Германският канцлер Олаф Шолц превърна интеграцията на Западните Балкани в

Германският канцлер Олаф Шолц трансформира интеграцията на Западните Балкани в своя персонална идея. Неотдавна в Бундестага той сподели, че приемането на тези страни е в полза на всички, тъй като ще укрепи Европейския съюз и ще стабилизира Балканите.

Години наред евроинтеграцията на Западните Балкани не присъстваше като тематика за водещите немски медии. За немската политика - също. Събеседникът в " Събота 150 " назовава канцлерските години на Ангела Меркел " стабилокрация ".

Д-р Йохана Даймел е един от най-уважаваните немски анализатори на Балканите, някогашен член на борда на шефовете във авторитетното немско Дружество за Югоизточна Европа в Мюнхен, чийто президент Мануел Сарацин от март тази година е първият специфичен делегат на федералното държавно управление за Западните Балкани. Дори неговото предопределение е знак за смяна в немската политика, напомня БНР.

Правителството на Олаф Шолц е първото в следвоенната история на Германия, което обръща толкоз огромно внимание на Западните Балкани. Защо?

- Във вниманието на Германия Западните Балкани фактически отстъпиха поради серия рецесии - анексирането на Крим, войната в Сирия, по-рано бежанците, а по-късно и пандемията. Но разширението е главният геополитически инструмент в ръцете на Европейския съюз и тъкмо в този момент като че ли изцяло осъзнаваме неговата мощност.

Не е за поверие, че поканата към шестте страни беше отправена преди съвсем 20 години - през 2003 година в Солун. И оттогава Западните Балкани танцуват нещо като танго - две напред, една обратно. Бившият канцлер Ангела Меркел сътвори Берлинския развой, с цел да поддържа интеграцията, само че скритата задача в действителност беше да поддържа огъня на проевропейското въодушевление в шестте страни.

След присъединението на Хърватия в процеса на разширение не се случи нищо. Дори освен това - навлязохме в задънена улица. И повода не е единствено ветото на България против започването на договаряния с Албания и Северна Македония. Франция също блокира процеса, тъй като изиска нова методология. Всичко това има пагубни последствия за доверието на Балканите в Европейски Съюз.

Миналия месец Олаф Шолц съобщи в Буднестага, че ще направи всичко допустимо, с цел да напредне интеграционният развой. Сегашната балканска обиколка в навечерието на срещата на върха в края на юни се възприема като доста безапелационен сигнал в тази посока. В тази посока ли разчитате назначението на специфичен делегат на държавното управление за Западните Балкани Мануел Сарацин?

- При първото си посещаване на Западните Балкани той беше доста явен - Европейският съюз е позволил пагубни неточности, които в този момент се надява, че могат да бъдат поправени. Знаем, че съветският президент Владимир Путин прави всичко допустимо, с цел да разедини и отслаби Европейски Съюз. Знаем какъв брой мощно е съветското въздействие в Сърбия, в Босна и във връзка с непризнаването на Косово. И не на последно място и в България. Нека напомня единствено за изгонените от София съветски дипломати. В този смисъл визитата на Шолц има още един фокус и той е стратегически. Западните Балкани са част от Европа - това е неговото обръщение.

Външният министър Аналена Бербок и специфичният делегат за Западните Балкани са представители на партията на Зелените. Само на Зелените ли е почеркът на този нов ангажимент на Германия на Балканите?

- Почеркът е на Зелените, само че дружно със социалдемократите. Те са тези, които настояха за смяната в политиката по отношение на района и те са гарантите, че няма да се отклонят от този курс. За Зелените укрепването на гражданското общество е не по-малко значимо, както и върховенството на правото и отстояването на демократичните правила.

Третата партия в държавната коалиция е на либералите. Те също ли са уверени, че Европейски Съюз би трябвало да одобри шестте балкански страни?

- Те са подписали съдружния контракт, в който е записано, че интеграцията на Западните Балкани е значима геополитическа цел на държавното управление. Но по гледище на либералите е дописан текстът, че европейските институции би трябвало да останат гъвкави в своето действие, т.е. нужни са промени. Първоначално либералите изглеждаха скептично настроени към следващо разширение на съюза, само че мисля, че новите геополитически условия, в които живеем от 24-ти февруари насам, ги убедиха, че това е верният път.

В съдружния контракт на държавното управление на Олаф Шолц написа, че процесът на присъединение към Европейски Съюз би трябвало да върви ръка за ръка с осъществяването на Копенхагенските критерии, които включват спазването на правата на малцинствата. Съображенията на България по отношение на Република Северна Македония в действителност са свързани точно с осъществяването на тези критерии във връзка с живеещите там българи. По същия метод ли гледат в Европейски Съюз на различията сред София и Скопие?

- Изпълнението на Копенхагенските критерии е изискване за участие в Европейски Съюз. Част от тях са гаранциите за демократично общество, съблюдаване правилата на правовата страна и спазването на правата на малцинствата и тяхната протекция. Всичко това е част от преговорния развой. Но знаете ли, не намирам обоснован отговор на въпроса - за какво една толкоз проевропейска страна като България, която по време на европредседателството върна тематиката за Западните Балкани в Европейски Съюз и провежда лидерска среща в София, спъва бъдещето на един цялостен район поради двустранен спор със Северна Македония за тълкуването на предишното?

