Добрата Естония, дивата България: изкривената картина за две държави от ЕС
Германските медии пишат за Естония като за страната на чудесата. България пък в множеството случаи е показана като Мордор1 - място, в което господстват беднотия и корупция. През последните седмици двете страни постоянно се загатват дружно, откакто България пое от Естония председателството на Съвета на Европейски Съюз. Това е мотив да погледнем зад медийния облик на тези страни, с цел да покажем, че имидж и действителност не постоянно съответстват.
-----------------------
Израснал съм в България. На 21 години отпътувах да последвам в Естония и живях там 16 години. Преди няколко години дружно с жена ми – естонка, се преместихме в Германия. Непрекъснато се сюрпризирам какъв брой зле наподобява от тук България и какъв брой добре – Естония.
Това пролича още при първите ни контакти в Бавария. Когато жена ми споделяше от кое място е, реакциите бяха „ Уау! “ Какви реакции получавах аз? В най-хубавия случай: „ Хм... “ Това обаче ме нервира по-малко в сравнение с изкривеното показване на Естония и България в авторитетни медии, освен това постоянно маскирано като експертно мнение. Вече мъчно го претърпявам, тъй като моят дълголетен опит в двете страни демонстрира друго. Затова ще се опитам да обясня от кое място идват тези имиджови разлики.
България: корупция, беднотия, принуждение над бежанци, несвободна преса и каруци. С тези основни думи (напр. в „ Ди Цайт “, „ Зюддойче цайтунг “ и „ Ди Велт “ към Нова година) могат да се обобщят изявленията за България като нов ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Това е една от аргументите единадесет години след влизането си в Европейски Съюз България към момента да е непозната за хората в Германия. Всъщност, както при доста други страни от Източна Европа, и в материалите за България можеха да се покажат фотоси на небостъргачи от стъкло, процъфтяваща ИТ промишленост и съвременно урбанистично многообразие. Това обаче опонира на клишето, а просвещаването на публиката има потребност от време и място – т.е. излиза скъпо. Вместо това получаваме комбинация от всичко, което тук се схваща под „ изток “: назадничавост и чудноват метод на живот като при Костурица. По предписание тази картина се дооцветява с „ обстоятелства “ от показателите за корупция и независимост на пресата.
Дигитално общество, E-Residency, Skype, успеваемост и съвременни дипломати в сауната – това са основните думи за Естония. „ Естонската страна действа съвсем напълно онлайн “ („ Ди Велт “), „ Искате да регистрирате компания? Готово след 18 минути “ („ Зюддойче цайтунг “), „ Управляваме тази страна като start-up “, „ С огромни акции в интернет се притеглят нови жители от целия свят, без значение на вяра, етнос, възраст и пол “ („ Цайт онлайн “). Материалите, които придружаваха естонското председателство на Съвета на Европейски Съюз, бяха толкоз възторжени, че тези, които не познават Естония, си задават въпроса дали там живеят хора от плът и кръв.
Онези обаче, които най-малко малко познават най-новата история на Естония, могат да се запитат за какво немската преса май нито един път по време на естонското председателство не обърна внимание на обстоятелството, че 26 години след провъзгласяването на независимостта към момента шест % от популацията нямат поданство. Нали в последна сметка етнос и вяра са без значение – най-малко за страната на E-Residency2?!
Само за съпоставяне: делът на рускоезичното население без поданство в Естония е по-висок от каузи на ромите в България. Как би реагирала немската преса, в случай че България откаже поданство даже на един единствен човек, тъй като е ром? За да стигне до този въпрос обаче, някой би трябвало да откри взаимовръзката сред обстоятелства, които в публичните усещания в никакъв случай не се появяват дружно.
Лоялност към страната и съмнение към страната
Заради другата им история в европейските страни индивидът, етносът, обществото и страната са в разнообразни взаимоотношения между тях. Който не взима поради това, елементарно става жертва на предубеждения. Лоялността към страната да вземем за пример е решаваща разлика сред естонското и българското общество. В Естония лоялността към страната е метод на живот освен на политическия, само че значително и на интелектуалния хайлайф. Обратно - българският интелектуалец по предписание се разграничава от страната и нейния уред. Непримиримото съмнение към страната е съществена същностна линия на интелектуалците в тази част на Европа.
