Георги Първанов е третият президент на Република България, който има

...
Георги Първанов е третият президент на Република България, който има
Коментари Харесай

Историкът, който спечели два президентски мандата

Георги Първанов е третият президент на Република България, който има два мандата сред 22 януари 2002 година и 22 януари 2012 година, избран отново през 2006 година

По обучение - историк, той е депутат в три Народното събрание – в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно заседание, ръководител на Българска социалистическа партия от 23 декември 1996 година до избирането си за президент на 18 ноември 2001г., основател и водач на партия АБВ през 2014 година

Бъдещият ръководител на Българска социалистическа партия е роден на 28 юни 1957 година в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник. Георги Първанов израства в прилежащото село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 година приключва математическата гимназия " Христо Смирненски ".

През 1981 година той се дипломира в Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. През 1981 година постъпва на работа в Института по история на Българска комунистическа партия като теоретичен помощник, а през 1988 година пази докторска дисертация по история на тематика „ Димитър Благоев и българският народен проблем 1879 – 1917 “. През интервала 1992 – 1996 година е шеф на Центъра за исторически и политологически проучвания към Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия.

Политическата му кариера стартира от член на Изпълнителното бюро на партията

през декември 1991 година През 1996 година, когато водачът на Българска социалистическа партия Жан Виденов подава оставка, а вторият човек в партията Николай Добрев отхвърля да оглави партията, точно Георги Първанов заема председателския пост в столетницата. Но това съответствува с банковата рецесия.

На 4 февруари 1997 година Николай Добрев и Георги Първанов връщат мандата за сформиране на второ държавно управление на Българска социалистическа партия и се съгласяват на предварителни избори. Българска социалистическа партия ги губи, а евролевицата на Александър Томов е модерното ляво.

Първанов, обаче, съумява да преобърне политическата обстановка в интерес на Българска социалистическа партия като намира съдружници.

В началото на 2000 година партията се сдобрява с Движение за права и свободи, а Първанов, който гласоподава срещу самолети на НАТО да прелитат през България и да бомбардират Сърбия, към този момент поддържа концепцията страната ни да е част от Алианса.

През есента на 2001 година у нас се организират президентски избори, а Българска социалистическа партия е изгубила парламентарните и се подрежда след Национална движение „Симеон Втори" и Съюз на демократичните сили. Министър-председател е Симеон Сакскобурготски, който поддържа кандидатурата на президента Петър Стоянов за втори мандат.

Но във време на промени, които орязват обществените права, мотото на Първанов да бъде „ общественият президент “ му оказва помощ безапелационно

да завоюва първия си мандат като президент.

Членството на България в НАТО и Европейски Съюз е на финалната права. В тази конюнктура Първанов издига концепцията за това страната ни да е енергиен център на Балканите.

Неговият прославен „ огромен шлем “ цели посредством плановете за АЕЦ „ Белене “, газопровода „ Южен поток “ и петролопровода „ Бургас-Александруполис “ България да стане незаобиколим енергиен център.

Президентът Георги Първанов има шанса да ръководи с трима мощни министър председатели – Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов.

При Симеон сакскобурготски той сполучливо тушира политическото опълчване у нас и утвърждава ролята на Софийския университет, Съюзът на писателите, Съюзът на българските художници, Българска академия на науките.

В края на 2002 година Първанов подписва признатия от Народното събрание „ Закон за вероизповеданията “, макар митингите на 18 религиозни и неправителствени организации. В закона Българската православна черква /БПЦ/, при твърдяно несъгласие с Конституцията на Република България, съгласно която източноправославното изповедание е обичайната вяра в България (чл. 13), е избрана като представител на „ обичайното изповедание “ в страната. По този мотив,

разколниците на Инокентий заплашват, че „ кръв ще се лее “.

Прилагането на закона довежда до отвод за регистрация на така наречен различен синод на Инокентий. Впоследствие, през нощта на 20 против 21 юли 2004 година, от храмовете са наложително изведени отлъчени като разколници православни свещеници. По-късно се откриват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, в това число разкриване на баничарница в криптата на черквата „ Света Неделя “.

