Нарастващите рискове от горещите вълни и как да се адаптираме
Горещата вълна в Европа още веднъж сложи на фокус тематиката за климатичните промени и за това по какъв начин да се приспособяваме към тях. Въпросът за климатичните промени и здравето на хората е изключително настоящ за България в подтекста на възходящия брой рискови метеорологични феномени през последните години: наводнения, суши, горещи талази и горски пожари, инфекциозни заболявания и така нататък и предвид на това, че българското население е измежду най-уязвимите в Европа поради застаряването, по-лошия здравен статус и ниски приходи. Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) разгласява през тази година за здравния бранш “Политики за акомодация към изменнение на климата “, в което регистрира незабавна нужда страната и локалните управляващи да се ангажират по-активно с политики и ограничения за адаптиране към изменението на климата .
Скорошно изследване прави оценка на вероятността горещите талази да станат по-интензивни за 31 европейски столици, в това число София, и е открито, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през идващите десетилетия. Очакванията са София да бъде измежду най-засегнатите от горещи талази европейски столици . Същевременно делът на възрастното население в Европа, което е изключително уязвимо в горещото време, до 2050 година ще скочи от 18 на 28%. В България делът на възрастното население над 65 година и сега е по-висок от средноевропейския – 21.8% към края на 2020 година
Ръст на болесттите поради жегите
Всичко това усилва здравните опасности за популацията на България и се чака да докара до повишение с от 40% до 60% на смъртността от сърдечно-съдови болести и инсулти в огромните градове през летните интервали, повишение на инфекциите, причинявани от комари и кърлежи с от 10% до 30% ; повишаване броя на случаите със салмонела с от 50% до 100%; увеличение и обостряне на респираторните болести и алергиите с от 10% до 30% и доста други последствия.
Смъртните случаи, свързани с високите температура на въздуха, са проблем, който се следи всяко лято в Европа, в това число и в България. В нашата страна, при сюжет без ограничение на парниковите излъчвания и при осъществяване на най-голямо нарастване на температурите на въздуха, обвързваните с високите температури смъртни случаи ще се удвоят към средата на века , спрямо интервала 1971 - 2001 година и ще набъбнат 3.5 пъти до края на сегашния век.
Причините са свързани с нарастване честотата, продължителността и интензивността на горещите талази, урбанизацията, стареещото население, фактори като беднотия, обществено изключване и така нататък
Рискови групи
Най-уязвими в горещото време са дребните деца, бременните дами, възрастните, хората с хронични сърдечно-съдови , респираторни болести, диабет и психологични разстройства , както и жителите на градовете, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност спомагат за достигането на рискови температури, така наречен “топъл остров “.
Друга рискова група са работещите навън и тези, които работят наоколо до спомагателни източници на топлота . Горещото време понижава работоспособността, усилва риска от трудови злополуки, а в случай че експозицията е прекомерно продължителна, може да се стигне до топлинно безсилие и топлинен удар. Горещото време, като се изключи че оказва директно влияние върху смъртността, е обвързвано и със загуба на работни часове за упражняващите специалности навън.
Хората с по-ниски приходи също са измежду уязвимите групи. По данни от предходното броене, делът на семействата, които не са снабдени с климатик в домовете в България, е най-голям в целия Европейски съюз – към половината от популацията не е разполагало с климатици в домовете към 2011 година, като 70% от хората с ниски приходи са нямали климатик в домовете си. •
Мерки за акомодация
Болестите и смъртните случаи, свързани с горещото време, са значително предотвратими.
Според специалистите в дълготраен проект най-важната мярка е възстановяване на градското обмисляне и архитектура и на политиките в секторите енергетика и превоз.
Опитът на Франция
По отношение на уязвимите групи, френската страна вкарва условия в старческите домове, лечебните заведения и други обществени институции да има " охладени стаи “ , предопределени за отдих в горещите дни. При гореща вълна метрото в Париж моли всички, които могат, да работят от у дома, за да не се претрупва охлаждането на градския превоз.
