АЕЦ “Козлодуй“, НЕК и „Булгаргаз“ да излязат на борсата
Г-н Янков, мъдрецът е споделил: пази се от ласкатели и лицемери, довери се на критици. Наскоро вие публикувахте в мрежата изострен разбор на някои от икономическите планове на бъдещата ръководеща коалиция. Кой е съответният получател на вашата рецензия?
- Не бих споделил, че това е рецензия. Желанието ми беше да предизвиквам мислене. И то в дясномислещата част от аудиторията. Хората, които желаят ролята на страната в обществено-икономическия живот да бъде лимитирана. Да го назовем – обръщение към десния гласоподавател, какъвто съм и аз. Нямам искания да давам ум, а верни причини. Една нова действителност, която съгласно мен е по-добра от начертаната в договарянията, по отношение на държавните разходи, бюджетния недостиг, рамките на държавния дълг и ролята на страната в стопанската система. Със декларираните ограничения нарастването на данъчно-осигурителната тежест е неизбежно, даже да не се случи през идната година. Щом желаеме големи дефицити, страната би трябвало да откри парите отнякъде. Препострояването на България е скъпо упражнение и някой би трябвало да заплати сметката.
Значи ли това, че имате забележки към така наречен А тим, който работи върху съглашението?
- Нямам достойнството да ги познавам. При всички положения това са много интелигентни хора. Особено на фона на наличното до момента. Вярвам, че с тях може да бъде воден разумен разговор. Разбирам ги, тъй като обстановката им е много комплицирана – би трябвало да обединят в едно цяло хора с много друго мислене. Затова не би трябвало да чакаме, че в късо време ще станем очевидци на десни ограничения, каквито ГЕРБ, каквито по този начин и не приложи.
(Цялото изявление с Никола Янков може да гледате )
Управлението на ГЕРБ беше охарактеризирано като партийно-държавен капитализъм.
- Тяхното не беше дясна политика в класическия смисъл на квалификацията, само че имаха предпочитание да държат в естествени граници държавните финанси.
Но в този чудноват десен модел бизнесът беше за избрани хора, администрацията беше раздута, изграждаше се държавен петролен холдинг.
- Да, това бяха леви хрумвания и ГЕРБ не е водила дясна политика тъкмо заради изброените от вас причини. Те създаваха държавен бизнес, вкараха запас в държавни компании, който се разпределяше по избран метод „ откъм гърба “.
Секторът енергетика беше овладян напълно от хора на ГЕРБ/ДПС, което и до ден сегашен е неизменен факт.
- Затова освен енергетиката, а целият държавен бизнес би трябвало да бъде приватизиран. Но в актуалната коалиция Българска социалистическа партия е срещу приватизацията. Значи би трябвало да се потърси различен вид. България има отговорности по пътната карта към еврозоната и е поела ангажимент да усъвършенства ръководството на държавните компании. Начин да се реализира тази цел е те да се трансформират в обществени сдружения и 20-30% от капитала им да се листне на Българската фондова борса. Като основен акционер страната отново ще има надзор върху компаниите и ще резервира главните изгоди от тяхното ръководство. Това важи и за цялата енергетика, в това число за свещени крави като АЕЦ “Козлодуй “, НЕК и „ Булгаргаз “. Промените могат да минат през режима на Закона за обществено предложение на скъпи бумаги, да има самостоятелни шефове в бордовете на предприятията, да се регистрират обществено на всеки 3 месеца, да разгласяват 5-годишните си бизнес проекти, информации за покупко-продажби и браншови събития. Прозрачността и отчетността ще скочат на друго равнище. В естествените страни се прави тъкмо по този начин. Щом толкоз сме се фиксирали върху култа страната да има бизнес, което не е нейна функционалност, то най-малко да бъде по този метод.
Впрочем, кейнсианство залива сега доста от международните стопански системи.
- В България обаче става въпрос не за кейнсианство, а за предпочитание на политическите субекти да управляват бизнес и финансов запас.
Ваши сътрудници от дясна посока се присмяха на концепцията на Петков и Василев за министерство на държавните предприятия и те побързаха да я преформулират. Но тези възможни трансформации, за които говорите, не се ли нуждаят от своя институция?
- Бих желал да няма такова министерство. То би приобщило България към група страни като Молдова, Беларус и някои други от Средна Азия. Механизмът по публичността може да бъде сбъднат и при сегашните структури. Между другото, този развой може да протече много бързо, в границите на месец и половина-два – всички държавни компании да станат обществени сдружения и да стартира търговия с акциите им на БФБ.
