Благослов за Живота честен
Георги Драмбозов
За своята книга с лирика " Живота почтен ", (издателство " Никола Вапцаров " с редактор Драгомир Шопов), създателят Генадий Велчев споделя в предговора: " Това е последната част от моето писателско наследство, почнало с " Книгата със стихове "... Да каже " довиждане на поезията ", за един стихотворец е мъчно. Да се зарича - не е в неговия жанр. И той се учи на безмълвие "... Генадий се учи на безмълвие като стихотворец, макар петте си къси лирически сборника, само че като историк, мъдрец или въобще като мъдрец (представям си " Мислителят " на Роден), продължава да дълбае в същината на диалектическото начало. Нещо повече, той подхожда синкретически в своите изложби и метафизичен разбори, стреми се да сплоти вътрешните несъгласия в диалектиката на нашето развиване. Неговият синкретизъм не е набожен, а социо-политически, той намира място и в неговата лирика, която добавя и онагледява политическите му разбори. Стихотворението, което незабавно се запомня в тази дребна по размер книга със стихове, се назовава " Записки по българска литература ". Посветено е на Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Вутимски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Веселин Ханчев и Петя Дубарова. Събирането на имената на огромни по творчество и сходни по орис български поети от разнообразни генерации, възраст и време на живот също е синкретичен метод на писане, присъщ за Генадий: той назовава своите избраници " Раними, уязвими, надарени ". И ги сплотява с думите: " И смърт/ в окървавена риза,/ За всичките боли ме и ми прилошава "... Своеобразно достижение в неговата поезия, която не претендира толкоз за изразност и метафоричност, въпреки тя самата да е една метафора в сивото ни всекидневие, що се касае за почтеност и правота, е стихотворението " Земя за поети ": " Словата имат/ своята цена./ Платено е./ Платил си е/ поета./ Полята на България/ не могат/ без цветя./ Пишете, братя./ Гледайте/ в небето... " Предлагам на създателя Генадий Велчев да ускори това синкретично (обединяващо) начало, което е заложено в самата му човешка същина. Да написа и да гледа в небето... И в душите на хората.
За своята книга с лирика " Живота почтен ", (издателство " Никола Вапцаров " с редактор Драгомир Шопов), създателят Генадий Велчев споделя в предговора: " Това е последната част от моето писателско наследство, почнало с " Книгата със стихове "... Да каже " довиждане на поезията ", за един стихотворец е мъчно. Да се зарича - не е в неговия жанр. И той се учи на безмълвие "... Генадий се учи на безмълвие като стихотворец, макар петте си къси лирически сборника, само че като историк, мъдрец или въобще като мъдрец (представям си " Мислителят " на Роден), продължава да дълбае в същината на диалектическото начало. Нещо повече, той подхожда синкретически в своите изложби и метафизичен разбори, стреми се да сплоти вътрешните несъгласия в диалектиката на нашето развиване. Неговият синкретизъм не е набожен, а социо-политически, той намира място и в неговата лирика, която добавя и онагледява политическите му разбори. Стихотворението, което незабавно се запомня в тази дребна по размер книга със стихове, се назовава " Записки по българска литература ". Посветено е на Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Вутимски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Веселин Ханчев и Петя Дубарова. Събирането на имената на огромни по творчество и сходни по орис български поети от разнообразни генерации, възраст и време на живот също е синкретичен метод на писане, присъщ за Генадий: той назовава своите избраници " Раними, уязвими, надарени ". И ги сплотява с думите: " И смърт/ в окървавена риза,/ За всичките боли ме и ми прилошава "... Своеобразно достижение в неговата поезия, която не претендира толкоз за изразност и метафоричност, въпреки тя самата да е една метафора в сивото ни всекидневие, що се касае за почтеност и правота, е стихотворението " Земя за поети ": " Словата имат/ своята цена./ Платено е./ Платил си е/ поета./ Полята на България/ не могат/ без цветя./ Пишете, братя./ Гледайте/ в небето... " Предлагам на създателя Генадий Велчев да ускори това синкретично (обединяващо) начало, което е заложено в самата му човешка същина. Да написа и да гледа в небето... И в душите на хората.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