Ритуали, обичаи и традиции на гърците
Гърция е страна с извънредно богат обичай и просвета. Разбира се, това се дължи на обстоятелството, че историята на тази страна се простира няколко хиляди години преди нашата епоха, което е и причина точно Древна Гърция да се счита за „ люлка на цивилизацията ”.
По време на траялото епохи османско наличие в Гърция, Гръцката православна черква съумява да запази религията, езика, традициите и обичаите. През годините на войни, църквата съумява да опази значими детайли от националната просвета и църковни празници със своите районни особености.
Може би една от най-характерните обичаи на гърците е чупенето на чинии. Този на пръв взор чудноват бит идва от антична процедура за смиряване на веселбата, тъй като жертваш имущество. В продължение на вековете това се изкривило в проява на благосъстояние - колкото повече имущество пожертваш, толкоз по-голяма ти е веселбата.
Така че, колкото повече чинии, толкоз по-заможни празнуващи. Тук идва и втората линия, която е по-късна и присъща за интервала на Средновековието. Най-богатите могат да си разрешат да не мият посудата, а напряко да я изхвърлят.
Традиционният гръцки брачен банкет е голямо тържество, което може да продължи цяла нощ, а за какво не и няколко нощи. Има доста забавление, веселие, пиянство и танци, в които е включен и обичайният гръцки танц сиртаки. Чинии се разрушават на пода, хвърлят се пари на музикантите – всичко това провокира шанс на младото семейство. Всъщност, защото са православни християни, гръцките сватбени традиции много наподобяват на българските.
Най-важният набожен празник в Гърция е Великден. По време на Големият вторник на масите на гръцките семейства се поставят наложително сладки бисквитки, носещи името „ Koulourakia “. На Разпети петък множеството магазини са затворени, защото е ден за печал.
Сигурно няма да се изненадате, че на гръцкия остров Корфу хората хвърлят керамични произведения от балконите си на първия ден от Великден, тъй като чупенето на керамика символизира посрещането на пролетта и новата годишна продукция, която ще бъде събирана в нови делви.