Звучи като фантастика за изискванията и темповете, с които сме привикнали у нас.
- Ако ние с вас имахме обща компания, щяхме да го създадем тъкмо в подобен период.
На няколко места попаднах на намеци сред плана на смяната и ръководството на Жан Виденов. Такава нишка има и във вашия разбор. Каква база за съпоставяне може да се откри сред двата вида хрумвания?
- Споменах го, тъй като България не е имала по-голям плануван бюджетен недостиг от времето на Виденов – разяснява се цифрата от 4.5%, че и нагоре. България пораства и потребност от такава политика няма.
Предварителната поръчка за подобен недостиг не е ли тип застраховка или най-малко тест за публичната реакция?
- Надявам се предлагането да не бъде признато. България ще се оправи по-добре с по-разумни фискални параметри. Ако не го създадем, има късмет да повишим кредитния си рейтинг, да се наредим измежду фискалните отличници на Европейски Съюз и това да притегли задгранични вложители. Ако предлагането се одобри, чака ни намаление на рейтинга и отлив на вложители. В договарянията за съглашение доста се приказва за построяването на обществена инфраструктура. Няма никаква причина това да става с държавни средства. Светът е цялостен с евтини дълги пари. С частни капиталови средства умерено могат да се строят и огромни национални обекти – автомагистрали, тунели, мостове. Частниците ги строят и ги оперират на концесия. При това плановете могат да вървят по едно и също време, без да се заделят бюджетни средства. Ограничения във финансирането няма. Това важи и за петте моста, и за трите тунела, и за автомагистрала „ Черно море “.
Така няма да има торби и чували с пари.
- Няма публични поръчки, няма корупция. Няма калпаво обмисляне и осъществяване, няма ремонт на ремонта, няма закъснения с осъществяването. Знаем какво става, когато се дадат пари за харчене на държавен служител.
Казвате, че анализът ви не е рецензия, а провокиране към мислене. В кои направления могат да бъдат най-полезни концепциите ви?
- Очертаващата се стратегия за ръководство е лява, тя обрисува голяма роля на страната. А колкото повече страна, толкоз по-лява политика. Притеснявам се, че коалиция „ Демократична България “ може да обезличи себе си. Притеснявам се от целувката на гибелта, каквато се случи сред Борисов и " Реформаторския блок ". Очаквам от Демократична България рационална, консервативна, дясна политика в сегашната коалиция. За публично-частното партниране споделих – когато приватизацията се оспорва, разновидността е концесия. В един мандат могат да се създадат доста неща, когато частникът строи. Проектите се започват редом и без значение един от различен, бюджетът не взе участие, строи се качествено и бързо, поддръжката остава ангажимент на концесионера. Всичко това може да провокира стопански взрив в България, тъй като това ще бъдат непознати вложения за милиарди евро. Защо това да е неприятно?
Има възражения, че концесиите по инфраструктура ще бръкнат в джоба на потребителя, който ще заплаща спомагателни такси за автомагистрали, мостове и тунели.
- Той по този начин или другояче ги заплаща под формата на налози. Много забавен въпрос е това. Частният план ще се изплаща от такси – който употребява, заплаща. Който не желае, минава по съществуващите пътища. Но страната с политическо решение може да субсидира избрани категории ползватели – пенсионери, студенти, обществено слаби. Разочарован съм, че не се разяснява тактика за частни вложения в образованието. Най-добрите просветителни институции в света са частни. Това не изключва и вложенията в държавни учебни заведения. Просто парите би трябвало да следват ученика. За да имат шансове за положително обучение и по скромните фамилии, които ще могат да си разрешат частно учебно заведение, а страната ще покрие разликата. Ето това е лява политика – бедните деца, измежду които има и доста надарени, ще имат достъп до скъпи частни учебни заведения. В момента те нямат този достъп.
От умерена инфлация до стагфлация – в този диапазон се простират оценките за актуалната икономическа обстановка. Вашата оценка къде е?
- Настоящата инфлация е предстоящо събитие на десетилетие на количествени удобства. Изсипването на стотици и хиляди милиарди неизбежно води до инфлиране на цените.
Впрочем, това беше ясно още преди коронавирус рецесията.
- Точно по този начин. Инфлацията се наблюдаваше при недвижимите парцели и борсовите пазари, а сега се трансферира към потребителски артикули, тъй като в това време изгърмяха цените на суровините и енергоносителите. Това обаче ще докара и до повдигане на приходите. Топката се завъртя, лавината потегли. Инфлацията ще продължи със същия ритъм – сред 4 и 5% в развитите пазари, включително и България. Положителният резултат ще бъде в повишение на стопански напредък и бюджетните доходи. Периодът на закъснение на инфлацията беше дълъг и печален.
