Геймърите сред децата показват по-добри когнитивни способности
Геймърите измежду децата демонстрират по-добри когнитивни качества, оповестява Агенция Франс Прес. Обикновено родителите се безпокоят поради следствията, които имат видеоигрите.
Ново здравно проучване демонстрира, че този вид превозване на времето може да има и положително влияние.
Данните са оповестени в здравното списание „ JAMA Network Open “, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според по-ранни научни проучвания видеоигрите имат отрицателно влияние – да вземем за пример меланхолия или експанзия. Проучванията обаче са лимитирани заради дребния брой участници, споделя Бадер Чарани, професор по психиатрия в университета във Върмонт. Заедно със своите сътрудници той проучва данни от развиването на когнитивните качества у подрастващите. Изследването е финансирано от Националния здравен институт на Съединени американски щати.
Наблюдаваните деца са към 2000 и се разделят на две групи – такива, които в никакъв случай не играят видеоигри, и такива, които играят най-малко по три часа всеки ден.
Възрастта на децата е 9-10 година Двете групи деца трябвало да изпълнят две задания, едната от които обвързвана с ориентировка „ ляво-дясно “, а другата – с лицево различаване.
Според резултатите децата, които играят видеоигри, се оправят по-добре с поставените задания.
По време на проучването мозъкът на всяко дете е бил обект на наблюдаване. Играещите видеоигри демонстрират по-висока интензивност в зоните, свързани с вниманието и паметта. Заключението на създателите на проучването е, че видеоигрите водят до когнитивни преимущества.
Според Бадер Чарани резултатите биха били по-ясни при следващо проучване, когато децата пораснат. Така биха отпаднали фактори като фамилна среда, физическа интензивност и качество на съня. „ Твърде доста време пред екрана като цяло е нездравословно за психическото и физическото здраве “, споделя професор Чарани.
Ново здравно проучване демонстрира, че този вид превозване на времето може да има и положително влияние.
Данните са оповестени в здравното списание „ JAMA Network Open “, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според по-ранни научни проучвания видеоигрите имат отрицателно влияние – да вземем за пример меланхолия или експанзия. Проучванията обаче са лимитирани заради дребния брой участници, споделя Бадер Чарани, професор по психиатрия в университета във Върмонт. Заедно със своите сътрудници той проучва данни от развиването на когнитивните качества у подрастващите. Изследването е финансирано от Националния здравен институт на Съединени американски щати.
Наблюдаваните деца са към 2000 и се разделят на две групи – такива, които в никакъв случай не играят видеоигри, и такива, които играят най-малко по три часа всеки ден.
Възрастта на децата е 9-10 година Двете групи деца трябвало да изпълнят две задания, едната от които обвързвана с ориентировка „ ляво-дясно “, а другата – с лицево различаване.
Според резултатите децата, които играят видеоигри, се оправят по-добре с поставените задания.
По време на проучването мозъкът на всяко дете е бил обект на наблюдаване. Играещите видеоигри демонстрират по-висока интензивност в зоните, свързани с вниманието и паметта. Заключението на създателите на проучването е, че видеоигрите водят до когнитивни преимущества.
Според Бадер Чарани резултатите биха били по-ясни при следващо проучване, когато децата пораснат. Така биха отпаднали фактори като фамилна среда, физическа интензивност и качество на съня. „ Твърде доста време пред екрана като цяло е нездравословно за психическото и физическото здраве “, споделя професор Чарани.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