Тази разлика може да се изясни исторически и културно. В случая с България основна роля играят отдалечеността на популацията в Югоизточна Европа от страната в Османската империя и властническото държавно управление на комунистите след 1944 година В случая с Естония обяснението идва от протестантския генезис и образеца на Скандинавия. Това, че естонският хайлайф се вълнува толкоз доста от имиджа на страната, може да се изясни и с добитата по време на Съветския съюз потьомкинска настройка - усещането се дължи на систематично лъскане на имиджа, което пък има дълбоки исторически и културни корени.
Лоялността към страната е обвързвана с редица легенди и разкази, които в Естония и България създават показа както във вътрешността, по този начин и на открито. В естонския случай става дума за непрекъснато говорене за триумфи и ролята на жертва3; в българския – изключително в по-новата история на страната – за провали и разочарования.
До нас в чужбина доближават химни за достиженията на страната в тази ситуация с Естония и безпощадни рецензии на страната в тази ситуация с България. В Германия съответното обръщение се чува все по-силно и по-силно, като че ли минава през усилвател. Експертите от тези страни принадлежат към част от естонското, надлежно българското общество, за която различен метод на говорене е съвсем неосъществим. Тъкмо тъй като те се възприемат като специалисти и интелектуалци! В ролята си на самостоятелен специалист българинът счита освен, че има право, само че даже се усеща задължен да подлага на критика безпощадно своята страна и нейното държавно управление. Естонският специалист интерпретира своята самостоятелност като независимост да се застъпва за своята страна.
Като българин построих научната си кариера най-вече в Естония. От седем години работя в университетските среди в Германия. При контакт с български посетители в проучвателен институции и на конференции в Германия в никакъв случай не ми е идвало на разум, че би трябвало да се обединим и да сътворяваме позитивен имидж на нашата страна. Моите сънародници също в никакъв случай не са ми давали знак, че от мен се чака такова нещо.
С естонците обаче имам различен опит. При тях невидимата мрежа от преданост към националния дневен ред е осезаема, въпреки и напълно дискретна. Веднъж даже бях помолен да спомагам за поддържане на имиджа: естонският сътрудник, който ме броеше за собствен съотечественик, ми сподели, че би трябвало да сме сплотени „ тъкмо като евреите “.
Естонският обет за безмълвие
Откъде идва тази „ омерта “ при естонците? Страховете от две свързани между тях неща оказват повсеместен резултат върху метода, по който естонското общество се отнася към значимите тематики. От една страна, това е страхът от изгубването на народа, езика и културата. Бастионът против тази заплаха – това е страната.
Макар че съществува един проблем: понятията oma riik („ лична страна “) и omariiklus („ лична държавност “) нямат смислови еквиваленти на немски език. Наличието на лична страна оправдава доста повече неща, в сравнение с можем да си представим в Германия. То възпира вътрешните несъгласия: за неуспехите по предписание не се упреква страната, тъй като мъчно извоюваната лична държавност е свята.
Второто чудовище е източният комшия, който се счита за абсолютният зложелател. Вътрешни несъгласия, които биха могли вероятно да навредят на позицията на Естония в общуването ѝ с Русия – или в тази връзка също със съдружниците в НАТО и Европейски Съюз, се задушават още в зародиш.
Естонското общество постоянно санкционира сурово отклоненията от невидимите граници на плурализма. По време на посещаване в република Марий Ел4 в Руската федерация през 2005 година министърът на образованието Майлис Репс даде изявление, в което въз основа на усещанията си от визитата оцени като положително ситуацията с правата на марийското малцинство. За тези свои думи тя трябваше да се извини на естонската общност, която счита марийците (родствен угро-фински етнос) за огледало на личните си премеждия под съветско владичество.
Друг политик – депутатката Оудеки Лооне, която се отклони от естонските разкази за ролята на жертва, по сходен метод беше прикована на позорния дирек. През май 2017 година тя сподели по малкия екран, че съгласно нея в Естония също може да се чества успеха на Червената войска против Третия райх. Освен това естонците през днешния ден не биха имали страна, в случай че съдружниците не бяха победили Германия. Господстващият разказ, че Съветският съюз в никакъв случай не би могъл да взе участие в сюжет, донесъл нещо позитивно на Естония, отприщи мощна вълна от хули против Лооне. Тя можеше да бъде спряна единствено с обществено опрощение.