" В името на някакви събития преди хиляда години България блокира интеграцията на Северна Македония. Никой рационален човек не може да го разбере ". Думите са на македонския съпредседател на двустранната историческа комисия проф. Драги Георгиев в подгряващ репортаж на публичната немска телевизия ЦДФ за визитата на канцлера Олаф Шолц. Скопие омаловажава историческите различия, София натъртва на отношението към българите в прилежащата страна. Къде могат да се срещнат Северна Македония и България?

- В никакъв случай не отхвърлям, че има друго пояснение на предишното. Но в това време съзнавам, че този спор и българското несъгласие заплашват целия европейски план на Балканите. Не мисля, че България печели от това. Социологическите изследвания сочат, че 63 % от българите поддържат глобите на Европейски Съюз против Русия. Това не значи нищо друго, като се изключи че европейската взаимност в България е огромна. Точно това сега е извънредно значимо! Затова се запитвам, за какво тъкмо в този момент, когато явно имаше късмет за намиране на компромис сред София и Скопие, Слави Трифонов реши да напусне обединението? Кой има сметка от това? Защо тъкмо в този момент, когато сме изправени пред енергийни, стопански и политически компликации, някой вкарва България в държавна рецесия? При това, откакто стана ясно, че Северна Македония е подготвена да извърши едно от основните претенции на България - да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на страната? Може би ще стигнем до парадокса, ветото да бъде вдигнато, само че да няма държавно управление, което да приложи това решение на процедура. Не може да не се запитам, в чий интерес е да бъде блокирано решение за разширението на Европейски Съюз? И какъв сигнал изпращаме към Украйна, Молдова и Грузия?

Какъв е Вашият отговор - за какво тъкмо в този момент и в чий интерес?

- Подозирам, че става дума за съветска интервенция. Струва ми се разумно обяснението на някои сътрудници в България, че в разногласието сред София и Скопие е намесена Москва. Все отново приказваме за спор сред две страни членки на НАТО. Пределно ясно е, че съглашението сред България и Северна Македония би трябвало да съдържа взаимни отстъпки. Големи западни сили като Франция, Германия и Съединените щати се пробват да оказват помощ за постигането на съглашение. Тяхната интервенция цели ограничението на съветското въздействие. Защото дестабилизирането на района оказва помощ на Русия.

А какво може да направи Германия, с цел да ограничи съветското въздействие в района? В едно изявление казвате, че Сърбия сполучливо лавира сред Москва и Брюксел и че стабилокрацията на Ангела Меркел също е отговорна за това президентът Александър Вучич да води страната си към властническо ръководство.

- Германия е основна страна в Европейски Съюз. Сегашната обиколка на канцлера е удостоверение на това, както и политиката на външния министър Аналена Бербок. А тя към този момент дава резултат: сръбският президент Александър Вучич регистрира смяната в Берлин и безапелационната поръчка, че Германия не утвърждава неговото автократично ръководство в Сърбия. Вучич не поддържа европейските наказания против Русия, само че изненадващо поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, която осъди съветското навлизане в Украйна. Освен това откри за належащо да подчертае, че Германия е най-важният стопански сътрудник на Сърбия. Президентът внезапно стартира да ухажва Германия.

Държането настрани на външните за Европейски Съюз играчи Русия и Китай е главен приоритет, само че освен на Германия, а на обединявания Запад. В този смисъл разширението на съюза е политическа нужда за гарантиране на нашата сигурност. Освен това считам, че беше мощно обръщение на България, Северна Македония и Черна гора да не разрешат прелитането на съветския външен министър Лавров на път за Белград. Много е значимо да подкрепим Украйна, тъй като изходът от тази война ще има трайни последствия върху бъдещето на Европа, а евентуално и на целия свят. Позволете ми да изтъквам Януш Бугайски, тъй като съм съгласна с него, че загубата на Русия във войната доста ще отслаби съветското въздействие в Сърбия. Една победена и отслабена Русия не би имала силите да продължи политиката си на въздействие в Югоизточна Европа.

Когато приказваме за съветското въздействие на Балканите, неизбежно се сещаме за Босна и Херцеговина. Върховният представител на Международната общественост там е германецът Кристиян Шмид. Той упорства за увеличение на европейската задача в страната. А от държавни кръгове в Берлин неотдавна стана ясно, че Бундесверът ще се причисли към нея. Какво желае до реализира Германия в Босна?

- Кристиян Шмид беше назначен по времето на Ангела Меркел и още тогава стана ясно, че Германия желае да се ангажира по-силно с проблемите в Босна и Херцеговина. Войната в Украйна разсъни най-лошите мемоари от войната в Босна преди 30 години. Кадрите от Буча ни подсетиха за Сребреница. Това оказва въздействие върху политиците и у нас. Спомнете си, че Сребреница отключи поддръжката на тогавашния немски външен министър Йошка Фишер за военна интервенция във войната. Фишер е представител на другояче пацифистката партия на Зелените, която постоянно е била против въоръжаването и военната мощ. Тогава това беше революционно решение за Германия.

Днес Босна ни припомня, че замразеният спор там е риск за сигурността на цяла Европа. От към 10 години Бундесверът не взе участие в задачата на Европейски Съюз. Сега задачата е запазването на териториалната целокупност на Босна и Херцеговина, която е застрашена поради непрекъснатите провокации на водача на босненските сърби Милорад Додик. Знаете, той се пробва да отдели Република Сръбска и е подкрепян от Русия. Ситуацията е доста тревожна. През октомври предстоят избори. Затова е належащо укрепването на задачата с спомагателни 500 души.