Министерството на образованието има пълномощията да затваря учебни заведения при избрани стойности на високи температури, а лечебните заведения са в оптималната степен на подготвеност, като от години медицинският личен състав минава през образования за отнасяне на топлинен удар, защото през 2003 година се оказва, че огромна част от медицинския личен състав е бил незадоволително квалифициран за евентуалните съдбовни последствия.
Всяка година, преди да настъпи лятото, е значимо да се посъветва обществеността да поддържат домовете хладни, тялото хладно и хидратирано и да оказват помощ на другите (мерки, които би трябвало да се подхващат, в случай че другите имат здравословни проблеми, живеят сами или са доста възрастни).
Една от най-ефикасните ограничения, които може да предприеме здравната система е създаването и използването на проекти за деяние за отбрана на здравето на популацията от рисковата топлота, с съставни елементи като:
Точни и навременни предизвестия към обществото и медицинските експерти за настъпването на тези събития и препоръки за държание като постоянна консумация на вода, ограничение на излизанията в най-горещите часове и други Стратегии за понижаване на самостоятелната и общностна експозиция на топлота , изключително измежду уязвимите групи от популацията. В домовете за остарели хора и лечебните заведения да вземем за пример могат да се обособяват прохладни зони, в които да се поддържа температура под 26 °C , постоянно да се преценят положението на пациентите за обезводняване, да се реалокират процедурите по физиотерапия в по-прохладно време от деня и др.
Важни детайли от подготвеността на здравните услуги за топлинни талази включват: външно помрачаване на здания , енергийно ефикасни охладителни уреди , обезпечаване на термометри, задоволително питейна вода и уместно приспособени менюта ; енергийно ефикасни сгради; уместно обмисляне на личния състав и работните условия ; специфични грижи за пациенти; идентифициране на лица в риск , промяна на медикаментозната терапия и образуване на домашни грижи ; образование на личния състав за идентифициране на свързани с горещото време здравословни проблеми и подобаващи техники за лекуване и изстудяване.
Като цяло, акомодацията към изменението на климата е нужна, само че тя не може да размени дейностите по намаляване като намаляването на отделяните парникови газове, защото човечеството може да се приспособява към промените на климата единствено в избрани рамки.
Скорошно изследване прави оценка на вероятността горещите талази да станат по-интензивни за 31 европейски столици, в това число София, и е открито, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през идващите десетилетия. Очакванията са София да бъде измежду най-засегнатите от горещи талази европейски столици . Същевременно делът на възрастното население в Европа, което е изключително уязвимо в горещото време, до 2050 година ще скочи от 18 на 28%. В България делът на възрастното население над 65 година и сега е по-висок от средноевропейския – 21.8% към края на 2020 година
Ръст на болесттите поради жегите
Всичко това усилва здравните опасности за популацията на България и се чака да докара до повишение с от 40% до 60% на смъртността от сърдечно-съдови болести и инсулти в огромните градове през летните интервали, повишение на инфекциите, причинявани от комари и кърлежи с от 10% до 30% ; повишаване броя на случаите със салмонела с от 50% до 100%; увеличение и обостряне на респираторните болести и алергиите с от 10% до 30% и доста други последствия.
Смъртните случаи, свързани с високите температура на въздуха, са проблем, който се следи всяко лято в Европа, в това число и в България. В нашата страна, при сюжет без ограничение на парниковите излъчвания и при осъществяване на най-голямо нарастване на температурите на въздуха, обвързваните с високите температури смъртни случаи ще се удвоят към средата на века , спрямо интервала 1971 - 2001 година и ще набъбнат 3.5 пъти до края на сегашния век.
