Защо новинарските сайтове ще стават платени
Голяма част от аудиторията онлайн към този момент е научена да дава пари за качество
Времето, в което новинарските уеб сайтове ще станат платени, въобще не е надалеч, предвиждат в последно време международни медийни наблюдаващи. Други обаче са на мнение, че моделът, по който новините ще се устоят, с цел да стигат до читателите, ще е малко по-сложен. Вероятно ще е композиция от платено неповторимо наличие и безвъзмездни вести, налични за всички и премесени с реклама.
Този модел към този момент работи сполучливо в стрийминг платформите за музика и за филми, тъй че медиите надали ще измислят топлата вода.
Но пък са на път да стартират да печелят от наличието, което основават, откакто години наред то се употребява гратис и се краде необмислено. Журналистите на процедура са единствената специалност, която не може да получи действителните доходи за своята експертиза.
Това обаче стартира последователно да се трансформира, защото огромна част от аудиторията в интернет към този момент е научена да заплаща за качество.
Рекламата от дълго време не е задоволителна, с цел да устоя качествените медии. По две аргументи. От една страна, моделът с рекламодателите, които финансират свободните медии, е стар най-малко от 30 години насам с мощното нахлуване на технологиите. И е наивно до нелепост някой да има вяра, че този модел може да продължи да бъде сполучлив за всички медии на пазара.
Втората причина е, че най-малко сега, а евентуално и в идващите няколко години
лъвският къс от рекламата
ще се прибира от
софтуерни левиатани
като гугъл и фейсбук
Как обаче хората ще стартират да заплащат за медийно наличие онлайн, откакто години наред го получават гратис? Проучване на института “Ройтерс ” за 2019 година демонстрира малко повишаване по отношение на предната година в броя на хората по света, които заплащат за онлайн вести. Същевременно обаче се усилват платените клиенти за издания като “Ню Йорк таймс ” и “Файненшъл таймс ”. Тази наклонност изрично удостоверява, че приходите от читатели обезпечават опция на цифровата реклама, на която исторически се осланят множеството новинарски онлайн медии, изяснява Ричард Флечър от института “Ройтерс ”.
Дали абонаментът е задоволителен обаче, с цел да обезпечи спокойна работа на публицистите? Някои откриватели са на мнение, че броят на клиентите освен че е невисок, само че и няма накъде повече да се усилва. Затова и растежът му всяка година е най-малък. Освен това е значимо да имаме едно мислено, че броят на хората, които заплащат онлайн абонамент за вести, към момента е по-малък от броя на тези, които заплащат за хартиено издание.
Другата паника е появяването на така наречен
абонаментна отмалялост -
хората стартират
да се нервират
от това непрестанно
да бъдат карани да заплащат
настрана за многочислени услуги. Има и още нещо - за какъв брой на брой абонамента може и желае да заплаща човек? Сред тези, които към този момент го вършат, междинният брой в съвсем всички страни е един абонамент онлайн. Дори измежду хората, които най-вече се интересуват от вести - най-богатите или най-образованите, множеството дават пари единствено за една новинарска организация (медия, уебсайт, компания). Така че според от метода, по който абонаментите се разпределят сред другите издатели, това може да значи, че единствено дребна част от тези, които сега са налични, ще могат да привлекат задоволително платени клиенти, с цел да оцелеят.
Тогава дали единствено най-големите и най-известни новинарски уеб сайтове ще продължат да съществуват? А и по какъв начин ще се зареждат, когато са заставени да се съревновават с развлекателната промишленост като “Нетфликс ” и “Спотифай ”?
За останалите, които са отвън новинарския бизнес и на процедура са консуматори, проблемите са други. В свят на твърди заплати неизбежно ще се стигне до остро разделяне сред тези, които желаят и са способни да заплащат за онлайн вести, и тези, които не са. Оттук до осведомителното неравноправие крачката е напълно дребна и тя ще докара до растящи разлики сред богатите осведомени и бедните осведомени. Всички тези хипотези значително са от бъдещето, само че данните, с които откривателите разполагат сега, набелязват посоката какво ни чака.
Освен самостоятелната мотивация желанието да плащаш за вести е обосновано и от структурата на медийната среда. Друго изследване на института “Ройтерс ” демонстрира, че по-голямата част от онлайн новините в Европа - ненапълно като се изключи тези, предлагани от издатели на национални вестници, - се употребяват гратис от потребителите.
Ако множеството онлайн вести
са безвъзмездни, броят на тези,
които заплащат, постоянно ще е дребен
Друг вид проучване на “Ройтерс ” стига до същите заключения посредством анкета, в която пита потребителите какъв брой постоянно кликат върху линк, само че вместо публикация излиза известие да платят за абонамент. Там, където сходно известие се появява рядко, явно потребителите въобще нямат или имат дребна мотивация да стартират да заплащат. Така в страни като Норвегия и Швеция, където заплащането за вести е необятно публикувано, едвам 20 и 25% надлежно не виждат сходни подкани за заплащане. В по-голямата част от Западна Европа и Съединени американски щати цифрата е към 40%. В Япония, където множеството вести са безвъзмездни с помощта на известността на агрегаторите (машинно изработвани и списвани новини), 60% от популацията регулярно чете и употребява вести, без да се сблъсква с покана за заплащане.
