Учените току-що откриха доказателства за 6-то масово измиране в древното минало на Земята
Глобален спад в равнищата на О2 преди към 550 милиона години e довел до първото известно всеобщо изгубване на Земята, сочат нови доказателства. Разгарът на едиакарския интервал, преди към 550 милиона години, е бил интервал на взрив за живота в океаните на Земята.
Петалонамидите с форма на пера изсмукват хранителни субстанции от водата, сходни на охлюв Кимбърела пасат върху микробни постелки, а предците на медузите преди малко стартират да вършат талази. Но по-късно 80% от живота на Земята изчезва, без да остави никакви следи във вкаменелостите.
Сега ново изследване допуска, че тези изчезнали вкаменелости сочат към най-ранното известно всеобщо измиране на Земята. Тези първи общности от огромни, комплицирани животни са убити от внезапен световен спад на кислорода – изобретение, което може да има последствия за актуалните океански екосистеми, застрашени от човешката активност.
„ Това съставлява най-старото прието огромно събитие на изгубване във вкаменелостите на животни “, сподели водещият създател на проучването Скот Еванс, откривател във Virginia Tech. „ Това е в сходство с всички огромни всеобщи измирания, защото е обвързвано с изменението на климата. “
Животните на Земята са прекосявали през еволюционния съд на всеобщото измиране най-малко пет пъти. Има ордовикско-силурийско и девонско изгубване (съответно преди 440 милиона и 365 милиона години), които убиват доста морски организми. След това има пермско-триаско — известно също като „ Голямото умиране “ — и триаско-юрско изгубване (съответно преди 250 милиона и 210 милиона години), което визира океанските гръбначни и сухоземните животни.
Последното всеобщо измиране, преди към 66 милиона години в края на интервала Креда, унищожило почти 75% от растенията и животните, в това число нептичите динозаври. Дали още едно всеобщо изгубване би трябвало да бъде добавено към този лист е открит въпрос измежду палеонтолозите от известно време.
Учените от дълго време знаят за неочакваното понижаване на разнообразието от изкопаеми преди 550 милиона години, само че не беше ясно дали това се дължи на ненадейно всеобщо изгубване. Едно допустимо пояснение би могло да бъде, че ранните трилобити – бронирани и постоянно с глави като шлем морски членестоноги – са почнали да се конкурират с едиакарската фауна, което е довело до измирането на последната. Друго допустимо пояснение е, че едиакарската фауна е живяла, само че нужните условия за опазване на едиакарските вкаменелости са съществували единствено до преди 550 милиона години.
За да отговорят на тези въпроси, Еванс и сътрудниците му сформират база данни от едиакарски вкаменелости, които други откриватели преди този момент са описали в научната литература, сортирайки всеки запис по фактори като географско местонахождение, размер на тялото и метод на хранене. Екипът каталогизира 70 скотски рода, които са живели преди 550 милиона години и откри, че единствено 14 от тези родове съществуват към момента след към 10 милиона години.
Те не са забелязали обилни промени в изискванията, нужни за опазване на вкаменелости, нито са разкрили разлики в методите на хранене, които да допускат, че едиакарските животни са измрели заради конкуренция с животни от ранния камбрий, като трилобити.
Но има една обща нишка измежду оживелите организми: тялото с огромна повърхностна повърхност по отношение на размера, което може да помогне на животните да се оправят с условия на ниско наличие на О2. Това наблюдаване, съчетано с геохимични доказателства за понижаване на кислорода преди 550 милиона години, допуска, че Едиакаран може да е приключил с всеобщо измиране, породено от ниската наличност на О2 в океана. Изследователите разгласиха откритията си онлайн на 7 ноември в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
„ Оказва се, че организмите, които не могат да се оправят с ниските равнища на О2, са били селективно отстранени. “ Защо равнищата на О2 се срутват внезапно в годините на затихване на Едиакаран остава мистерия. Вулканични изригвания, придвижвания на тектонични плочи и конфликти с метеорити са всички благоприятни условия, сподели Еванс, както и по-малко трагични пояснения, като промени в равнищата на хранителни субстанции в океана.
Независимо от метода, по който се е случило, това всеобщо измиране евентуално е повлияло на последващото развиване на живота на Земята и може да има последствия за учените, учещи по какъв начин е почнал животът на Земята.
„ Едиакарските животни са много странни – множеството не наподобяват на животните, които познаваме “, сподели Евънс. „ След това събитие на изгубване започваме да виждаме от ден на ден и повече животни, които наподобяват като днешните. Може да се окаже, че това ранно събитие е проправило пътя за по-модерни животни. “ Констатациите могат също да съдържат уроци за човешките закани за водния живот.
Различни селскостопански практики и практики за отпадъчни води са въвели хранителни субстанции като фосфор и азот в морските и речните екосистеми, като по този метод усилват количеството водорасли, които се разлагат във водата и употребяват О2. Разпространението на „ мъртви зони “, където равнищата на О2 във водата са прекомерно ниски, с цел да поддържат живота, може да сложи сходни провокации пред актуалните животни. „ Това изследване ни оказва помощ да разберем дълготрайните екологични и геоложки въздействия на събитията с дефицит на О2 “, споделят учените.
