Големият проблем на сирийските власти безспорно е населеният с араби-сунити

Големият проблем на сирийските управляващи несъмнено е обитаемият с араби-сунити нефтен район източно от Ефрат, който терористите от ИД по сговор със Съединени американски щати безшумно и без пердах отстъпиха на кюрдите. Сирийската войска обаче не може да нападна. Международни анализатори вършат прогнози, че в този момент Щатите са замислили да проведат там референдум като в Кюрдистан, който кюрдите „ убедително” да завоюват, да изградят квазидържавно образувание и да поканят американските войски да останат като поръчител на реда и сигурността. Това ще бъде огромната „ разменна монета” в тази война.

Най-лошото е, че това в действителност може да се случи. Дамаск обаче не може уверено да се намеси, тъй като терористите имат огромни анклави южно от Дейр ез-Зор и, несъмнено, многохилядното сборище на терористите в Идлиб. В съпоставяне с тях групировката в най-южната провинция Дераа не съставлява никаква заплаха.

Вашингтон желае всеотдайност от крепко обкръжените терористи край Ефрат в дословния смисъл на думата. Именно те би трябвало да обезпечат нужното време за „ окопаването” на кюрдите източно от реката и да обезпечат бъдещото наличие на американците. Сирийската войска на собствен ред би трябвало точно да си подрежда целите.

Така на дневен ред последователно излиза анклавът Идлиб. Вероятно Москва в този момент се сговаря с Анкара, тъй като и Турция има там ползи, които осъществя посредством Свободната сирийска войска. Наистина не елементарно да се сепарират „ Нусрите” от останалите бунтовници, а и те към този момент имитират „ умерена опозиция”.

На този декор може да се преглеждат боевете в огромен сектор на фронта в югозападната част на провинция Идлиб и в североизточно от Хама (виж картата).

Като съществена задача в бъдещото нахлуване на държавните войски се обрисува определяне на надзор над железопътната линия Алепо – Хама, която минава през средата на териториите на терористите.

Засега към момента не се водят огромни настъпателни интервенции, само че през ноември сирийската войска последователно си усъвършенства съществено позициите и сътвори предпоставки за удар по град Абу-ед-Духуру – главният опорен пункт на терористите в региона.

Дамаск има учредения да наруши примирието, тъй като в края на октомври в анклава се вляха оживелите терористи от „ Акербатския котел”, въпреки да има основателни подозрения, че армията предумишлено ги насочи точно към Идлиб.

Боевете в района последователно от местни сблъсквания се трансформират в боеве от тактическо значение и доста скоро могат да се трансфорат в масирано нахлуване, целещо най-малко Абу ед-Духуру, а може и по-нататък. Така Идлиб ще стане главен фронт във войната./ БЛИЦ