Печелившите и губещите градове в бъдещето на глобалната икономика
Градовете са основният мотор на международната стопанска система, макар че новите цифрови технологии дават на хората невиждан избор за това къде да живеят и работят.
На 300-те най-големи града се пада над половината от международната икономическа продукция, като в това време в тях живее едвам 20% от международното население, отбелязва Fastcompany.
Що се отнася до нововъведенията, моделът е още по-изненадващ:
Само 24 града обезпечават три четвърти от международните вложения в рисков капитал, макар че в тях живеят единствено 4% от международното население; а единствено шестте най-големи града притеглят повече от половината от всички международни вложения в рисков капитал, макар че в тях живеят единствено 1% от международното население.
Нов разбор разрешава да определим спечелилите и губещите, и да преценим кои градове са най-способни да се приспособяват към бързите промени в международната стопанска система и кои са по-изкушени от тях.
Градове-звезди като Лондон и Ню Йорк не престават да дефинират върховете на това съревнование.
Но по-малките европейски градове като Копенхаген, Виена и Амстердам стават все по-привлекателни, като оферират високо качество на живот на по-достъпни цени.
Американските градове се оправят по-добре, в сравнение с може да се чака, като се имат поради добре известните им провокации, свързани с липса на жилища, градски хаос и празни офиси. Сан Франциско и Вашингтон се причисляват към Ню Йорк в челната десетка, а Бостън и Сиатъл са измежду 20-те водещи международни градове.
Дълбока бездна разделя напредналите градове от Глобалния север и огромните градове от Глобалния юг. Докато някои бързоразвиващи се мегаполиси в Азия и Индия демонстрират дарба да се приспособяват към бързите промени, прекалено много мегаполиси от Глобалния юг изостават, а най-зле се показват бедните африкански градове.
Това са някои от главните заключения от нова подробна ранглиста на международните градове.
Тя се основава на композиция от подробни статистически данни за повече от 150 индикатора за демографски, стопански, обществени и политически фактори и неповторими данни от изследвания, събрани от над 50 000 души в 79 водещи градове.
Анализът обгръща пет основни категории: стопански благоприятни условия, качество на живот, обществен капитал, ръководство и ритъм на смяна.
Класацията групира градовете в категории въз основа на броя на популацията им и нивото на икономическо развиване (или икономическо произвеждане на глава от населението). Мегацентровете са най-големите градове, в които живеят над 10 милиона души. Средната категория са развити с население под 3 млн. Развиващите са с друга величина, ситуирани в разрастващите се стопански системи.
Класация на световните градове (100 е допустимо най-високият резултат):
1 Лондон 64,3 мегацентър
2 Ню Йорк 64,3 мегацентър
3 Вашингтон, окръг Колумбия 64,2
4 Сингапур 63,6
5 Копенхаген 63,4 междинна категория
6 Сан Франциско 62,2 междинна категория
7 Виена 61,8 междинна категория
8 Амстердам 61,0 междинна категория
9 Варшава 60,9 междинна категория
10 Шанхай 60,1 мегацентър
11 Гуанджоу 59,6 междинна категория
12 Стокхолм 59,6 междинна категория
13 Мадрид 58,1 междинна категория
14 Мюнхен 58,1 междинна категория
15 Цюрих 57,8 междинна категория
16 Осло 57,8 междинна категория
17 Абу Даби 57,8 междинна категория
18 Бостън 57,6
19 Хамбург 57,3 междинна категория
20 Сиатъл 57,2
21 Дубай 57,2 междинна категория
22 Пекин 57,1 мегацентър
23 Уелингтън 56,6 междинна категория
24 Ница 56,5 междинна категория
25 Дюселдорф 56,3 междинна категория
26 Сидни 56,2
27 Атланта 56,1 междинна категория
28 Лос Анджелис 56,0 мегацентър
29 Шънджън 55,9 междинна категория
30 Берлин 55,2
31 Дъблин 55,1 междинна категория
32 Франкфурт 55,1 междинна категория
33 Хелзинки 55,1 междинна категория
34 Париж 55,0 мегацентър
35 Маями 54,6 междинна категория
Двата града с най-голям рейтинг са мегацентровете Лондон и Ню Йорк. Те са суперзвезди в доста измерения. Лидери са в региона на финансите, мениджмънта, науките, креативните промишлености и са магнит за гении от международна класа.
Но тяхното преимущество понижава.
Те са подложени на възходящ напън от скъпите и недостъпни жилища, дългите пътувания до работа и опциите, които цифровите технологии за отдалечена работа сътвориха в други по-евтини международни градове. И двата града се подреждат на ниско място във връзка с способността им да се приспособяват към скоростта на измененията.