Подобно е отношението и към чужденците. През есента на 2017 година група чешки кибернетици откри евентуален пробив в сигурността на естонската електронна персонална карта. Мнозина, в това число публицисти, възприеха това като офанзива против естонската страна и нейния имидж. В някои изявления се разпространяваха тайни теории, че става дума за акция, направлявана от Русия.
Тези страхове и разкази за ролята на жертва дават необятно поле за деяние на естонските политици и имиджмейкъри. Грижата за имиджа, несъмнено, е законна процедура в интернационалните връзки. Трябва обаче да се разбере: заради културни и исторически аргументи някои общества и страни са развили своя нюх за самопредставяне друго от други. За положителната публицистика обаче разликата сред действителност и имидж би трябвало да е ясна.
Възприятия и реалност
Медийните изявления за Естония и България постоянно почиват на „ обстоятелства “ за корупция и медийна независимост. Най-често се препраща към класациите за усещанията за корупция и за независимост на пресата (виж например „ Цайт онлайн “: „ Корумпирана, само че лесна за ръководство за Европейски Съюз “, както и „ Зюддойче цайтунг “: „ Сцената е подготвена за България “). Човек обаче би трябвало да е внимателен, когато употребява такива ранглисти в преценките си за малко познати страни. Дали показателят за усещанията за корупция на „ Трансперънси интернешънъл “ и показателят за свободата на пресата на „ Репортери без граници “ споделят най-същественото за корупцията и журналистическата независимост в тези страни? При такива изследвания става дума на първо място за отразяване на усещания, по-точно на чувства за спор и неправда в доста разнообразни общества.
Следя българските и естонските медии от повече от 20 години. Дебатът в българските медии ми наподобява по-конфликтен. Това плюс готовността да се занимават с сложни тематики и да застъпват разнообразни отзиви, прави българските медии в моите очи на четец като цяло по-свободни от естонските. Затова последният отчет на „ Репортери без граници “, в който Естония е на 12-о място (преди Германия), а България – на 109-о, най-малкото ме изумява.
Прочетох въпросника на „ Репортери без граници “ и се пробвах да си показва реакциите на публицистите. Моят извод: подозрително е дали методът на „ Репортери без граници “ демонстрира действителното разнообразие от отзиви и независимостта на медиите в тези страни.
Резултатите са разумно разследване от другите култури: в Естония публицистиката е покрай политическия хайлайф и взе участие в основаването на историите за успеха; в България концепцията за публицистика е построена върху конфронтация - сред медии и политика, както и сред самите медии. Но това значи ли, че естонските медии са по-свободни от българските?
В Естония неприкосновеността на „ личната страна “ и съветската опасност са източници на табута и автоцензура, които надали се улавят от подобен показател. Например първият знак на показателя на свободата на пресата мери равнището на плурализма. Да вземем въпроса дали на всички рускоезични хора, които са живели в Естония преди 1991 година, и на техните наследници би трябвало да се даде естонско поданство. Макар и прикрито, този въпрос постоянно е стоял на дневен ред в страната, до наскоро обаче беше табуизиран, т.е. разглеждаше се като несъответствуващ за обществено разискване. В резултат на това знакът за плурализъм години наред не съумя да разпознава един цялостен набор от отзиви по тематиката за поданството и етническата принадлежност. Това обаче не значи, че тази тематика въобще не е участвала в него.
Основната рецензия на „ Репортери без граници “ към България визира печатната преса, по-точно нейната взаимозависимост от един народен представител от партията на турското малцинство, който има финансов надзор върху доста вестници. Остава открит обаче въпросът дали „ Репортери без граници “ регистрират обстоятелството, че тиражите на българските вестници се свиха доста по-бързо от където и да било другаде, което докара до маргинализиране на печатните медии. Т.е. ролята на този „ олигарх “ в медийната среда като цяло би могла да е по-скоро дребна. Възниква един общ въпрос: по какъв начин е регистриран фактът, че българските медии иманентно живеят от спорове? В основата си българските публицисти (и цели редакции) са уверени, че не разполагат с задоволително място, с цел да разкрият истината. Каква е връзката сред конфликтния климат (напр. готовността за спор) и свободата да изразяваш мнение? Дали конфликтното мислене и държание е знак за липса на независимост? Или в противен случай – знак за това, че публицистиката е по-критична и по-плуралистична?