Разговора води: Емил Янев
- Не бих споделил, че това е рецензия. Желанието ми беше да предизвиквам мислене. И то в дясномислещата част от аудиторията. Хората, които желаят ролята на страната в обществено-икономическия живот да бъде лимитирана. Да го назовем – обръщение към десния гласоподавател, какъвто съм и аз. Нямам искания да давам ум, а верни причини. Една нова действителност, която съгласно мен е по-добра от начертаната в договарянията, по отношение на държавните разходи, бюджетния недостиг, рамките на държавния дълг и ролята на страната в стопанската система. Със декларираните ограничения нарастването на данъчно-осигурителната тежест е неизбежно, даже да не се случи през идната година. Щом желаеме големи дефицити, страната би трябвало да откри парите отнякъде. Препострояването на България е скъпо упражнение и някой би трябвало да заплати сметката.
Значи ли това, че имате забележки към така наречен А тим, който работи върху съглашението?
- Нямам достойнството да ги познавам. При всички положения това са много интелигентни хора. Особено на фона на наличното до момента. Вярвам, че с тях може да бъде воден разумен разговор. Разбирам ги, тъй като обстановката им е много комплицирана – би трябвало да обединят в едно цяло хора с много друго мислене. Затова не би трябвало да чакаме, че в късо време ще станем очевидци на десни ограничения, каквито ГЕРБ, каквито по този начин и не приложи.
(Цялото изявление с Никола Янков може да гледате )
Управлението на ГЕРБ беше охарактеризирано като партийно-държавен капитализъм.
- Тяхното не беше дясна политика в класическия смисъл на квалификацията, само че имаха предпочитание да държат в естествени граници държавните финанси.
Но в този чудноват десен модел бизнесът беше за избрани хора, администрацията беше раздута, изграждаше се държавен петролен холдинг.
- Да, това бяха леви хрумвания и ГЕРБ не е водила дясна политика тъкмо заради изброените от вас причини. Те създаваха държавен бизнес, вкараха запас в държавни компании, който се разпределяше по избран метод „ откъм гърба “.
Секторът енергетика беше овладян напълно от хора на ГЕРБ/ДПС, което и до ден сегашен е неизменен факт.
- Затова освен енергетиката, а целият държавен бизнес би трябвало да бъде приватизиран. Но в актуалната коалиция Българска социалистическа партия е срещу приватизацията. Значи би трябвало да се потърси различен вид. България има отговорности по пътната карта към еврозоната и е поела ангажимент да усъвършенства ръководството на държавните компании. Начин да се реализира тази цел е те да се трансформират в обществени сдружения и 20-30% от капитала им да се листне на Българската фондова борса. Като основен акционер страната отново ще има надзор върху компаниите и ще резервира главните изгоди от тяхното ръководство. Това важи и за цялата енергетика, в това число за свещени крави като АЕЦ “Козлодуй “, НЕК и „ Булгаргаз “. Промените могат да минат през режима на Закона за обществено предложение на скъпи бумаги, да има самостоятелни шефове в бордовете на предприятията, да се регистрират обществено на всеки 3 месеца, да разгласяват 5-годишните си бизнес проекти, информации за покупко-продажби и браншови събития. Прозрачността и отчетността ще скочат на друго равнище. В естествените страни се прави тъкмо по този начин. Щом толкоз сме се фиксирали върху култа страната да има бизнес, което не е нейна функционалност, то най-малко да бъде по този метод.
Впрочем, кейнсианство залива сега доста от международните стопански системи.
- В България обаче става въпрос не за кейнсианство, а за предпочитание на политическите субекти да управляват бизнес и финансов запас.
Ваши сътрудници от дясна посока се присмяха на концепцията на Петков и Василев за министерство на държавните предприятия и те побързаха да я преформулират. Но тези възможни трансформации, за които говорите, не се ли нуждаят от своя институция?
- Бих желал да няма такова министерство. То би приобщило България към група страни като Молдова, Беларус и някои други от Средна Азия. Механизмът по публичността може да бъде сбъднат и при сегашните структури. Между другото, този развой може да протече много бързо, в границите на месец и половина-два – всички държавни компании да станат обществени сдружения и да стартира търговия с акциите им на БФБ.
Звучи като фантастика за изискванията и темповете, с които сме привикнали у нас.
- Ако ние с вас имахме обща компания, щяхме да го създадем тъкмо в подобен период.
