ТРЕНД: БСП настигна ГЕРБ, подкрепата за партията на Слави Трифонов се увеличава |
ГЕРБ и Българска социалистическа партия са с изравнени позиции измежду гласоподавателите, за тях биха дали своят вот съответно 23.8% и 23.4 на 100.
Това демонстрират данните от проучване на Тренд, по поръчка на „ 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните партии, институции и митингите. Проучването е осъществено в интервала сред 29 август и 5 септември 2020 година посредством изявленията " лице в лице " измежду 1008 души на възраст 18+.
Проучването не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите по отношение на изследването през август. Лек растеж отбелязва „ ИТН " с 15.9% поддръжка през септември. Движение за права и свободи получава 10.4%, Демократична България - 9.9 на 100. Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и Обединени патриоти резервират шансове за посланичество в идващото Народно заседание, настояват социолозите.
Националното представително изследване на „ Тренд " през юли приключи ден преди да стартират митингите в страната. То даде отлична изходна точка, с цел да се наблюдава динамичността в публичните настройки по отношение на изследването през август.
Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия.
Сравнението сред проучванията на „ Тренд " през август и септември не регистрира смяна в тази наклонност, само че към този момент се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки. Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с записаните през август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
За нуждата от предварителни парламентарни избори също липсва динамичност, като през септември 47% настояват, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 37% са на противоположното мнение.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка - 42% считат, че митингите няма да доведат до оставка на държавното управление, а една трета считат, че ще доведат.
Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокирането на основни кръстовища от протестиращи, а 35% ги поддържат.
На въпрос има или няма потребност да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с „ не знам / не мога да преценява ". 29% са на мнение, че има потребност от нова конституция, а 37%, че няма.
Най-сериозна поддръжка (83%) измежду измененията събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на „ тримата огромни " в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% поддържат, а 7% не поддържат тази смяна.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „ не знам / не мога да преценява ".
Така да вземем за пример, половината от запитаните не взимат позиция по отношение на въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които показват мнение, по-голямата част поддържат (43%) и единствено 6% срещу. Премахването на институцията на Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%), а поддържат 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценяват. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Това демонстрират данните от проучване на Тренд, по поръчка на „ 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните партии, институции и митингите. Проучването е осъществено в интервала сред 29 август и 5 септември 2020 година посредством изявленията " лице в лице " измежду 1008 души на възраст 18+.
Проучването не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите по отношение на изследването през август. Лек растеж отбелязва „ ИТН " с 15.9% поддръжка през септември. Движение за права и свободи получава 10.4%, Демократична България - 9.9 на 100. Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и Обединени патриоти резервират шансове за посланичество в идващото Народно заседание, настояват социолозите.
Националното представително изследване на „ Тренд " през юли приключи ден преди да стартират митингите в страната. То даде отлична изходна точка, с цел да се наблюдава динамичността в публичните настройки по отношение на изследването през август.
Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия.
Сравнението сред проучванията на „ Тренд " през август и септември не регистрира смяна в тази наклонност, само че към този момент се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки. Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с записаните през август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
За нуждата от предварителни парламентарни избори също липсва динамичност, като през септември 47% настояват, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 37% са на противоположното мнение.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка - 42% считат, че митингите няма да доведат до оставка на държавното управление, а една трета считат, че ще доведат.
Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокирането на основни кръстовища от протестиращи, а 35% ги поддържат.
На въпрос има или няма потребност да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с „ не знам / не мога да преценява ". 29% са на мнение, че има потребност от нова конституция, а 37%, че няма.
Най-сериозна поддръжка (83%) измежду измененията събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на „ тримата огромни " в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% поддържат, а 7% не поддържат тази смяна.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „ не знам / не мога да преценява ".
Така да вземем за пример, половината от запитаните не взимат позиция по отношение на въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които показват мнение, по-голямата част поддържат (43%) и единствено 6% срещу. Премахването на институцията на Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%), а поддържат 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценяват. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