Посочените нагоре фактори играят роля и при усещането за корупция. В показателя за 2016 година Естония е на 22-ро място, България – на 75-о. Сигурен съм, че корупцията с пари в брой е доста по-разпространена в България в сравнение с в Естония. Не съм толкоз сигурен обаче във връзка с противозаконните традиции в корпоративния свят. Но в естонското общество клиентелизмът и други нездравословни неофициални практики постоянно се свързват с „ съветския бизнес модел “. Обратно – всичко естонско се асоциира с позитивна и безконфликнта неформалност.
Предполагам, че това групово разграничаване и склонността към единодушие въздействат върху метода, по който хората реагират на въпроси за вътрешните спорове и справедливостта – а в последна сметка в този показател става дума за това. Инстинктът да се омаловажават личните дефекти може да изкриви картината и да докара до такава степен, че допитването, върху което почива показателят на „ Трансперънси интернешънъл “, да не успее да разпознава същинското разпространяване на корупционните практики. Всъщност показателят въобще не се стреми към това – при него става дума единствено за субективно чувство. Резултатите обаче се показват като обстоятелства за равнището на корупция, да вземем за пример в посочените нагоре вестникарски публикации.
Един друг роман
Медийните облици на България и Естония биха могли да са доста по-нюансирани. Има сфери, в които Естония е по-зле от България. Няколко образеца, множеството от Евростат: В България по-голяма част от популацията прави оценка здравето си като положително или доста положително. Средностатистически българите живеят по-дълго в положително здраве от естонците. Особено фрапантна е разликата при дамите: 56,2 години в Естония и 65 години в България.
Години наред Естония е преди всичко в Европейски Съюз по брой инфектирани с HIV. Тук личи най-ясно сегрегацията в страната: рускоезичното население постоянно е било по-предразположено към HIV зараза. Освен това Естония води класацията в Европейски Съюз по разлика в заплащането сред половете: ножицата сред мъжете и дамите е 26,9% спрямо 15,4% в България. България е първа измежду страните в Европейски Съюз по дял на дамите, заети в ИТ бранша. От 2006 година България демонстрира по-голям растеж на действителния Брутният вътрешен продукт от Естония. България има по-развита протестна просвета и по-силни синдикати. Един миг! Тези неща в последното изречение обстоятелства ли са или усещания? Не е значимо – просто ми повярвайте, тъкмо както повярвахте на късите обзори за тези страни през последните месеци.
Не е мъчно Естония да се показа в негативна, а България – в позитивна светлина. Въз основа на тези обстоятелства бихме могли да конструираме различен роман, чиито шансове да получи доверие зависят от това какъв брой уверено българският административен уред ще се бори за него, а естонският – срещу него. И, несъмнено, от това до каква степен немската общност е подготвена да се откаже от своите предразсъдъци. Моят опит с тези настоящи лица ми споделя, че възможностите на този роман са оскъдни. Важното обаче е друго – че изгледите на един разказ да се наложи обществено зависят не толкоз от близостта му до действителността, а по-скоро - от комплицирана система от отзиви и предубеждения.
Ето за какво приключвам с апел за повече баланс. Журналистиката би трябвало да разграничава PR от реалност, с цел да може да запознае по-добре читателите с естонците, българите и техните общества. Единият непрекъснато да се ругатни, а другият да се рисува единствено в светли краски е най-лошото, което може да се направи.
*Лингвистът Петър Кехайов е израснал в България. На 21-годишна възраст отпътува да следва в Естония и живее там 16 години. Доктор по угро-фински езици от университета „ Лудвиг Максимилиан “ в Мюнхен. От предходната година Кехайов работи в Института за проучвания на Източна и Югоизточна Европа „ Лайбниц “ в Регенсбург, Германия.
Статията на Петър Кехайов е оповестена в немското онлайн издание uebermedien.de
-----
1 Мордор („ черна земя “ - „ мор “- " черен, мрак " и „ дор “- " земя " ) е географска област в измисления свят на Средната земя, разказан в творбите на британския публицист Дж. Р. Р. Толкин. Тя е Страната на сянката, където господства мрачният държател Саурон.
2 E-Residency - Естонското електронно жителство (или виртуално жителство) е статут, посредством който хора, които не живеят в Естония, могат да получат сигурна цифрова еднаквост, сходна на тази, която се дава на непрекъснатите поданици и жителите на Естония посредством техния документ за идентичност. Електронното жителство дава опция да се употребяват услугите, предоставяни от естонските държавни служби и частния бранш, които нормално са свързани с представянето на документ за идентичност. Естония вкарва статута „ електронно жителство “ на 1 декември 2014 година
3 в състава на Русия и Съветския съюз (Бел. ред.)
