Макрон или Меркел: Кой ще задава новото темпо на ЕС?
Германия и Франция към момента са моторът за развиването на Европейски Съюз. Само че Макрон има съответна концепция за друга Европа. А Меркел - не. Дали канцлерката ще издържи на темпото, което постанова френският президент, пита Йенс Турау в коментар за Deutsche Welle.
Обичайните целувки по бузата. Този път на една строителна площадка. Пред форума Хумболт в сърцето на Берлин. Колко уместно! В момента в Германия и Франция се работи по много градежи. Във Франция обаче нещата вървят с по-бързо движение.
Двама неравностойни сътрудници: Ангела Меркел, която към момента не е приключила своята политическа кариера, само че след 12 години на власт малко или повече към този момент се намира на последната права; и Еманюел Макрон, който занапред започва, цялостен с сила, и който желае на първо място едно: богата Германия да демонстрира повече взаимност с тези европейски страни, които не са толкоз заможни като нея. Както и с Франция.
От 2005 година насам Ангела Меркел си присвоява всевъзможни тематики - от затварянето на атомните централи до отменянето на наложителната военна работа в Германия. Тя наложи непоколебим курс на икономии на реформиращите се страни, а със своята демократична бежанска политика съвсем разедини Европа. Тя постоянно акцентира, че " строителната площадка ", наречена Европа, е повода да продължи да ръководи още четири години. Защото не желае да остави след себе си един разлъчен континент. И освен това желае да задава както тона, по този начин и темпото.
Проблемът е в това, че Макрон има съответна концепция за една друга Европа, а Меркел - не. Макрон желае промяна на еврозоната. Но проектите му се натъкват на открита опозиция измежду партията на Меркел . Не се одобряват даже и от новия немски финансов министър социалдемократ, който желае да резервира наследството на " комисаря по пестенето " Волфганг Шойбле.
Ангела Меркел познава хората към себе си. А Европа постоянно е била сложна тематика за ХДС/ХСС. Всъщност, канцлерката постоянно е била подготвена да стори повече за Европа, в сравнение с останалите членове на нейната партия. През 2015 година по време на гласуването на помощния пакет за Гърция, 63 консерватори в Бундестага отхвърлиха да я последват. Днес сходен резултат при гласоподаване би поставил завършек на обединението. Меркел го знае доста добре и не желае да изпадне още веднъж в сходна обстановка. Освен това Партията на свободните демократи и Алтернатива за Германия, които не пестят рецензиите си по адрес на Европейски Съюз, също оказват напън върху нея.
Така се изместват и акцентите. Ангела Меркел схваща, че нейната власт избледнява точно по тематиката за съдействие с Франция в името на Европейски Съюз. Тя не може да получи болшинство за една нова и прогресивна политика а ла Макрон нито в Бундестага, нито измежду все по-евроскептичното немско общество. А Макрон оказва напън. Той от дълго време чака отговор от Берлин по отношение на своите хрумвания за Европа . Но Меркел беше заета прекомерно дълго със съставянето на държавно управление.
Каквото и да става по-нататък в Европейски Съюз, може да възникне усещането, че Макрон е новият водач, а Меркел е тази, която го следва и би трябвало да го следва . Или да се откаже. Сигурно ѝ тежи, че полето ѝ за деяние е по-ограничено, в сравнение с преди. Но евентуално такива са последствията от това, че тя по този начин и не съумя да изясни най-малко веднъж тъкмо и ясно на германците своите проекти за Европа - нещо, което прочее важи и за доста други значими тематики. А в този момент може би към този момент е късно.
Обичайните целувки по бузата. Този път на една строителна площадка. Пред форума Хумболт в сърцето на Берлин. Колко уместно! В момента в Германия и Франция се работи по много градежи. Във Франция обаче нещата вървят с по-бързо движение.
Двама неравностойни сътрудници: Ангела Меркел, която към момента не е приключила своята политическа кариера, само че след 12 години на власт малко или повече към този момент се намира на последната права; и Еманюел Макрон, който занапред започва, цялостен с сила, и който желае на първо място едно: богата Германия да демонстрира повече взаимност с тези европейски страни, които не са толкоз заможни като нея. Както и с Франция.
От 2005 година насам Ангела Меркел си присвоява всевъзможни тематики - от затварянето на атомните централи до отменянето на наложителната военна работа в Германия. Тя наложи непоколебим курс на икономии на реформиращите се страни, а със своята демократична бежанска политика съвсем разедини Европа. Тя постоянно акцентира, че " строителната площадка ", наречена Европа, е повода да продължи да ръководи още четири години. Защото не желае да остави след себе си един разлъчен континент. И освен това желае да задава както тона, по този начин и темпото.
Проблемът е в това, че Макрон има съответна концепция за една друга Европа, а Меркел - не. Макрон желае промяна на еврозоната. Но проектите му се натъкват на открита опозиция измежду партията на Меркел . Не се одобряват даже и от новия немски финансов министър социалдемократ, който желае да резервира наследството на " комисаря по пестенето " Волфганг Шойбле.
Ангела Меркел познава хората към себе си. А Европа постоянно е била сложна тематика за ХДС/ХСС. Всъщност, канцлерката постоянно е била подготвена да стори повече за Европа, в сравнение с останалите членове на нейната партия. През 2015 година по време на гласуването на помощния пакет за Гърция, 63 консерватори в Бундестага отхвърлиха да я последват. Днес сходен резултат при гласоподаване би поставил завършек на обединението. Меркел го знае доста добре и не желае да изпадне още веднъж в сходна обстановка. Освен това Партията на свободните демократи и Алтернатива за Германия, които не пестят рецензиите си по адрес на Европейски Съюз, също оказват напън върху нея.
Така се изместват и акцентите. Ангела Меркел схваща, че нейната власт избледнява точно по тематиката за съдействие с Франция в името на Европейски Съюз. Тя не може да получи болшинство за една нова и прогресивна политика а ла Макрон нито в Бундестага, нито измежду все по-евроскептичното немско общество. А Макрон оказва напън. Той от дълго време чака отговор от Берлин по отношение на своите хрумвания за Европа . Но Меркел беше заета прекомерно дълго със съставянето на държавно управление.
Каквото и да става по-нататък в Европейски Съюз, може да възникне усещането, че Макрон е новият водач, а Меркел е тази, която го следва и би трябвало да го следва . Или да се откаже. Сигурно ѝ тежи, че полето ѝ за деяние е по-ограничено, в сравнение с преди. Но евентуално такива са последствията от това, че тя по този начин и не съумя да изясни най-малко веднъж тъкмо и ясно на германците своите проекти за Европа - нещо, което прочее важи и за доста други значими тематики. А в този момент може би към този момент е късно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