В първата десетка са и три европейски града от междинна големина – Виена, Амстердам и Варшава, и един огромен мегацентър – Шанхай.
Те оферират високо качество на живот, по-малко тапи и по-достъпни жилища. Получават по-високи оценки по фактори като непорочност, тъждество на приходите, сигурност и обща задоволеност на жителите. От друга страна, имат по-малки стопански системи и оферират по-малко постоянни благоприятни условия спрямо огромните мегацентрове в развитите страни.
Развиващите се градове получават доста по-ниски резултати. Дори градовете, класирани на първите места в тази категория, в това число Мумбай, Бангалор, Делхи, Хошимин и Кайро, са много по-надолу в листата.
Бедните африкански градове като Лагос и Найроби са измежду най-ниско класираните от всички. Това не е изненадващо. Тези градове са с доста по-ниско равнище на икономическо развиване, което лимитира способността им да дават опциите, жилищата, инфраструктурата или качеството на живот на по-богатите места.
В групата градове на бъдещето влизат Сингапур, Пекин и Шанхай; Копенхаген, Дъблин и Варшава в Европа; Бангалор в Индия; и Абу Даби, Доха и Рияд в Близкия изток.
Градовете, които би трябвало да се следят деликатно, са бързоразвиващи се в нововъзникващи стопански системи, които демонстрират забележителен потенциал за адаптиране към бързи промени макар ниските равнища на икономическо развиване. В тази група са Мумбай, Хошимин и Кайро.
Градовете в застой получават ниски резултати както във връзка с икономическото развиване, по този начин и във връзка с скоростта на измененията. Тази група включва мегаполиси от Глобалния юг като Мексико Сити, Буенос Айрес, Сао Пауло и Сантяго в Южна Америка и Найроби, Лагос и Йоханесбург в Африка.
Напредналите градове и градовете с нововъзникващи стопански системи са разграничени от забележителна икономическа бездна. Това разделяне надвишава границите на приходите и икономическото развиване.
Твърде доста от тези градове, изключително тези в Африка, не престават да изостават в доста измерения на триумфа. Това е изключително обезпокоително, защото точно тези градове се чака да преживеят едни от най-големите талази на урбанизация в бъдеще, добавя създателите на изследването.
На 300-те най-големи града се пада над половината от международната икономическа продукция, като в това време в тях живее едвам 20% от международното население, отбелязва Fastcompany.
Що се отнася до нововъведенията, моделът е още по-изненадващ:
Само 24 града обезпечават три четвърти от международните вложения в рисков капитал, макар че в тях живеят единствено 4% от международното население; а единствено шестте най-големи града притеглят повече от половината от всички международни вложения в рисков капитал, макар че в тях живеят единствено 1% от международното население.
Нов разбор разрешава да определим спечелилите и губещите, и да преценим кои градове са най-способни да се приспособяват към бързите промени в международната стопанска система и кои са по-изкушени от тях.
Градове-звезди като Лондон и Ню Йорк не престават да дефинират върховете на това съревнование.
Но по-малките европейски градове като Копенхаген, Виена и Амстердам стават все по-привлекателни, като оферират високо качество на живот на по-достъпни цени.
Американските градове се оправят по-добре, в сравнение с може да се чака, като се имат поради добре известните им провокации, свързани с липса на жилища, градски хаос и празни офиси. Сан Франциско и Вашингтон се причисляват към Ню Йорк в челната десетка, а Бостън и Сиатъл са измежду 20-те водещи международни градове.
Дълбока бездна разделя напредналите градове от Глобалния север и огромните градове от Глобалния юг. Докато някои бързоразвиващи се мегаполиси в Азия и Индия демонстрират дарба да се приспособяват към бързите промени, прекалено много мегаполиси от Глобалния юг изостават, а най-зле се показват бедните африкански градове.
Това са някои от главните заключения от нова подробна ранглиста на международните градове.
Тя се основава на композиция от подробни статистически данни за повече от 150 индикатора за демографски, стопански, обществени и политически фактори и неповторими данни от изследвания, събрани от над 50 000 души в 79 водещи градове.
Анализът обгръща пет основни категории: стопански благоприятни условия, качество на живот, обществен капитал, ръководство и ритъм на смяна.
Класацията групира градовете в категории въз основа на броя на популацията им и нивото на икономическо развиване (или икономическо произвеждане на глава от населението). Мегацентровете са най-големите градове, в които живеят над 10 милиона души. Средната категория са развити с население под 3 млн. Развиващите са с друга величина, ситуирани в разрастващите се стопански системи.