4 Република Марий Ел (на съветски: Республика Марий Эл) е ситуирана в централната част на Европейска Русия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския стопански регион.
-----------------------
Израснал съм в България. На 21 години отпътувах да последвам в Естония и живях там 16 години. Преди няколко години дружно с жена ми – естонка, се преместихме в Германия. Непрекъснато се сюрпризирам какъв брой зле наподобява от тук България и какъв брой добре – Естония.
Това пролича още при първите ни контакти в Бавария. Когато жена ми споделяше от кое място е, реакциите бяха „ Уау! “ Какви реакции получавах аз? В най-хубавия случай: „ Хм... “ Това обаче ме нервира по-малко в сравнение с изкривеното показване на Естония и България в авторитетни медии, освен това постоянно маскирано като експертно мнение. Вече мъчно го претърпявам, тъй като моят дълголетен опит в двете страни демонстрира друго. Затова ще се опитам да обясня от кое място идват тези имиджови разлики.
България: корупция, беднотия, принуждение над бежанци, несвободна преса и каруци. С тези основни думи (напр. в „ Ди Цайт “, „ Зюддойче цайтунг “ и „ Ди Велт “ към Нова година) могат да се обобщят изявленията за България като нов ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Това е една от аргументите единадесет години след влизането си в Европейски Съюз България към момента да е непозната за хората в Германия. Всъщност, както при доста други страни от Източна Европа, и в материалите за България можеха да се покажат фотоси на небостъргачи от стъкло, процъфтяваща ИТ промишленост и съвременно урбанистично многообразие. Това обаче опонира на клишето, а просвещаването на публиката има потребност от време и място – т.е. излиза скъпо. Вместо това получаваме комбинация от всичко, което тук се схваща под „ изток “: назадничавост и чудноват метод на живот като при Костурица. По предписание тази картина се дооцветява с „ обстоятелства “ от показателите за корупция и независимост на пресата.
Дигитално общество, E-Residency, Skype, успеваемост и съвременни дипломати в сауната – това са основните думи за Естония. „ Естонската страна действа съвсем напълно онлайн “ („ Ди Велт “), „ Искате да регистрирате компания? Готово след 18 минути “ („ Зюддойче цайтунг “), „ Управляваме тази страна като start-up “, „ С огромни акции в интернет се притеглят нови жители от целия свят, без значение на вяра, етнос, възраст и пол “ („ Цайт онлайн “). Материалите, които придружаваха естонското председателство на Съвета на Европейски Съюз, бяха толкоз възторжени, че тези, които не познават Естония, си задават въпроса дали там живеят хора от плът и кръв.
Онези обаче, които най-малко малко познават най-новата история на Естония, могат да се запитат за какво немската преса май нито един път по време на естонското председателство не обърна внимание на обстоятелството, че 26 години след провъзгласяването на независимостта към момента шест % от популацията нямат поданство. Нали в последна сметка етнос и вяра са без значение – най-малко за страната на E-Residency2?!
Само за съпоставяне: делът на рускоезичното население без поданство в Естония е по-висок от каузи на ромите в България. Как би реагирала немската преса, в случай че България откаже поданство даже на един единствен човек, тъй като е ром? За да стигне до този въпрос обаче, някой би трябвало да откри взаимовръзката сред обстоятелства, които в публичните усещания в никакъв случай не се появяват дружно.
Лоялност към страната и съмнение към страната
Заради другата им история в европейските страни индивидът, етносът, обществото и страната са в разнообразни взаимоотношения между тях. Който не взима поради това, елементарно става жертва на предубеждения. Лоялността към страната да вземем за пример е решаваща разлика сред естонското и българското общество. В Естония лоялността към страната е метод на живот освен на политическия, само че значително и на интелектуалния хайлайф. Обратно - българският интелектуалец по предписание се разграничава от страната и нейния уред. Непримиримото съмнение към страната е съществена същностна линия на интелектуалците в тази част на Европа.
Тази разлика може да се изясни исторически и културно. В случая с България основна роля играят отдалечеността на популацията в Югоизточна Европа от страната в Османската империя и властническото държавно управление на комунистите след 1944 година В случая с Естония обяснението идва от протестантския генезис и образеца на Скандинавия. Това, че естонският хайлайф се вълнува толкоз доста от имиджа на страната, може да се изясни и с добитата по време на Съветския съюз потьомкинска настройка - усещането се дължи на систематично лъскане на имиджа, което пък има дълбоки исторически и културни корени.