Като президент Първанов е определен за лауреат на наградата на Международния фонд за единството на православните нации, сред 2000 – 2001 и през 2002 година На церемонията, на 21 януари 2003 година патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II разяснява, че наградата се дава за персоналните заслуги в укрепването на единството и престижа на Българската православна черква. В отговора си Първанов обрисува наградата като израз на високите връзки сред черква и страна, каквито могат да бъдат проследени в актуалната динамичност. Паричната част от наградата е 20,000 щатски $, съгласно информация в някои печатни медии.

По-късно през 2009 година Европейският съд по правата на индивида, със седалище в Страсбург, открива накърняване на правото на изповедание от българската страна и я отсъжда да заплати обезщетение. Заинтересовани страни разясняват, че българските институции евентуално няма да разпоредят връщане на парцелите от БПЦ.

„ От решението на Съда в Страсбург не произтича автоматизирано едно или друго обвързване на българското държавно управление. Разбира се, това е формално-правната страна на въпроса. Другата, морално-политическата страна е нещо, върху което ние, държавниците, политиците, би трябвало съществено и стратегически да помислим “, акцентира по този мотив Георги Първанов.

През лятото на 2005г. като държавен глава

Първанов инициира тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи,

с цел да може България да е " спокойна и предвидима страна с явен външнополитически курс ".

„ …мисля, че с последните му дейности при сформирането на тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, която той отгледа и създаде, значително спада положителното отношение към него…. Прекалено вперен в личното си преизбиране, той предприе дейности, които вредят и в негов персонален проект, и в посока на ползите на българските жители. Той стана основателят на това да се излъжат гласоподавателите, да не се изпълнят обещанията, които бяха поети от съответните политически сили “, разяснява образуваната коалиция Екатерина Михайлова от Съюз на демократичните сили на въпрос за мощните и слабите страни на Първанов.

По време на двата си мандата на няколко пъти Георги Първанов е застрашен от процедура по импийчмънт.

През лятото на 2007 година по самодейност на Нено Димов, народен представител от десницата, са показани претекстове за отстраняването на Първанов като президент, свързани с потвърдената му

принадлежност към структури на Държавна сигурност като „ сътрудник Гоце “.

Тогава настояването няма задоволителна парламентарна поддръжка. През юли 2008г. още веднъж се появява сходно искане след отчет на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД. Докладът бива оспорван от Първанов с изказване, че е имало два отчета на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от ОЛАФ, все пак водачът на ГЕРБ Бойко Борисов декларира, че „ оставката на Първанов няма да промени нищо “ и че президентът си прави работата „ даже доста добре “, акцентирайки, че виновност за краденето на средства има Станишевото държавно управление, което било „ най-крадливото “ до тогава и настояването за импийчмънт е изоставено.

По времето на първия кабинет на ГЕРБ връзките сред „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков “ 2 не престават да са извънредно изострени. Този път на Първанов се опълчва финансовият министър Симеон Дянков, който реже парите в Българска академия на науките, „ бие плесници “ на Русия и отхвърля „ Белене “, като оставя плана без стотинка.

Напрежението сред президент и финансов министър стига кулминационна точка след предаване на Шоуто на Иван и Андрей, където на въпрос „ Млад милиардер ли е Първанов? “, министърът дава отговор „ не е млад, несъмнено “. Първанов дава отговор, че „ това са накърняващи престижа на президента внушения “ и желае оставката на Дянков. На 5 март Дянков отива, с цел да обясни „ недоразумението “ в президентството, където споделя, че приписваните му думи от Иван и Андрей за „ милиардер “ във връзка с Първанов не са негови, без обаче да се извини, като напускайки президентството споделя пред публицисти, че диалогът е бил „ градивен “. Първанов обаче посреща министъра в наличието на двама свои съветници, секретарка и вместо да го изслушва държи монолог, който и записва, и по-късно дава на медиите за издание под формата на стенограма.

Това провокира скандал, както и искане за импийчмънт.

Искането за импийчмънт се базира на записването на диалога в Президентството без знанието на министъра и неспазване на Конституцията, заради което ръководителят на Парламента Цецка Цачева изисква аудиозапис от Първанов. Георги Първанов „ се крие от публицистите “, защото разпространението на стенограмата, а по-късно и записът имат извънредно отрицателен резултат върху известността на президента.