Причините са свързани с нарастване честотата, продължителността и интензивността на горещите талази, урбанизацията, стареещото население, фактори като беднотия, обществено изключване и така нататък
Рискови групи
Най-уязвими в горещото време са дребните деца, бременните дами, възрастните, хората с хронични сърдечно-съдови , респираторни болести, диабет и психологични разстройства , както и жителите на градовете, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност спомагат за достигането на рискови температури, така наречен “топъл остров “.
Друга рискова група са работещите навън и тези, които работят наоколо до спомагателни източници на топлота . Горещото време понижава работоспособността, усилва риска от трудови злополуки, а в случай че експозицията е прекомерно продължителна, може да се стигне до топлинно безсилие и топлинен удар. Горещото време, като се изключи че оказва директно влияние върху смъртността, е обвързвано и със загуба на работни часове за упражняващите специалности навън.
Хората с по-ниски приходи също са измежду уязвимите групи. По данни от предходното броене, делът на семействата, които не са снабдени с климатик в домовете в България, е най-голям в целия Европейски съюз – към половината от популацията не е разполагало с климатици в домовете към 2011 година, като 70% от хората с ниски приходи са нямали климатик в домовете си. •
Мерки за акомодация
Болестите и смъртните случаи, свързани с горещото време, са значително предотвратими.
Според специалистите в дълготраен проект най-важната мярка е възстановяване на градското обмисляне и архитектура и на политиките в секторите енергетика и превоз.
Опитът на Франция
По отношение на уязвимите групи, френската страна вкарва условия в старческите домове, лечебните заведения и други обществени институции да има " охладени стаи “ , предопределени за отдих в горещите дни. При гореща вълна метрото в Париж моли всички, които могат, да работят от у дома, за да не се претрупва охлаждането на градския превоз.
Министерството на образованието има пълномощията да затваря учебни заведения при избрани стойности на високи температури, а лечебните заведения са в оптималната степен на подготвеност, като от години медицинският личен състав минава през образования за отнасяне на топлинен удар, защото през 2003 година се оказва, че огромна част от медицинския личен състав е бил незадоволително квалифициран за евентуалните съдбовни последствия.
Всяка година, преди да настъпи лятото, е значимо да се посъветва обществеността да поддържат домовете хладни, тялото хладно и хидратирано и да оказват помощ на другите (мерки, които би трябвало да се подхващат, в случай че другите имат здравословни проблеми, живеят сами или са доста възрастни).
Една от най-ефикасните ограничения, които може да предприеме здравната система е създаването и използването на проекти за деяние за отбрана на здравето на популацията от рисковата топлота, с съставни елементи като:
Точни и навременни предизвестия към обществото и медицинските експерти за настъпването на тези събития и препоръки за държание като постоянна консумация на вода, ограничение на излизанията в най-горещите часове и други Стратегии за понижаване на самостоятелната и общностна експозиция на топлота , изключително измежду уязвимите групи от популацията. В домовете за остарели хора и лечебните заведения да вземем за пример могат да се обособяват прохладни зони, в които да се поддържа температура под 26 °C , постоянно да се преценят положението на пациентите за обезводняване, да се реалокират процедурите по физиотерапия в по-прохладно време от деня и др.
Важни детайли от подготвеността на здравните услуги за топлинни талази включват: външно помрачаване на здания , енергийно ефикасни охладителни уреди , обезпечаване на термометри, задоволително питейна вода и уместно приспособени менюта ; енергийно ефикасни сгради; уместно обмисляне на личния състав и работните условия ; специфични грижи за пациенти; идентифициране на лица в риск , промяна на медикаментозната терапия и образуване на домашни грижи ; образование на личния състав за идентифициране на свързани с горещото време здравословни проблеми и подобаващи техники за лекуване и изстудяване.
Като цяло, акомодацията към изменението на климата е нужна, само че тя не може да размени дейностите по намаляване като намаляването на отделяните парникови газове, защото човечеството може да се приспособява към промените на климата единствено в избрани рамки.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