Лоялността към страната е обвързвана с редица легенди и разкази, които в Естония и България създават показа както във вътрешността, по този начин и на открито. В естонския случай става дума за непрекъснато говорене за триумфи и ролята на жертва3; в българския – изключително в по-новата история на страната – за провали и разочарования.
До нас в чужбина доближават химни за достиженията на страната в тази ситуация с Естония и безпощадни рецензии на страната в тази ситуация с България. В Германия съответното обръщение се чува все по-силно и по-силно, като че ли минава през усилвател. Експертите от тези страни принадлежат към част от естонското, надлежно българското общество, за която различен метод на говорене е съвсем неосъществим. Тъкмо тъй като те се възприемат като специалисти и интелектуалци! В ролята си на самостоятелен специалист българинът счита освен, че има право, само че даже се усеща задължен да подлага на критика безпощадно своята страна и нейното държавно управление. Естонският специалист интерпретира своята самостоятелност като независимост да се застъпва за своята страна.
Като българин построих научната си кариера най-вече в Естония. От седем години работя в университетските среди в Германия. При контакт с български посетители в проучвателен институции и на конференции в Германия в никакъв случай не ми е идвало на разум, че би трябвало да се обединим и да сътворяваме позитивен имидж на нашата страна. Моите сънародници също в никакъв случай не са ми давали знак, че от мен се чака такова нещо.
С естонците обаче имам различен опит. При тях невидимата мрежа от преданост към националния дневен ред е осезаема, въпреки и напълно дискретна. Веднъж даже бях помолен да спомагам за поддържане на имиджа: естонският сътрудник, който ме броеше за собствен съотечественик, ми сподели, че би трябвало да сме сплотени „ тъкмо като евреите “.
Естонският обет за безмълвие
Откъде идва тази „ омерта “ при естонците? Страховете от две свързани между тях неща оказват повсеместен резултат върху метода, по който естонското общество се отнася към значимите тематики. От една страна, това е страхът от изгубването на народа, езика и културата. Бастионът против тази заплаха – това е страната.
Макар че съществува един проблем: понятията oma riik („ лична страна “) и omariiklus („ лична държавност “) нямат смислови еквиваленти на немски език. Наличието на лична страна оправдава доста повече неща, в сравнение с можем да си представим в Германия. То възпира вътрешните несъгласия: за неуспехите по предписание не се упреква страната, тъй като мъчно извоюваната лична държавност е свята.
Второто чудовище е източният комшия, който се счита за абсолютният зложелател. Вътрешни несъгласия, които биха могли вероятно да навредят на позицията на Естония в общуването ѝ с Русия – или в тази връзка също със съдружниците в НАТО и Европейски Съюз, се задушават още в зародиш.
Естонското общество постоянно санкционира сурово отклоненията от невидимите граници на плурализма. По време на посещаване в република Марий Ел4 в Руската федерация през 2005 година министърът на образованието Майлис Репс даде изявление, в което въз основа на усещанията си от визитата оцени като положително ситуацията с правата на марийското малцинство. За тези свои думи тя трябваше да се извини на естонската общност, която счита марийците (родствен угро-фински етнос) за огледало на личните си премеждия под съветско владичество.
Друг политик – депутатката Оудеки Лооне, която се отклони от естонските разкази за ролята на жертва, по сходен метод беше прикована на позорния дирек. През май 2017 година тя сподели по малкия екран, че съгласно нея в Естония също може да се чества успеха на Червената войска против Третия райх. Освен това естонците през днешния ден не биха имали страна, в случай че съдружниците не бяха победили Германия. Господстващият разказ, че Съветският съюз в никакъв случай не би могъл да взе участие в сюжет, донесъл нещо позитивно на Естония, отприщи мощна вълна от хули против Лооне. Тя можеше да бъде спряна единствено с обществено опрощение.
Подобно е отношението и към чужденците. През есента на 2017 година група чешки кибернетици откри евентуален пробив в сигурността на естонската електронна персонална карта. Мнозина, в това число публицисти, възприеха това като офанзива против естонската страна и нейния имидж. В някои изявления се разпространяваха тайни теории, че става дума за акция, направлявана от Русия.