През ноември 2009 година от ГЕРБ, „ Синята коалиция “, РЗС и „ Атака “ слагат въпроса за импийчмънт на президента, като това е направено по отношение на настояванията за отдръпване на двама български посланици в Турция и Съединени американски щати. Искането в началото е направено от Атака на 9 ноември 2009 година и е предизвикано от отхвърли на Първанов да отдръпна двамата посланици в страни, в които съгласно Атака са налице нарушавания в гласуването на предходните парламентарни избори и което съгласно тях съставлява нарушаване на член 98 от Конституцията на България, което е правната база за настояването. След постъпилото отзоваване на двамата посланици, настояването за импийчмънт е оттеглено от премиера Бойко Борисов.

Освен, че дава мотив за импийчмънт, като държавен глава Първанов провокира и други кавги.

По време на втората му кандидатпрезидентската акция през 2006 година водещият Иво Инджев оповестява, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов има мезонет на стойност 100 хиляди евро на централен бул. в София, подарен му от наградения от него с медал оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборния щаб на президента афишират информацията за клюка. Впоследствие Инджев непринудено напуща Би Ти Ви, а по новините е прочетено изказване на шефа на малкия екран, в което той изрича страдание за това, че Инджев си е разрешил „ жестоко нарушение на журналистическата нравственос и съществени правила на сериозната публицистика. “ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван напън, а той самият е уволнен от Първанов. Случаят провокира скандал, защото напускането на Инджев е определяно като политическо уволняване. В последна сметка Манджуков в свое изявление признава, че във въпросната постройка апартамент има Марияна Николаева Добрева – работеща в протокола на президентството – сестра на Кирил Добрев и щерка на Николай Добрев. Така Манджуков на практика удостоверява, че Иво Инджев е прав и в действителност става дума за жилища на близки до президента „ закупени “ в неговия бизнес център. По-точно той споделя:

„ В тази постройка са закупили жилища дъщерята на починалия Николай Добрев, апартамент има и някогашният вицепремиер Костадин Паскалев. “

На 5 март 2008 година, няколко дни след пожара във влака София – Кардам, в районния вестник „ Струма “ излиза информация, че на 1 март

Георги Първанов е бил на особено проведена за него ловна тайфа в покрайнините на Симитли.

В отговор на публично питане, президентството в началото отхвърля, само че по-късно прецизира, че президентът е бил в Симитли, само че не на лов. Депутатът от Българска социалистическа партия Стоян Проданов удостоверява, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той дава отговор: „ Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил “. Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е неразрешено в интервала от 1 февруари до 30 септември.

Страстен фен на лова, Първанов посещава на 7 ноември 2008 година Нуратинския държавен резерват.

Той отстрелва архар, тип, систематизиран в Червената книга като „ съвсем заплашен “,

съгласно информация обявена от съветски уеб сайтове през 2008г. Администрацията на президента нито отхвърля, нито удостоверява случая: „ По време на визитата си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал препоръчаната му от домакина стратегия и от самото начало на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. “

Въпреки свадите, които съпътстват двата мандата на Георги Първанов несъмнено

една негова самодейност продължава и до през днешния ден.

Това е самодейността за благотворителна активност „ Българската Коледа “. Със средствата от акцията се обезпечава лекуване на тежко заболели деца, провежда се рационализация на здравни заведения и други

„ За мен беше чест! Да живее България! “, са думите, които изрича президентът Георги Първанов, когато напуща поста държавен глава на 22 януари 2012 година Той се връща в Българска социалистическа партия с готовност да я оглави.

Стига се до изключването му от Българска социалистическа партия на 7 март 2014 година

Заедно с него са изключени Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия.

Същата година Първанов учредява нова партия под името: Алтернатива за българско възобновление, необятно известна със съкращението АБВ, чийто ръководител е до 2017 година

Докато Михаил Миков е водач на Българска социалистическа партия, АБВ поддържа курс на доближаване на двете партии. Корнелия Нинова, обаче, не се поколебава да разсече връзките с АБВ, с цел да унищожи съмненията, че играе по свирката на Първанов и че не тя, а той е показал ген. Румен Радев за кандидат-президент.

Днес президентът с два мандата признава, че се е отдал на разбор и писане на книги. В политиката към този момент „ разговорът “ е преместен от „ туитването “ и за новите водачи се изискват ред други умения.
Моника Гаджанова, tribune.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР