Чудо! Разтапящите се айсберги забавят глобалното затопляне
Гигантските айсберги, които все по-често се откъсват от Антарктида, способстват за забавянето на световното стопляне. Откритието е извънредно забавно и е на път да промени вижданията на учените за бъдещето на планетата Земя.
Отделилите се айсберги се топят в Южния океан. Най-големите от тях са с размерите на Манхатън и в бъдеще ще са постоянно срещано събитие поради световното стопляне, което рути ледените шапки на планетата. Въпреки това се оказва, че наличието им ще донесе повече изгоди, в сравнение с негативи.
Едно от следствията на откъсването на айсберзите от Антарктида е, че океанът гълтам 10-40 милиона тона въглероден двуокис годишно. Това е голямо количество и се равнява на парниковите излъчвания на страни като Нова Зеландия и Швеция.
Освен това при топенето си айсберзите отделят големи количества хранителни субстанции и желязо. По този метод те се трансформират в натурален тор за водораслите и въобще всички дребни организми в океана.
Този тор се разпръсква на разстояние от стотици километри с помощта на морските течения и ветровете. Веществата подтикват растежа на микроорганизмите, при което те извличат обилни количества въглероден двуокис от атмосферата. Ефектът може да бъде забелязан на 1000 км от айсбергите.
До момента се смяташе, че сходен резултат на торене може да бъде много стеснен. Новите данни обаче са безапелационни. Учените са подложили на повсеместен разбор фотосите на 17 от най-големите айсберги, откъснали се в интервала от 2003 до 2013 година.
Те открили, че водораслите, които се подхранват при топенето на ледовете, могат да създадат морската вода по-зелена и по-чиста на разстояние стотици километри. Всичко това трансформира айсбергите в един същински съдружник в битката с световното стопляне.
