Жълтите павета пазят тайната си половин век
Гордостта на София оцелява в бомбардировки, само че не я опазихме от мърляви служащи Легендарен кмет тегли златен заем, с цел да ги купи, всеки ден следи по какъв начин се поставят
Когато на 27 февруари 1906 година именитият кмет на София Мартин Тодоров произнася пред столичните общинари пламенната си тирада за възобновяване на центъра със златни павета, надали някой си е давал сметка, че 117 години по-късно неповторимата настилка освен ще бъде емблема на София, културно завещание и национална горделивост. Но и за достойнството на павето ще се водят пунически партийни и предизборни войни. Нещо повече - протестиращи ще го употребяват като бомби, мърляви служащи ще го дялкат и редят безобразно, а хора с власт ще го крадат, с цел да го сложат в задния си двор.
-->
Въпреки че политическите разпри и по това време са предостатъчно яростни, в края на ХIХ и началото на ХХ век публичната сила е обединена от желанието младата българска столица
внезапно да смени ориенталския си тип с европейски
Дори пословичната грандоманщина на Фердинанд влиза в общото предпочитание върху мочурищата да изникне град, който по нищо не отстъпва на Виена. Столицата е електрифицирана, през 1901 година потегля първият трамвай, множат се телефонните клиенти. А завърналите се с академично обучение от Австро-Унгария млади архитекти Юрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов и Никола Юруков се подреждат с шедьоврите си измежду строителите на модерна България.
Цели 54 години тайната на жълтите павета - къде и от какво са създадени, остава неразкрита. Именно това ражда сантименталната версия, че са подарък от Австро-Унгария за княз Фердинанд във връзка сватбата му с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Нещо, което е безусловно невероятно, тъй като тя умира през 1899 година, а златните блокчета са положени в центъра на София 10 години по-късно. Всъщност, заслугата София да има златни улици е на Мартин Тодоров - изтъкнат столичен юрист, политик, член на Стефан-Стамболовата Народно-либералната партия. Малцина знаят, че това е един от
четиримата братя, трансформирали напълно образа на България
в зората на ХХ век. Най-известен от тях е, несъмнено, Александър Стоянов Тодоров - Балан, първият ректор на Висшето учебно заведение (СУ " Св. Климент Охридски " ), написал над 300 писания, отдадени на българския език и езикознанието.
Ген. Георги Тодоров е опълченец, участник в Сръбско-Българската война (1885), Балканските войни и Първата международна война, а проф. Атанас Тодоров е учредител на правосъдната медицина у нас.
Мандатът на Мартин Тодоров е един от най-успешните. София става строителна площадка - откриват се Народният спектакъл (1907) и Майчин дом (19.12. 1907), стартира градежът на пет учебни заведения, проектират се Синагогата, Централната софийска баня и Халите. Сред най-големите заслуги на кмета визионер е завършването на Боянския тръбопровод. На 5 декември 1907 година софиянци към този момент пият планинска вода от Витоша.
Но най-романтичното дело на Тодоров са
златните централни улици Първото разискване за съвременна настилка става на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година, споделя историчката Елинка Бояджиева. Тодоров дава три разновидността - каменна, керамична и асфалтова. Кметът е съперник на асфалта. Приема каменната, само че най-много моли за керамичната. Назначени са две комисии, които потвърждават преимуществата на жълтите павета. Но, уви, те са непристойно скъпи. Затова общинарите стартират да приказват за каменните блокчета от сиенит, добиван в кариерите на Витоша. Те са благосъстоятелност на общината и обезпечаването им не е проблем.
Но Мартин Тодоров не се отхвърля. Той е безусловно убеден, че жълтите павета ще станат герб на столицата. Затова прави нещо, с което през днешния ден малко на брой биха рискували. Тегли голям заем - вторият, след премиера Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лв.. Взема го от немски банки. За задачата е публикуван закон, който задължава страната като поръчител. В закона ясно и съответно е написано защо тъкмо ще се харчат парите. Емисионният курс е 81 %, платим в период от 100 шестмесечия - 50 години. Заемът се освобождава от всички типове данъци за всички времена. По-късно този дълг, донесъл доста неприятности за финансовото положение на общината, ще бъде премахнат в края на 30-те години от различен именит кмет на София - инж. Иван Иванов.
Мартин Тодоров прави ексклузивен бюджет на стойност 29,798,000 лева, който е признат на 29 март 1906 година Така той изплаща остарял заем на общината от 10 000 000 британски лири с лихви, разходи и комисиони, градежа на Минералната баня, Халите и пет учебни заведения, корекцията на реките и паважната настилка на София.
И тук се случва нещо, което през днешния ден може да е единствено урок по ръководство за всички наши политици - по какъв начин се осъществя пазаруването и полагането на специфичната настилка.
Разработват се поемни условия за отдаване посредством търг на бизнесмен с съответна задача - " изработката на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка (паваж) ".
Разписано е всичко
- предмет на активност, наличие, количество, подписване на договор, период за започване и довеждане докрай, доставка на материали, ред на осъществяване на работата. Допълнени са качеството на работата, заплащането на труда на служащите, подготвителната работа, метода на настилане на блокчетата, даже пясъкът и смолата, които ще бъдат употребявани.
Търгът " с стеснен брой бизнесмени ", както е оповестено в Поемните условия, печели " Българското индустриално керамическо сдружение Изида ". Фабриките му са на гара Новоселци. Дружеството се основава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развиване на България е очебийно протекционистка към локалната индустрия.
" Изида " има задължението да бъде вносител, реализатор и да съставлява производителя. У нас няма кой да направи жълтите павета. Затова се подписва контракт с производител в Австро-Унгария. Той, както и всичко останало по новата настилка, остава загадка до 1960 година, когато в сп. " София " инж. Ст. Симеонов разгласява за първи път историята на паветата.
Те се създават от варовика " мергел "
прочут в Унгария под името " марга ", който се добива само в мина край Буда Пеща. Стрива се на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса. Унгария е правила безчет опити да се употребяват първични материали от други места, само че - без резултат. След дълготрайно търсене в архивните материали, е открита кореспонденция сред " Изида " и Унгарското сдружение Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод значи " Пещенско сдружение, каменовъглена мина и тухларница ".
Транспортирането на паветата е за сметка на " Изида ", а митническите такси са за сметка на унгарското сдружение.
Керамичните блокчета са с разбери 0,08 м, 0,21 м, 0,10 м, дебелината на бетоновия пласт - 10 см. Подреждат се в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета. Нещо, което през днешния ден неизвестно за какво не може да бъде спазено и безхаберният метод, по който паветата бяха пренаредени и изпочупени в площта пред Народното събрание, с съображение провокира величествен скандал. Не единствено поради мърлявото отношение. Но и заради обстоятелството, че аварийни павета няма, няма и къде да бъдат направени. А хилядите опити на учените у нас да възстановят технологията, удрят на камък.
Най-показателно е, че по време на полагането на жълтата настилка, общината реализира непрекъснат надзор под друга форма. След приключване на половината от работата, според избрания период, кметът назначава комисия от експерти от Пътно-паважното поделение и от Министерството на публичните здания " за привременно приемане на осъщественото до момента от бизнесмена. " Тази комисия ревизира всяка улица, всеки квадратен метър и прави оценка позитивно осъществената дотук работа.
Кметът персонално ревизира всеки ден
по какъв начин се поставят златните павета. Няколко пъти води на строителния обект и министър-председателя Димитър Петков. Той следи изкъсо всичко.
Оттогава до през днешния ден жълтите павета са видели всичко. По време на бомбардировките през 1944 година американските и британските самолети пускали бюлетини над София със опасността, че жълтите павета ще хвърчат. И в действителност в двете опустошителни бомбардировки на 10 януари и през март красивият център на София бил погубен. По време на социалистическите паради по паветата дефилираха танкове. А при митингите след 10 ноември 1989 година не едно керамично блокче е ставало оръжие против тоталитарната власт.
Преди дни районният министър Иван Шишков заведе кмета на София Йорданка Фандъкова на ревизия пред Народното събрание, с цел да видят и двамата безобразията с пренареждането на културната полезност. Дано историята ги научи на мъдрост.
Когато на 27 февруари 1906 година именитият кмет на София Мартин Тодоров произнася пред столичните общинари пламенната си тирада за възобновяване на центъра със златни павета, надали някой си е давал сметка, че 117 години по-късно неповторимата настилка освен ще бъде емблема на София, културно завещание и национална горделивост. Но и за достойнството на павето ще се водят пунически партийни и предизборни войни. Нещо повече - протестиращи ще го употребяват като бомби, мърляви служащи ще го дялкат и редят безобразно, а хора с власт ще го крадат, с цел да го сложат в задния си двор.
-->
Въпреки че политическите разпри и по това време са предостатъчно яростни, в края на ХIХ и началото на ХХ век публичната сила е обединена от желанието младата българска столица
внезапно да смени ориенталския си тип с европейски
Дори пословичната грандоманщина на Фердинанд влиза в общото предпочитание върху мочурищата да изникне град, който по нищо не отстъпва на Виена. Столицата е електрифицирана, през 1901 година потегля първият трамвай, множат се телефонните клиенти. А завърналите се с академично обучение от Австро-Унгария млади архитекти Юрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов и Никола Юруков се подреждат с шедьоврите си измежду строителите на модерна България.
Цели 54 години тайната на жълтите павета - къде и от какво са създадени, остава неразкрита. Именно това ражда сантименталната версия, че са подарък от Австро-Унгария за княз Фердинанд във връзка сватбата му с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Нещо, което е безусловно невероятно, тъй като тя умира през 1899 година, а златните блокчета са положени в центъра на София 10 години по-късно. Всъщност, заслугата София да има златни улици е на Мартин Тодоров - изтъкнат столичен юрист, политик, член на Стефан-Стамболовата Народно-либералната партия. Малцина знаят, че това е един от
четиримата братя, трансформирали напълно образа на България
в зората на ХХ век. Най-известен от тях е, несъмнено, Александър Стоянов Тодоров - Балан, първият ректор на Висшето учебно заведение (СУ " Св. Климент Охридски " ), написал над 300 писания, отдадени на българския език и езикознанието.
Ген. Георги Тодоров е опълченец, участник в Сръбско-Българската война (1885), Балканските войни и Първата международна война, а проф. Атанас Тодоров е учредител на правосъдната медицина у нас.
Мандатът на Мартин Тодоров е един от най-успешните. София става строителна площадка - откриват се Народният спектакъл (1907) и Майчин дом (19.12. 1907), стартира градежът на пет учебни заведения, проектират се Синагогата, Централната софийска баня и Халите. Сред най-големите заслуги на кмета визионер е завършването на Боянския тръбопровод. На 5 декември 1907 година софиянци към този момент пият планинска вода от Витоша.
Но най-романтичното дело на Тодоров са
златните централни улици Първото разискване за съвременна настилка става на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година, споделя историчката Елинка Бояджиева. Тодоров дава три разновидността - каменна, керамична и асфалтова. Кметът е съперник на асфалта. Приема каменната, само че най-много моли за керамичната. Назначени са две комисии, които потвърждават преимуществата на жълтите павета. Но, уви, те са непристойно скъпи. Затова общинарите стартират да приказват за каменните блокчета от сиенит, добиван в кариерите на Витоша. Те са благосъстоятелност на общината и обезпечаването им не е проблем.
Но Мартин Тодоров не се отхвърля. Той е безусловно убеден, че жълтите павета ще станат герб на столицата. Затова прави нещо, с което през днешния ден малко на брой биха рискували. Тегли голям заем - вторият, след премиера Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лв.. Взема го от немски банки. За задачата е публикуван закон, който задължава страната като поръчител. В закона ясно и съответно е написано защо тъкмо ще се харчат парите. Емисионният курс е 81 %, платим в период от 100 шестмесечия - 50 години. Заемът се освобождава от всички типове данъци за всички времена. По-късно този дълг, донесъл доста неприятности за финансовото положение на общината, ще бъде премахнат в края на 30-те години от различен именит кмет на София - инж. Иван Иванов.
