Унищожаването на егото и възходът на самосъзнанието
(Girl with Long Hair, with a sketch for 'Nuda Veritas', Gustav Klimt, 1898-1899)
Исторически видяно, постоянно, когато става дума за самоусъвършенстване и личностно развиване, една от основните тематики е построяването на качества за повишение на личното самочувствие. Когато животът стане сложен или сме изправени пред предизвикателство, нормално ни се споделя, да се вземем в ръце и да си повтаряме: „ Аз съм задоволително добър, задоволително интелигентен и задоволително хубав... “
Да, самоуважението си има своята функционалност и това евентуално е най-важният аспект на човешката душeвност, а самочувствието извира непосредствено от него. Проблемът, който всички специалисти единомислещо одобряват е, че самочувствието зависи от два съществени критерия:
Самочувствието се основава на персоналната ни преценка за личната ни стойност.
Самочувствието се основава на мнението на другите хора за нас.
Самочувствието ни зависи значително от валидацията – утвърждението на близките. Поради това и концепцията за самочувствие се промени доста в актуалните теории за личностното развиване.
Доскорошната парадигма предполагаше, че любовта към самия себе си или самосъзнанието са синоними на егоизъм и нарцисизъм. Но това, което психолозите откриват е, че самосъзнанието е нещото, от което има най-голяма изгода обществото като цяло. Когато един човек има способността да се грижи за себе си и го прави, той е освен по-подготвен да се оправя с провокациите на живота, само че и става по-съпричастен към другите хора.
Самосъзнанието значи приемане на това, което сте. Става въпрос за това до каква степен сте наясно със личните си дефекти, личните си преимущества, и разбирането им. За доста хора това може да звучи като опрощение за грешките и неуспехите, само че не е. Самосъзнанието значи приемане, а не самозалъгване и опрощение. Вместо да си казвате: „ Аз съм мощен, мога да направя каквото желая... “, по-добре е да разсъждавате в посока: „ Имам своите мощни и своите слаби страни. Силните ми страни са... слабостите ми са... “
Кристин Неф от Тексаския университет написа: „ Самосъзнанието значи да приемеш и да се отвориш към своето лично страдалчество, не да бягаш от него, не да го отричаш, а да генерираш желанието да го облекчиш, да го лекуваш, бидейки благ към самия себе си. Самосъзнанието включва умеенето да разбираш личната си болежка, провали и непросветеност, без да използваш неоправдателни оценки. “
Самосъзнанието е мисловна конфигурация. Какво можете да извършите, с цел да го развиете:
БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ СЪС СЕБЕ СИ
Повечето от нас имат другар, който постоянно ни споделя всичко такова, каквото е, без да се интересува от въздействието, което това може да има върху нежното ни его. Всъщност тъкмо това най-често е нещото, което търсим в един другар.
Няма причина самичък да не сте подобен човек за себе си. Но това не би трябвало да е развой на самообезценяване, а в противен случай – развой на самокритика. Хубаво е да сте почтени със себе си и възприятията си, преди да можете да установите къде лежат слабостите, които всички ние притежаваме. Това е значимо, тъй като до момента в който не сте наясно с тях, в никакъв случай няма да можете да им обърнете внимание и да ги превъзмогнете.
САМОСЪЗНАНИЕТО съдебна експертиза ПРЕВРЪЩА В САМОУВЕРЕНОСТ
Когато станете по-осъзнати във връзка с себе си, вашите усеща, вътрешни битки и мощните страни, се случва нещо необикновено – стартирате да осъзнавате и мощните страни, слаби места и вътрешни битки в другите. Ако се разхождате в близост, мислейки си, че сте непробиваем, стартирате да си въобразявате, че тъй като другите хора не са, са по-слаби от вас. Няма такова нещо като „ непробиваем “ или „ недостижим “ в живота, тъй че, осъзнавайки го, стартирате да гледате по различен метод на хората към вас.
ИМА СИЛА, ДОРИ И ВЪВ ВАШАТА СЛАБОСТ
Най-важното е, че до момента в който се занимавате с възприятията си, вместо да се отделяте от тях, ще научите къде се вписвате най-добре във всяка обстановка. Това е композиция от двата детайла, изброени нагоре.
„ Без религия в себе си не можеш да бъдеш мощен. Но вярата в себе си развива в човек безочливост. Да се отстрани това несъгласие е една от най-трудните задания в живота и личността. “, споделя Василий Розанов и това най-добре обосновава несъгласието, което първоначално е допустимо да се появи у вас и лутането сред двете крайности – подценяване и надценяване на личната персона.
Да умеете да гледате на себе си изцяло почтено, не е лесна задача и е умеене, което се тренира непрестанно. Да се подценяваме или надценяваме в действителност е това, което най-често ни проваля в живота. Да гледаш с трезва преценка на себе си е дарба, която малко на брой имат, само че всеки може да развие в себе си.
Да гледаш безпристранство на личната персона е като да се погледнеш в профил, само че с очите на добър другар, който ни обича такива, каквито сме, и желае най-хубавото за нас. И не забравяйте: „ Лъжливата невзискателност е също по този начин подла, както суетата. “ - Карло Голдони
По материали на iheartintelligence.com
Картини: Gustav Klimt; заглавна - Dame mit Muff (Lady with a Muff), 1916, National Gallery in Prague
