от тенисистите с най-красивата игра, защото умееш всички типове удари. Какъв обаче е тактическият ти проект на този стадий? Има ли някаква избрана конструкция, към която се придържаш?
– Винаги съм казвал, че да разполагаш с прекалено много оръжия е като нож с две остриета и това се отнася в още по-голяма степен за мачовете на клей. Може да притежаваш най-хубавите удари, само че в случай че не ги използваш в верните моменти, възможностите ти за триумф не са доста огромни, изключително на тази настилка. Играта на клей е елементарна. Знам, че не е толкоз елементарна, колкото звучи, само че в действителност е такава. Ако успееш да контролираш ударите си във значимите моменти от мача, това ти дава съществено преимущество. Понякога би трябвало да пласираш воле или слайс и това умеене е добре пристигнало, само че мачовете на клей постоянно ти костват доста сила и това също е нещо, което би трябвало да имаш поради.
– Ти си на 30 години, тъй че към момента може да се каже, че си млад. Имаш купа от Мастърс, както и такава от Финалите, и си бил №3 в света. Имайки поради равнището, което демонстрираш на този стадий от кариерата си, какво още би желал да добавиш към тази сбирка?
– Има още доста неща, които бих желал да реализира. Не желая да акцентирам на едно съответно. В момента желая просто да реализира неизменност във формата си. Това е нещо доста значимо, на което знам, че съм кадърен, защото съм го правил в предишното, само че на моменти изпитвам проблеми с някои комопненти от играта си, което е нещо обикновено за всеки тенисист. Трябва да правиш всичко допустимо, с цел да останеш на прав път. Мисля, че в случай че не преставам да играя по метода, по който го направих през днешния ден, може би бих могъл да печеля шампионата. След това идва нова седмица и нов шампионат, в който мога да пренеса тази форма, и по този начин лека-полека да надграждам. След това не се знае какво може да се случи. Играл съм в много мачове, някои хора даже ме назовават „ветеран“, въпреки че не съм сигурен дали бих желал да употребявам тази дума (смее се), само че в случай че вземем поради статистиките мога да схвана за какво считат по този начин и няма никакъв проблем, даже съм горделив. Все още мисля, че има доста неща, които бих могъл да подобря. Искам да се любувам на тениса и да импортирам положителна сила в този спорт. Ако се опазя от травми и не преставам да изпитвам наслаждение от играта, кой знае?
