Рекордна разлика между годишната инфлация и тази при цените на храните в ЕС
Годишната инфлация в Европейски Съюз понижава, само че инфлацията при цените на питателните артикули остава висока и визира фамилиите с ниски приходи в цяла Европа.
„ Ножицата “ сред темпа на инфлация като цяло и този на храните и безалкохолните питиета в никакъв случай не е била толкоз огромна, колкото през последните 12 месеца, отбелязва Euronews.
От 1997 година, първата година, за която има налични данни на Евростат, доникъде на 2022 година действителният ритъм на инфлация при храните (включително безалкохолните напитки) не е надхвърлял 3,5% в Европейски Съюз. Достигайки 3,9% през август 2022 година, тя доближи своя връх от 10,9% през март 2023 година
Удар за най-бедните семейства
През октомври 2023 година годишната инфлация при питателните артикули и безалкохолните питиета надвишава общата инфлация в 33 от 37 страни в Европа.
Сред страните от Европейски Съюз годишната действителна инфлация при храните варира от -5,7% в Чехия до 10,9% в Белгия. Белгия е следвана от Нидерландия (8,8%), Гърция (6,6%) и Испания (5,9%).
След Чехия Унгария (-1,6%) и Румъния (-0,5%) са с най-ниски действителни темпове на инфлация на храните в Европейски Съюз.
Поглеждайки към Голямата четворка - четирите най-населени страни от Европейски Съюз, действителната инфлация на питателните артикули е под междинната за Европейски Съюз в Германия (3,7%) и Франция (3,5%), само че над нея в Испания (5,9%) и Италия (4,9%).
Когато се включат Европейската зона за свободна търговия (ЕАСТ), Обединеното кралство и страните-кандидатки за участие в Европейски Съюз, Турция (11,0%) регистрира най-високия действителен ритъм на инфлация на храните.
Ако разгледаме единствено темпа на инфлация на храните и безалкохолните питиета в Европейски Съюз, цифрите варират от 3,7% в Дания до 10,4% в Гърция през октомври 2023 година Средната стойност за Европейски Съюз е 7,6%. Това означи първия едноцифрен ритъм от май 2022 година насам. Годишната инфлация при храните е над 7,5% в 14 страни - членки на Европейски Съюз, в това число Гърция, Белгия, Испания и Франция.
Какви са движещите сили на инфлацията при храните?
Основните мотори на инфлацията при храните са възходящите разноски за сила, които засягат цялата хранително-вкусова верига - от фермерите до преработвателните предприятия и превоза.
Освен това пониженото предложение на съществени селскостопански първични материали, като торове и фуражи, съставлява най-високите индустриални разноски за земеделските стопани.
Ефектът от войната в Украйна
Според обновения отчет на Световната банка за продоволствената сигурност от 9 ноември 2023 година европейските страни са включени в листата на най-засегнатите райони.
" В доста страни се следи двуцифрена инфлация на цените на храните, като райони като Европа и Централна Азия са изключително наранени заради разстройствата от войната в Украйна ", се акцентира в отчета.
Най-силно-засегнати страни от повишаването на храните
Домакинствата имат разнообразни модели на ползване според от нивото на приходите си, културните си привички и географското си състояние.
Тези модели се мерят посредством разноските за ползване на семействата, които съставляват това, което хората харчат за артикули и услуги, с цел да задоволят своите потребности и потребности.
През 2021 година 14,3 % от общите разноски в Европейски Съюз са били за храни и безалкохолни питиета.
През 2022 година 25,2 % от разноските за ползване на семействата са били изразходвани за храна, в това число безалкохолни питиета, в Румъния, следвана от Литва (20,4 %), България (20,1 %) и Естония (19,9 %).
Най-ниските дялове в Европейски Съюз са открити в Ирландия (8,3 %), Люксембург (9,0 %) и Австрия (10,9 %).
Когато се включат страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, в тях се регистрират най-високи дялове на разноските за храна - 43,6 % в Албания, 32,2 % в Босна и Херцеговина, 30,6 % в Северна Македония и 27,2 % в Черна гора.
