Годината в една снимка... Отгоре - тренда - Наско Ментата.

Годината в една фотография...

Отгоре - тренда - Наско Ментата.

Отдолу - непретенциозно малко плакатче - " Шедьоври на класическата музика " - ксерографирана страничка формат А4.

Тази година даде явен отговор какво избираме.

Както биха споделили моите другари, либертарианците - " пазарът излъчи своят победител - Наско Ментата ".

А щом пазарът го е излъчил - кои сме ние, че да се противопоставяме на това.

Интересно нещо е света през новото хилядолетие.

Свят, който, в личните си хрумвания за независимост, народна власт и приемливост е на път да сътвори нови диктатури, цензура и политкоректен лов на вещици.

В този свят ние се вписваме по собствен си, неповторим метод.

С Наско Ментата.

Демокрацията ни е остаряла чалга.

Гражданското ни общество е преаранжиран гюбек.

Свободата на словото ни е избор сред воюващи притежатели на медийни империйки.

" Добрите " и " неприятните " са съвсем неразличими един от различен и единственото, което може да ви помогне да заемете страна е, дали харесвате един или различен тип гражданска чалга.

Живеем във времето на нападателната незначителност.

В това време вие нямате потребен ход.

Освен да плюете на себе си, да щракнете с пръсти и да поемете свръхдоза " Шушана ", с цел да не се отличавате от обкръжението.

Знаете ли...

Някой ден, не доста надалеч във времето въпреки всичко всички ще се обединим.

Но това няма да е към хрумвания, няма да е към дела, няма да е към дейности.

Ние ще се обединим към чалгата, тъй като, колкото и да се вършим на умни и смислени, ние сме герои в поп - фолк оперета, в която, когато се опитаме да кажем нещо мъдро и свястно извиваме врат и произнасяме " А ШУШАНА Е САААМАААА "...

Това е от мен!

Сбогом на 2017.

Годината, в която разбрах, че Сартр е бил надалеч от истината, произнасяйки - " Адът - това са другите ".

Сартр се е объркал грубо.

Адът се намира някъде сред двата плаката от фотографията - сред шедьоврите на класическата музика, напечатани на монохромен принтер и цветния афиш на Наско Ментата.

Оставям ви този статус за спомен през 2018.

Без смисъл.

Без особена вяра.

Пирин не е баница.

Но тоя статус е баница.

Без шансове.

Честита нова година, скъпи ми поп - фолк герои.

Едничката вяра ще настъпи тогава, когато тия два плаката сменят местата си.

Това обаче надали ще се случи...

А в този момент - наздраве!!!

Б. ред. - Мнението на музиканта Венци Мицов е от страницата му във фейсбук.