На няколко места попаднах на намеци сред плана на смяната и ръководството на Жан Виденов. Такава нишка има и във вашия разбор. Каква база за съпоставяне може да се откри сред двата вида хрумвания?
- Споменах го, тъй като България не е имала по-голям плануван бюджетен недостиг от времето на Виденов – разяснява се цифрата от 4.5%, че и нагоре. България пораства и потребност от такава политика няма.
Предварителната поръчка за подобен недостиг не е ли тип застраховка или най-малко тест за публичната реакция?
- Надявам се предлагането да не бъде признато. България ще се оправи по-добре с по-разумни фискални параметри. Ако не го създадем, има късмет да повишим кредитния си рейтинг, да се наредим измежду фискалните отличници на Европейски Съюз и това да притегли задгранични вложители. Ако предлагането се одобри, чака ни намаление на рейтинга и отлив на вложители. В договарянията за съглашение доста се приказва за построяването на обществена инфраструктура. Няма никаква причина това да става с държавни средства. Светът е цялостен с евтини дълги пари. С частни капиталови средства умерено могат да се строят и огромни национални обекти – автомагистрали, тунели, мостове. Частниците ги строят и ги оперират на концесия. При това плановете могат да вървят по едно и също време, без да се заделят бюджетни средства. Ограничения във финансирането няма. Това важи и за петте моста, и за трите тунела, и за автомагистрала „ Черно море “.
Така няма да има торби и чували с пари.
- Няма публични поръчки, няма корупция. Няма калпаво обмисляне и осъществяване, няма ремонт на ремонта, няма закъснения с осъществяването. Знаем какво става, когато се дадат пари за харчене на държавен служител.
Казвате, че анализът ви не е рецензия, а провокиране към мислене. В кои направления могат да бъдат най-полезни концепциите ви?
- Очертаващата се стратегия за ръководство е лява, тя обрисува голяма роля на страната. А колкото повече страна, толкоз по-лява политика. Притеснявам се, че коалиция „ Демократична България “ може да обезличи себе си. Притеснявам се от целувката на гибелта, каквато се случи сред Борисов и " Реформаторския блок ". Очаквам от Демократична България рационална, консервативна, дясна политика в сегашната коалиция. За публично-частното партниране споделих – когато приватизацията се оспорва, разновидността е концесия. В един мандат могат да се създадат доста неща, когато частникът строи. Проектите се започват редом и без значение един от различен, бюджетът не взе участие, строи се качествено и бързо, поддръжката остава ангажимент на концесионера. Всичко това може да провокира стопански взрив в България, тъй като това ще бъдат непознати вложения за милиарди евро. Защо това да е неприятно?
Има възражения, че концесиите по инфраструктура ще бръкнат в джоба на потребителя, който ще заплаща спомагателни такси за автомагистрали, мостове и тунели.
- Той по този начин или другояче ги заплаща под формата на налози. Много забавен въпрос е това. Частният план ще се изплаща от такси – който употребява, заплаща. Който не желае, минава по съществуващите пътища. Но страната с политическо решение може да субсидира избрани категории ползватели – пенсионери, студенти, обществено слаби. Разочарован съм, че не се разяснява тактика за частни вложения в образованието. Най-добрите просветителни институции в света са частни. Това не изключва и вложенията в държавни учебни заведения. Просто парите би трябвало да следват ученика. За да имат шансове за положително обучение и по скромните фамилии, които ще могат да си разрешат частно учебно заведение, а страната ще покрие разликата. Ето това е лява политика – бедните деца, измежду които има и доста надарени, ще имат достъп до скъпи частни учебни заведения. В момента те нямат този достъп.
От умерена инфлация до стагфлация – в този диапазон се простират оценките за актуалната икономическа обстановка. Вашата оценка къде е?
- Настоящата инфлация е предстоящо събитие на десетилетие на количествени удобства. Изсипването на стотици и хиляди милиарди неизбежно води до инфлиране на цените.
Впрочем, това беше ясно още преди коронавирус рецесията.
- Точно по този начин. Инфлацията се наблюдаваше при недвижимите парцели и борсовите пазари, а сега се трансферира към потребителски артикули, тъй като в това време изгърмяха цените на суровините и енергоносителите. Това обаче ще докара и до повдигане на приходите. Топката се завъртя, лавината потегли. Инфлацията ще продължи със същия ритъм – сред 4 и 5% в развитите пазари, включително и България. Положителният резултат ще бъде в повишение на стопански напредък и бюджетните доходи. Периодът на закъснение на инфлацията беше дълъг и печален.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