Гениалният Леонардо да Винчи е оставил толкова загадки, че учените

Гениалният Леонардо да Винчи е оставил толкоз загадки, че учените от целия свят и до през днешния ден се блъскат над разгадаването им. Най-много въпроси провокира фамозната „ Мона Лиза “.

Днес специалисти настояват, че неуловимата полуусмивка на Джокондата е съзнателно основан резултат, който Леонардо е употребявал нееднократно. Тази версия зародила, откакто неотдавна била открита по-ранната му творба – La Bella Principessa („ Прекрасната принцеса “), в която художникът употребява сходна оптична заблуда. Загадката на усмивката на Мона Лиза се състои в това, че тя е забележима единствено когато фенът гледа по-високо от устата на дамата на портрета, само че стига да реалокира взор върху самата усмивка, и тя изчезва.

Учените изясняват това с оптична заблуда, която се основава посредством комплицирано комбиниране на цветове и оттенъци. За това способстват особеностите на периферното зрение на индивида.

Ефектът на изплъзващата се усмивка е основан от Да Винчи с помощта на потреблението на по този начин наречената техника сфумато („ неразбираем “, „ неустановен “) – размитите контури и особено наложени сенки към устата и очите се променят образно според от това, под какъв ъгъл човек гледа картината. Затова усмивката ту се появява, ту изчезва. Дълго време учените спореха бил ли е този резултат основан съзнателно. Откритият през 2009 година портрет La Bella Principessa разрешава да се потвърди, че Да Винчи е отработвал тази техника дълго преди основаването на Джокондата. На лицето на момичето се вижда същата тази полуусмивка, както при Мона Лиза.

Сравнявайки двете картини, учените стигнали до извода, че Да Винчи и там е приложил резултата на периферното зрение. Формата на устните образно се променя според от ъгъла на зрение. Ако се гледа право в устните, усмивка не се вижда, само че щом се реалокира погледът нагоре, ъгълчетата на устата безусловно се повдигат нагоре и усмивката още веднъж се появява.

Професорът по логика на психиката и специалист в региона на образното усещане Алесандро Сорано (Великобритания) изяснява: „ Усмивката изчезва, щом фенът се опита да я улови. “ Под негово управление учените провели редица опити.

За да се показва оптичната заблуда в деяние, на доброволци било препоръчано да прегледат от друго разстояние платната на Да Винчи и за съпоставяне – картината на неговия съвременник Полайоло „ Портрет на млада жена “. Усмивката била забележима единствено на картините на Да Винчи, според от избрания ъгъл на зрение.

При размиване на изображението се следил същият резултат. Професор Соранцо не се съмнява, че това е съзнателно основана от Да Винчи оптична заблуда и че тази техника е разработвана от него в продължение на няколко години.