Така че новините, върху които по принцип няма авторство, не са благонадежден източник на средства. Медиите обаче основават неповторимо и публично значимо наличие, което, като се изключи че има своята действителна цена, е и повода те да продължат да съществуват. /24chasa.bg
Времето, в което новинарските уеб сайтове ще станат платени, въобще не е надалеч, предвиждат в последно време международни медийни наблюдаващи. Други обаче са на мнение, че моделът, по който новините ще се устоят, с цел да стигат до читателите, ще е малко по-сложен. Вероятно ще е композиция от платено неповторимо наличие и безвъзмездни вести, налични за всички и премесени с реклама.
Този модел към този момент работи сполучливо в стрийминг платформите за музика и за филми, тъй че медиите надали ще измислят топлата вода.
Но пък са на път да стартират да печелят от наличието, което основават, откакто години наред то се употребява гратис и се краде необмислено. Журналистите на процедура са единствената специалност, която не може да получи действителните доходи за своята експертиза.
Това обаче стартира последователно да се трансформира, защото огромна част от аудиторията в интернет към този момент е научена да заплаща за качество.
Рекламата от дълго време не е задоволителна, с цел да устоя качествените медии. По две аргументи. От една страна, моделът с рекламодателите, които финансират свободните медии, е стар най-малко от 30 години насам с мощното нахлуване на технологиите. И е наивно до нелепост някой да има вяра, че този модел може да продължи да бъде сполучлив за всички медии на пазара.
Втората причина е, че най-малко сега, а евентуално и в идващите няколко години
лъвският къс от рекламата
ще се прибира от
софтуерни левиатани
като гугъл и фейсбук
Как обаче хората ще стартират да заплащат за медийно наличие онлайн, откакто години наред го получават гратис? Проучване на института “Ройтерс ” за 2019 година демонстрира малко повишаване по отношение на предната година в броя на хората по света, които заплащат за онлайн вести. Същевременно обаче се усилват платените клиенти за издания като “Ню Йорк таймс ” и “Файненшъл таймс ”. Тази наклонност изрично удостоверява, че приходите от читатели обезпечават опция на цифровата реклама, на която исторически се осланят множеството новинарски онлайн медии, изяснява Ричард Флечър от института “Ройтерс ”.
Дали абонаментът е задоволителен обаче, с цел да обезпечи спокойна работа на публицистите? Някои откриватели са на мнение, че броят на клиентите освен че е невисок, само че и няма накъде повече да се усилва. Затова и растежът му всяка година е най-малък. Освен това е значимо да имаме едно мислено, че броят на хората, които заплащат онлайн абонамент за вести, към момента е по-малък от броя на тези, които заплащат за хартиено издание.
Другата паника е появяването на така наречен
абонаментна отмалялост -
хората стартират
да се нервират
от това непрестанно
да бъдат карани да заплащат
настрана за многочислени услуги. Има и още нещо - за какъв брой на брой абонамента може и желае да заплаща човек? Сред тези, които към този момент го вършат, междинният брой в съвсем всички страни е един абонамент онлайн. Дори измежду хората, които най-вече се интересуват от вести - най-богатите или най-образованите, множеството дават пари единствено за една новинарска организация (медия, уебсайт, компания). Така че според от метода, по който абонаментите се разпределят сред другите издатели, това може да значи, че единствено дребна част от тези, които сега са налични, ще могат да привлекат задоволително платени клиенти, с цел да оцелеят.
Тогава дали единствено най-големите и най-известни новинарски уеб сайтове ще продължат да съществуват? А и по какъв начин ще се зареждат, когато са заставени да се съревновават с развлекателната промишленост като “Нетфликс ” и “Спотифай ”?
За останалите, които са отвън новинарския бизнес и на процедура са консуматори, проблемите са други. В свят на твърди заплати неизбежно ще се стигне до остро разделяне сред тези, които желаят и са способни да заплащат за онлайн вести, и тези, които не са. Оттук до осведомителното неравноправие крачката е напълно дребна и тя ще докара до растящи разлики сред богатите осведомени и бедните осведомени. Всички тези хипотези значително са от бъдещето, само че данните, с които откривателите разполагат сега, набелязват посоката какво ни чака.
Освен самостоятелната мотивация желанието да плащаш за вести е обосновано и от структурата на медийната среда. Друго изследване на института “Ройтерс ” демонстрира, че по-голямата част от онлайн новините в Европа - ненапълно като се изключи тези, предлагани от издатели на национални вестници, - се употребяват гратис от потребителите.
Ако множеството онлайн вести
са безвъзмездни, броят на тези,
които заплащат, постоянно ще е дребен
Друг вид проучване на “Ройтерс ” стига до същите заключения посредством анкета, в която пита потребителите какъв брой постоянно кликат върху линк, само че вместо публикация излиза известие да платят за абонамент. Там, където сходно известие се появява рядко, явно потребителите въобще нямат или имат дребна мотивация да стартират да заплащат. Така в страни като Норвегия и Швеция, където заплащането за вести е необятно публикувано, едвам 20 и 25% надлежно не виждат сходни подкани за заплащане. В по-голямата част от Западна Европа и Съединени американски щати цифрата е към 40%. В Япония, където множеството вести са безвъзмездни с помощта на известността на агрегаторите (машинно изработвани и списвани новини), 60% от популацията регулярно чете и употребява вести, без да се сблъсква с покана за заплащане.
Така че новините, върху които по принцип няма авторство, не са благонадежден източник на средства. Медиите обаче основават неповторимо и публично значимо наличие, което, като се изключи че има своята действителна цена, е и повода те да продължат да съществуват. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