Мартин Тодоров прави ексклузивен бюджет на стойност 29,798,000 лева, който е признат на 29 март 1906 година Така той изплаща остарял заем на общината от 10 000 000 британски лири с лихви, разходи и комисиони, градежа на Минералната баня, Халите и пет учебни заведения, корекцията на реките и паважната настилка на София.
И тук се случва нещо, което през днешния ден може да е единствено урок по ръководство за всички наши политици - по какъв начин се осъществя пазаруването и полагането на специфичната настилка.
Разработват се поемни условия за отдаване посредством търг на бизнесмен с съответна задача - " изработката на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка (паваж) ".
Разписано е всичко
- предмет на активност, наличие, количество, подписване на договор, период за започване и довеждане докрай, доставка на материали, ред на осъществяване на работата. Допълнени са качеството на работата, заплащането на труда на служащите, подготвителната работа, метода на настилане на блокчетата, даже пясъкът и смолата, които ще бъдат употребявани.
Търгът " с стеснен брой бизнесмени ", както е оповестено в Поемните условия, печели " Българското индустриално керамическо сдружение Изида ". Фабриките му са на гара Новоселци. Дружеството се основава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развиване на България е очебийно протекционистка към локалната индустрия.
" Изида " има задължението да бъде вносител, реализатор и да съставлява производителя. У нас няма кой да направи жълтите павета. Затова се подписва контракт с производител в Австро-Унгария. Той, както и всичко останало по новата настилка, остава загадка до 1960 година, когато в сп. " София " инж. Ст. Симеонов разгласява за първи път историята на паветата.
Те се създават от варовика " мергел "
прочут в Унгария под името " марга ", който се добива само в мина край Буда Пеща. Стрива се на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса. Унгария е правила безчет опити да се употребяват първични материали от други места, само че - без резултат. След дълготрайно търсене в архивните материали, е открита кореспонденция сред " Изида " и Унгарското сдружение Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод значи " Пещенско сдружение, каменовъглена мина и тухларница ".
Транспортирането на паветата е за сметка на " Изида ", а митническите такси са за сметка на унгарското сдружение.
Керамичните блокчета са с разбери 0,08 м, 0,21 м, 0,10 м, дебелината на бетоновия пласт - 10 см. Подреждат се в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета. Нещо, което през днешния ден неизвестно за какво не може да бъде спазено и безхаберният метод, по който паветата бяха пренаредени и изпочупени в площта пред Народното събрание, с съображение провокира величествен скандал. Не единствено поради мърлявото отношение. Но и заради обстоятелството, че аварийни павета няма, няма и къде да бъдат направени. А хилядите опити на учените у нас да възстановят технологията, удрят на камък.
Най-показателно е, че по време на полагането на жълтата настилка, общината реализира непрекъснат надзор под друга форма. След приключване на половината от работата, според избрания период, кметът назначава комисия от експерти от Пътно-паважното поделение и от Министерството на публичните здания " за привременно приемане на осъщественото до момента от бизнесмена. " Тази комисия ревизира всяка улица, всеки квадратен метър и прави оценка позитивно осъществената дотук работа.
Кметът персонално ревизира всеки ден
по какъв начин се поставят златните павета. Няколко пъти води на строителния обект и министър-председателя Димитър Петков. Той следи изкъсо всичко.
Оттогава до през днешния ден жълтите павета са видели всичко. По време на бомбардировките през 1944 година американските и британските самолети пускали бюлетини над София със опасността, че жълтите павета ще хвърчат. И в действителност в двете опустошителни бомбардировки на 10 януари и през март красивият център на София бил погубен. По време на социалистическите паради по паветата дефилираха танкове. А при митингите след 10 ноември 1989 година не едно керамично блокче е ставало оръжие против тоталитарната власт.
Преди дни районният министър Иван Шишков заведе кмета на София Йорданка Фандъкова на ревизия пред Народното събрание, с цел да видят и двамата безобразията с пренареждането на културната полезност. Дано историята ги научи на мъдрост.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