Реалната инфлация на питателните артикули е от решаващо значение в тези страни, а семействата с ниски приходи не престават да се борят с произлизащата от това рецесия в издръжката на живот.
„ Ножицата “ сред темпа на инфлация като цяло и този на храните и безалкохолните питиета в никакъв случай не е била толкоз огромна, колкото през последните 12 месеца, отбелязва Euronews.
От 1997 година, първата година, за която има налични данни на Евростат, доникъде на 2022 година действителният ритъм на инфлация при храните (включително безалкохолните напитки) не е надхвърлял 3,5% в Европейски Съюз. Достигайки 3,9% през август 2022 година, тя доближи своя връх от 10,9% през март 2023 година
Удар за най-бедните семейства
През октомври 2023 година годишната инфлация при питателните артикули и безалкохолните питиета надвишава общата инфлация в 33 от 37 страни в Европа.
Сред страните от Европейски Съюз годишната действителна инфлация при храните варира от -5,7% в Чехия до 10,9% в Белгия. Белгия е следвана от Нидерландия (8,8%), Гърция (6,6%) и Испания (5,9%).
След Чехия Унгария (-1,6%) и Румъния (-0,5%) са с най-ниски действителни темпове на инфлация на храните в Европейски Съюз.
Поглеждайки към Голямата четворка - четирите най-населени страни от Европейски Съюз, действителната инфлация на питателните артикули е под междинната за Европейски Съюз в Германия (3,7%) и Франция (3,5%), само че над нея в Испания (5,9%) и Италия (4,9%).
Когато се включат Европейската зона за свободна търговия (ЕАСТ), Обединеното кралство и страните-кандидатки за участие в Европейски Съюз, Турция (11,0%) регистрира най-високия действителен ритъм на инфлация на храните.
Ако разгледаме единствено темпа на инфлация на храните и безалкохолните питиета в Европейски Съюз, цифрите варират от 3,7% в Дания до 10,4% в Гърция през октомври 2023 година Средната стойност за Европейски Съюз е 7,6%. Това означи първия едноцифрен ритъм от май 2022 година насам. Годишната инфлация при храните е над 7,5% в 14 страни - членки на Европейски Съюз, в това число Гърция, Белгия, Испания и Франция.
Какви са движещите сили на инфлацията при храните?
Основните мотори на инфлацията при храните са възходящите разноски за сила, които засягат цялата хранително-вкусова верига - от фермерите до преработвателните предприятия и превоза.
Освен това пониженото предложение на съществени селскостопански първични материали, като торове и фуражи, съставлява най-високите индустриални разноски за земеделските стопани.
Ефектът от войната в Украйна
Според обновения отчет на Световната банка за продоволствената сигурност от 9 ноември 2023 година европейските страни са включени в листата на най-засегнатите райони.
" В доста страни се следи двуцифрена инфлация на цените на храните, като райони като Европа и Централна Азия са изключително наранени заради разстройствата от войната в Украйна ", се акцентира в отчета.
Най-силно-засегнати страни от повишаването на храните
Домакинствата имат разнообразни модели на ползване според от нивото на приходите си, културните си привички и географското си състояние.
Тези модели се мерят посредством разноските за ползване на семействата, които съставляват това, което хората харчат за артикули и услуги, с цел да задоволят своите потребности и потребности.
През 2021 година 14,3 % от общите разноски в Европейски Съюз са били за храни и безалкохолни питиета.
През 2022 година 25,2 % от разноските за ползване на семействата са били изразходвани за храна, в това число безалкохолни питиета, в Румъния, следвана от Литва (20,4 %), България (20,1 %) и Естония (19,9 %).
Най-ниските дялове в Европейски Съюз са открити в Ирландия (8,3 %), Люксембург (9,0 %) и Австрия (10,9 %).
Когато се включат страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, в тях се регистрират най-високи дялове на разноските за храна - 43,6 % в Албания, 32,2 % в Босна и Херцеговина, 30,6 % в Северна Македония и 27,2 % в Черна гора.
Реалната инфлация на питателните артикули е от решаващо значение в тези страни, а семействата с ниски приходи не престават да се борят с произлизащата от това рецесия в издръжката на живот.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