Големите събития, ония, които ще бъдат изучавани в учебниците по

Големите събития, ония, които ще бъдат изучавани в учебниците по история, имат резултата на земетръс – както върху обособените хора, по този начин и върху групи хора и цели общества. Страхливите, допреди труса изглеждащи неотличимо елементарни, лъсват като страхливци. Онези, които са стояли в разкрачено състояние по значимите публични въпроси, се разчекват и разпадат. Или въпреки всичко се виждат принудени да вземат страна. Зле интегрираните човеци и общества неизбежно застават на страната на неправдата, в името на имагинерни настоящи свои ползи; интегрираните се подреждат на страната на правдата, в името на това да не престават да бъдат такива, каквито намират за редно да бъдат. Така или инак, получава се фундаментално разделяне. То затрупва всички предишни разделения и дефинира държанието, както и отсъждането за това държание, за десетилетия напред. Войната в Украйна отекна по този метод в България, както направи и в другите европейски общества и нации. Под удара на този трус политическият, публичният и моралният пейзаж се преподрежда пред очите ни. Какво се разкри пред очите ни Бившият длъжностен министър председател Стефан Янев, който в началото изглеждаше като постоянен политически индивид, се оказа изключително рехаво скроен, зле интегриран и не прекомерно самоуверен. От самото начало на войната търси методите, по които да повтаря главните тематики на съветската военна агитация – само че някак по този начин, че да не наподобява невъзпитано или плахо. С напредъка на войната заорава все по-дълбоко, стигайки до путинската теза, че е било допустимо украинците да атакуван първи. Това поставя точка на всяко допустимо почитание към него за десетилетие напред. Липсата на непоклатимост у президента Радев също се разкри под напора на войната. По един изумителен метод тъкмо индивидът, който съумя да застане отпред на националното въстание през 2020 година не устоя теста на войната. Въстанието искаше България да стане изцяло европейска страна, вместо да продължава да бъде ориенталско-руска реплика. При старта на войната в Украйна, която Русия води точно против Европа и нейните полезности – Радев обаче зае разкрачена позиция. И по този начин съобщи освен своето водачество от интервала на 2020 година, само че и вярата, която болшинството имаше в него заради тази му точно тогавашна роля. Национално оскърбление и позор бе сценката, при която украинският външен министър Кулеба съсече българския президент с репликата, че украинският и съветският народ не са приятелски нации, както твърди самият Радев. Страхливостта, несъмнено, е отличителна линия на българския темперамент и тя мазета на повърхността под напора на войната. В дадения случай, обаче, страхливостта се оказа съсредоточена в елита на българите – политици и общественици, т. е. при тези, които би трябвало да вдъхват кураж на обезкуражените. С продължението на войната от ден на ден елементарни българи започнаха да намират у себе си кураж да застанат на вярната страна - на страната на жертвата, на Украйна, на европейската цивилизация, застрашена от азиатските орди. Нищо сходно не се случи на българския хайлайф. Дори пред лицето на пристигналия с риск за живота си Кулеба, българските предводители продължиха да практикуват бай-тошовото „ да се снишим, приятели, до момента в който мине бурята “. Срамно снишаване Как въобще е допустимо хора, в чиито ръце сме поверили ориста на страната, във време на война да настояват, че сме „ дребна страна “ и по тази причина нямало да оказваме помощ на Украйна доста? Колко сме дребна? С към % по-малка от Англия. С по-голямо население от Дания. И в пъти по-огромна от Естония, която до момента е помогнала на Украйна с към 12 пъти повече средства от нас, инак героичните българи, честващи годишнина от Априлското въстание. Тези хора такива ли желаят да бъдат, в действителност? Дребни, изпотени от боязън мижитурки? Те желаят да ги следваме, във военно време, като наши предводители? Да им имаме вяра, като на наши представители? Гнусливо пренебрежение е това, на което ще се радват оттук нататък. Как въобще е допустимо привидно съществени политически водачи да ни изясняват, че в случай че дадем оръжие на украинските си братя, ще се окажем във война с Русия или ще продължим войната? Какво е в главите на тези хора? „ Да продължим войната “ – т.е. да отложим момента на съветската победа? Та нали след сходна победа Путин ще насочи цевите си насам, виждайки какъв брой е нерешителен и презрян е българският предводителски хайлайф? Или тези наши политици си показват, че ще създадат персонални покупко-продажби с нахлуващите съветски гаулайтери? От самата Украйна към този момент идват задоволително свидетелства, че руснаците на драго сърце убиват точно тези, които най-вече са им помагали против личния си народ… Как въобще е допустимо нашите предводители да не си дават сметка, че в случай че през днешния ден те не се втурнат да оказват помощ на жертва на брутална експанзия, то на следващия ден никой няма да оказва помощ и на нас, когато се окажем жертви? Това даже не опира до храброст или до заставането на страната на правдата. Това би трябвало да опира до обикновено възприятие за самозапазване, което пък би трябвало всички да носим в инстинктите си. Нямаме никакво опрощение Унгарците най-малко имат идеологическа аргументация на сходно свое държание: ненавиждат Европа и нейните полезности, харесват модела на ръководство, натрапен от Путин върху руснаците. Ние, българите, нямаме никакво опрощение за настоящето си подло държание в миг, в който се взема решение по какъв начин ще наподобява светът на следващия ден. Той, светът, ще наподобява доста по-добре, откакто общността на цивилизованите страни прекърши Путин и върне назад в блатата неговите варвари. Как ще гледа този свят на нас, които от самото начало се опитваме да се скрием и, когато ни зададат смислени въпроси – да хленчим? Посочете ми човек, който твърди, че обича хленчещи, страхливи и себични хора и аз ще ви посоча измамник. Няма такива хора. Войната сложи нашите предводители пред избора: позор или помощ за жертвата на войната. Избраха срама. Няма да избегнат следствията на войната. А в идващите 30 години споменът за тяхното държание ще е оскърбление за всички българи. Те ще го виждат, чуват и усещат на всяка крачка и при всеки контакт с тези почтени жители на Европа, които сега вършат всичко, с цел да спрат азиатското навлизане в нашия общ дом.