Класация на световните градове (100 е допустимо най-високият резултат):
1 Лондон 64,3 мегацентър
2 Ню Йорк 64,3 мегацентър
3 Вашингтон, окръг Колумбия 64,2
4 Сингапур 63,6
5 Копенхаген 63,4 междинна категория
6 Сан Франциско 62,2 междинна категория
7 Виена 61,8 междинна категория
8 Амстердам 61,0 междинна категория
9 Варшава 60,9 междинна категория
10 Шанхай 60,1 мегацентър
11 Гуанджоу 59,6 междинна категория
12 Стокхолм 59,6 междинна категория
13 Мадрид 58,1 междинна категория
14 Мюнхен 58,1 междинна категория
15 Цюрих 57,8 междинна категория
16 Осло 57,8 междинна категория
17 Абу Даби 57,8 междинна категория
18 Бостън 57,6
19 Хамбург 57,3 междинна категория
20 Сиатъл 57,2
21 Дубай 57,2 междинна категория
22 Пекин 57,1 мегацентър
23 Уелингтън 56,6 междинна категория
24 Ница 56,5 междинна категория
25 Дюселдорф 56,3 междинна категория
26 Сидни 56,2
27 Атланта 56,1 междинна категория
28 Лос Анджелис 56,0 мегацентър
29 Шънджън 55,9 междинна категория
30 Берлин 55,2
31 Дъблин 55,1 междинна категория
32 Франкфурт 55,1 междинна категория
33 Хелзинки 55,1 междинна категория
34 Париж 55,0 мегацентър
35 Маями 54,6 междинна категория
Двата града с най-голям рейтинг са мегацентровете Лондон и Ню Йорк. Те са суперзвезди в доста измерения. Лидери са в региона на финансите, мениджмънта, науките, креативните промишлености и са магнит за гении от международна класа.
Но тяхното преимущество понижава.
Те са подложени на възходящ напън от скъпите и недостъпни жилища, дългите пътувания до работа и опциите, които цифровите технологии за отдалечена работа сътвориха в други по-евтини международни градове. И двата града се подреждат на ниско място във връзка с способността им да се приспособяват към скоростта на измененията.
В първата десетка са и три европейски града от междинна големина – Виена, Амстердам и Варшава, и един огромен мегацентър – Шанхай.
Те оферират високо качество на живот, по-малко тапи и по-достъпни жилища. Получават по-високи оценки по фактори като непорочност, тъждество на приходите, сигурност и обща задоволеност на жителите. От друга страна, имат по-малки стопански системи и оферират по-малко постоянни благоприятни условия спрямо огромните мегацентрове в развитите страни.
Развиващите се градове получават доста по-ниски резултати. Дори градовете, класирани на първите места в тази категория, в това число Мумбай, Бангалор, Делхи, Хошимин и Кайро, са много по-надолу в листата.
Бедните африкански градове като Лагос и Найроби са измежду най-ниско класираните от всички. Това не е изненадващо. Тези градове са с доста по-ниско равнище на икономическо развиване, което лимитира способността им да дават опциите, жилищата, инфраструктурата или качеството на живот на по-богатите места.
В групата градове на бъдещето влизат Сингапур, Пекин и Шанхай; Копенхаген, Дъблин и Варшава в Европа; Бангалор в Индия; и Абу Даби, Доха и Рияд в Близкия изток.
Градовете, които би трябвало да се следят деликатно, са бързоразвиващи се в нововъзникващи стопански системи, които демонстрират забележителен потенциал за адаптиране към бързи промени макар ниските равнища на икономическо развиване. В тази група са Мумбай, Хошимин и Кайро.
Градовете в застой получават ниски резултати както във връзка с икономическото развиване, по този начин и във връзка с скоростта на измененията. Тази група включва мегаполиси от Глобалния юг като Мексико Сити, Буенос Айрес, Сао Пауло и Сантяго в Южна Америка и Найроби, Лагос и Йоханесбург в Африка.
Напредналите градове и градовете с нововъзникващи стопански системи са разграничени от забележителна икономическа бездна. Това разделяне надвишава границите на приходите и икономическото развиване.
Твърде доста от тези градове, изключително тези в Африка, не престават да изостават в доста измерения на триумфа. Това е изключително обезпокоително, защото точно тези градове се чака да преживеят едни от най-големите талази на урбанизация в бъдеще, добавя създателите на изследването.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