Тези страхове и разкази за ролята на жертва дават необятно поле за деяние на естонските политици и имиджмейкъри. Грижата за имиджа, несъмнено, е законна процедура в интернационалните връзки. Трябва обаче да се разбере: заради културни и исторически аргументи някои общества и страни са развили своя нюх за самопредставяне друго от други. За положителната публицистика обаче разликата сред действителност и имидж би трябвало да е ясна.
Възприятия и реалност
Медийните изявления за Естония и България постоянно почиват на „ обстоятелства “ за корупция и медийна независимост. Най-често се препраща към класациите за усещанията за корупция и за независимост на пресата (виж например „ Цайт онлайн “: „ Корумпирана, само че лесна за ръководство за Европейски Съюз “, както и „ Зюддойче цайтунг “: „ Сцената е подготвена за България “). Човек обаче би трябвало да е внимателен, когато употребява такива ранглисти в преценките си за малко познати страни. Дали показателят за усещанията за корупция на „ Трансперънси интернешънъл “ и показателят за свободата на пресата на „ Репортери без граници “ споделят най-същественото за корупцията и журналистическата независимост в тези страни? При такива изследвания става дума на първо място за отразяване на усещания, по-точно на чувства за спор и неправда в доста разнообразни общества.
Следя българските и естонските медии от повече от 20 години. Дебатът в българските медии ми наподобява по-конфликтен. Това плюс готовността да се занимават с сложни тематики и да застъпват разнообразни отзиви, прави българските медии в моите очи на четец като цяло по-свободни от естонските. Затова последният отчет на „ Репортери без граници “, в който Естония е на 12-о място (преди Германия), а България – на 109-о, най-малкото ме изумява.
Прочетох въпросника на „ Репортери без граници “ и се пробвах да си показва реакциите на публицистите. Моят извод: подозрително е дали методът на „ Репортери без граници “ демонстрира действителното разнообразие от отзиви и независимостта на медиите в тези страни.
Резултатите са разумно разследване от другите култури: в Естония публицистиката е покрай политическия хайлайф и взе участие в основаването на историите за успеха; в България концепцията за публицистика е построена върху конфронтация - сред медии и политика, както и сред самите медии. Но това значи ли, че естонските медии са по-свободни от българските?
В Естония неприкосновеността на „ личната страна “ и съветската опасност са източници на табута и автоцензура, които надали се улавят от подобен показател. Например първият знак на показателя на свободата на пресата мери равнището на плурализма. Да вземем въпроса дали на всички рускоезични хора, които са живели в Естония преди 1991 година, и на техните наследници би трябвало да се даде естонско поданство. Макар и прикрито, този въпрос постоянно е стоял на дневен ред в страната, до наскоро обаче беше табуизиран, т.е. разглеждаше се като несъответствуващ за обществено разискване. В резултат на това знакът за плурализъм години наред не съумя да разпознава един цялостен набор от отзиви по тематиката за поданството и етническата принадлежност. Това обаче не значи, че тази тематика въобще не е участвала в него.
Основната рецензия на „ Репортери без граници “ към България визира печатната преса, по-точно нейната взаимозависимост от един народен представител от партията на турското малцинство, който има финансов надзор върху доста вестници. Остава открит обаче въпросът дали „ Репортери без граници “ регистрират обстоятелството, че тиражите на българските вестници се свиха доста по-бързо от където и да било другаде, което докара до маргинализиране на печатните медии. Т.е. ролята на този „ олигарх “ в медийната среда като цяло би могла да е по-скоро дребна. Възниква един общ въпрос: по какъв начин е регистриран фактът, че българските медии иманентно живеят от спорове? В основата си българските публицисти (и цели редакции) са уверени, че не разполагат с задоволително място, с цел да разкрият истината. Каква е връзката сред конфликтния климат (напр. готовността за спор) и свободата да изразяваш мнение? Дали конфликтното мислене и държание е знак за липса на независимост? Или в противен случай – знак за това, че публицистиката е по-критична и по-плуралистична?
Посочените нагоре фактори играят роля и при усещането за корупция. В показателя за 2016 година Естония е на 22-ро място, България – на 75-о. Сигурен съм, че корупцията с пари в брой е доста по-разпространена в България в сравнение с в Естония. Не съм толкоз сигурен обаче във връзка с противозаконните традиции в корпоративния свят. Но в естонското общество клиентелизмът и други нездравословни неофициални практики постоянно се свързват с „ съветския бизнес модел “. Обратно – всичко естонско се асоциира с позитивна и безконфликнта неформалност.
