Съществуват сходства между натиска към граждански активисти в Русия и България
Гражданските организации и деятели, които пазят демократичните полезности, човешките права и опазването на околната среда в България и Русия, не престават да са изложени на мощен онлайн напън и език на последна непоносимост в медиите. Независимите и демократични публицисти и медии обаче имат силата да оказват помощ за превъзмогването на този проблем, като описват за работата на гражданските деятели и отразяват обективно случаите на репресии против тях.
Това стана ясно по време на онлайн полемика сред представители на цивилен организации и деятели от България и Русия на тематика “От Русия към Европейски Съюз? Медиен и онлайн напън против бранителите на човешките права и околната среда в България”. Дискусията, проведена от фондация “БлуЛинк”, се организира на 10 ноември 2021 година като част от събитията, отдадени на 10-годишнината на Гражданския конгрес ЕС-Русия.
Онлайн тирада на омразата, оскърбителен акции в медиите и разпространение на информация през подправени профили в обществените мрежи - това са единствено част от образците за онлайн напън против бранителите на човешките права и опазването на околната среда в Русия и обезпокоително доста страни от Европейския съюз, за които описаха български и съветски деятели по време на полемиката. Онлайн тормозът и речта на омразата обаче елементарно минават в опасност за физическата им сигурност, предизвестиха с паника участниците.
През последните няколко години от ден на ден цивилен организации у нас са демонизирани в медийното наличие, удостовери Николета Даскалова от фондация “Медийна демокрация”. Тя показа систематизирани данни от няколко експертни проучвания за речта на омразата и натиска над гражданските деятели, извършени от фондацията. Интернет е съществена среда за разпространяване на език на последна непоносимост против гражданския бранш, само че онлайн омразата елементарно може да премине и във физическо принуждение, предизвести Даскалова.
Наблюдават се някои пресечни точки в медийното отразяване на гражданското общество в Русия и България, само че има прекомерно огромни разлики в отношението на медиите към гражданските организации в двете страни, разяснява откривателят Фабио Теларико. Той показа резултати от изчерпателен разбор по въпроса дали отрицателното отношение на някои медии към бранителите на човешките права и екологически деятели в България е резултат от съветска агитация, направен в границите на стажантска стратегия в “БлуЛинк”. “Дори българските редактори да са желали да копират съветските си сътрудници, напъните им биха се провалили; колкото и да имитират съветската изразителност, не могат да изкривят реалността”, добави Теларико.
Политическите процеси вършат медиите все по-малко демократични и по-опресивни към гражданското общество, само че тази наклонност може да бъде преобърната. Солидарността на самостоятелните публицисти с деятелите е опция за противопоставяне против натиска над гражданските организации, съобщи директорката на Института за районна преса в Русия Анна Шароградская. Достъпът до юридическа помощ за деятели, както и проучването на трендовете и аргументите за възходящия напън над гражданското общество са вероятни стъпки за противопоставяне, заключи изпълнителната директорка на Гражданския конгрес ЕС-Русия Анна Севортян.
Начините за справяне с натиска постоянно водят до все по-малко гласност, работа в затворени групи и липса на развиване за организациите, обобщиха съветски деятели. Изключително значимо е обаче да се откри баланс сред сигурността и това да се дава публичност на демократичните послания на гражданските организации, разяснява български деятел.
Онлайн полемиката беше част от програмата за 10-годишнината на Гражданския конгрес ЕС-Русия, който цели развиване на съдействието сред неправителствените организации в Русия и Европейски Съюз и по-активно присъединяване на гражданските организации в разговора сред Европейски Съюз и Русия. 185 организации от Русия и страните членки на Европейски Съюз са част от Гражданския конгрес, измежду които е и фондация “БлуЛинк”.
Това стана ясно по време на онлайн полемика сред представители на цивилен организации и деятели от България и Русия на тематика “От Русия към Европейски Съюз? Медиен и онлайн напън против бранителите на човешките права и околната среда в България”. Дискусията, проведена от фондация “БлуЛинк”, се организира на 10 ноември 2021 година като част от събитията, отдадени на 10-годишнината на Гражданския конгрес ЕС-Русия.
Онлайн тирада на омразата, оскърбителен акции в медиите и разпространение на информация през подправени профили в обществените мрежи - това са единствено част от образците за онлайн напън против бранителите на човешките права и опазването на околната среда в Русия и обезпокоително доста страни от Европейския съюз, за които описаха български и съветски деятели по време на полемиката. Онлайн тормозът и речта на омразата обаче елементарно минават в опасност за физическата им сигурност, предизвестиха с паника участниците.
През последните няколко години от ден на ден цивилен организации у нас са демонизирани в медийното наличие, удостовери Николета Даскалова от фондация “Медийна демокрация”. Тя показа систематизирани данни от няколко експертни проучвания за речта на омразата и натиска над гражданските деятели, извършени от фондацията. Интернет е съществена среда за разпространяване на език на последна непоносимост против гражданския бранш, само че онлайн омразата елементарно може да премине и във физическо принуждение, предизвести Даскалова.
Наблюдават се някои пресечни точки в медийното отразяване на гражданското общество в Русия и България, само че има прекомерно огромни разлики в отношението на медиите към гражданските организации в двете страни, разяснява откривателят Фабио Теларико. Той показа резултати от изчерпателен разбор по въпроса дали отрицателното отношение на някои медии към бранителите на човешките права и екологически деятели в България е резултат от съветска агитация, направен в границите на стажантска стратегия в “БлуЛинк”. “Дори българските редактори да са желали да копират съветските си сътрудници, напъните им биха се провалили; колкото и да имитират съветската изразителност, не могат да изкривят реалността”, добави Теларико.
Политическите процеси вършат медиите все по-малко демократични и по-опресивни към гражданското общество, само че тази наклонност може да бъде преобърната. Солидарността на самостоятелните публицисти с деятелите е опция за противопоставяне против натиска над гражданските организации, съобщи директорката на Института за районна преса в Русия Анна Шароградская. Достъпът до юридическа помощ за деятели, както и проучването на трендовете и аргументите за възходящия напън над гражданското общество са вероятни стъпки за противопоставяне, заключи изпълнителната директорка на Гражданския конгрес ЕС-Русия Анна Севортян.
Начините за справяне с натиска постоянно водят до все по-малко гласност, работа в затворени групи и липса на развиване за организациите, обобщиха съветски деятели. Изключително значимо е обаче да се откри баланс сред сигурността и това да се дава публичност на демократичните послания на гражданските организации, разяснява български деятел.
Онлайн полемиката беше част от програмата за 10-годишнината на Гражданския конгрес ЕС-Русия, който цели развиване на съдействието сред неправителствените организации в Русия и Европейски Съюз и по-активно присъединяване на гражданските организации в разговора сред Европейски Съюз и Русия. 185 организации от Русия и страните членки на Европейски Съюз са част от Гражданския конгрес, измежду които е и фондация “БлуЛинк”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