Предполагам, че това групово разграничаване и склонността към единодушие въздействат върху метода, по който хората реагират на въпроси за вътрешните спорове и справедливостта – а в последна сметка в този показател става дума за това. Инстинктът да се омаловажават личните дефекти може да изкриви картината и да докара до такава степен, че допитването, върху което почива показателят на „ Трансперънси интернешънъл “, да не успее да разпознава същинското разпространяване на корупционните практики. Всъщност показателят въобще не се стреми към това – при него става дума единствено за субективно чувство. Резултатите обаче се показват като обстоятелства за равнището на корупция, да вземем за пример в посочените нагоре вестникарски публикации.
Един друг роман
Медийните облици на България и Естония биха могли да са доста по-нюансирани. Има сфери, в които Естония е по-зле от България. Няколко образеца, множеството от Евростат: В България по-голяма част от популацията прави оценка здравето си като положително или доста положително. Средностатистически българите живеят по-дълго в положително здраве от естонците. Особено фрапантна е разликата при дамите: 56,2 години в Естония и 65 години в България.
Години наред Естония е преди всичко в Европейски Съюз по брой инфектирани с HIV. Тук личи най-ясно сегрегацията в страната: рускоезичното население постоянно е било по-предразположено към HIV зараза. Освен това Естония води класацията в Европейски Съюз по разлика в заплащането сред половете: ножицата сред мъжете и дамите е 26,9% спрямо 15,4% в България. България е първа измежду страните в Европейски Съюз по дял на дамите, заети в ИТ бранша. От 2006 година България демонстрира по-голям растеж на действителния Брутният вътрешен продукт от Естония. България има по-развита протестна просвета и по-силни синдикати. Един миг! Тези неща в последното изречение обстоятелства ли са или усещания? Не е значимо – просто ми повярвайте, тъкмо както повярвахте на късите обзори за тези страни през последните месеци.
Не е мъчно Естония да се показа в негативна, а България – в позитивна светлина. Въз основа на тези обстоятелства бихме могли да конструираме различен роман, чиито шансове да получи доверие зависят от това какъв брой уверено българският административен уред ще се бори за него, а естонският – срещу него. И, несъмнено, от това до каква степен немската общност е подготвена да се откаже от своите предразсъдъци. Моят опит с тези настоящи лица ми споделя, че възможностите на този роман са оскъдни. Важното обаче е друго – че изгледите на един разказ да се наложи обществено зависят не толкоз от близостта му до действителността, а по-скоро - от комплицирана система от отзиви и предубеждения.
Ето за какво приключвам с апел за повече баланс. Журналистиката би трябвало да разграничава PR от реалност, с цел да може да запознае по-добре читателите с естонците, българите и техните общества. Единият непрекъснато да се ругатни, а другият да се рисува единствено в светли краски е най-лошото, което може да се направи.
*Лингвистът Петър Кехайов е израснал в България. На 21-годишна възраст отпътува да следва в Естония и живее там 16 години. Доктор по угро-фински езици от университета „ Лудвиг Максимилиан “ в Мюнхен. От предходната година Кехайов работи в Института за проучвания на Източна и Югоизточна Европа „ Лайбниц “ в Регенсбург, Германия.
Статията на Петър Кехайов е оповестена в немското онлайн издание uebermedien.de
-----
1 Мордор („ черна земя “ - „ мор “- " черен, мрак " и „ дор “- " земя " ) е географска област в измисления свят на Средната земя, разказан в творбите на британския публицист Дж. Р. Р. Толкин. Тя е Страната на сянката, където господства мрачният държател Саурон.
2 E-Residency - Естонското електронно жителство (или виртуално жителство) е статут, посредством който хора, които не живеят в Естония, могат да получат сигурна цифрова еднаквост, сходна на тази, която се дава на непрекъснатите поданици и жителите на Естония посредством техния документ за идентичност. Електронното жителство дава опция да се употребяват услугите, предоставяни от естонските държавни служби и частния бранш, които нормално са свързани с представянето на документ за идентичност. Естония вкарва статута „ електронно жителство “ на 1 декември 2014 година
3 в състава на Русия и Съветския съюз (Бел. ред.)
4 Република Марий Ел (на съветски: Республика Марий Эл) е ситуирана в централната част на Европейска Русия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския стопански регион.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