ГЕРБ прекалено дълго ни рекетират
- Г-н Тодоров, първоначално сме на предизборна акция, само че сякаш се усеща някаква мощна незаинтересованост у обществото, а партиите не излъчват мощни послания. Според вас за какво е по този начин?
- Споделям наблюденията ви. Можем да използваме думата незаинтересованост, само че можем да определим обстановката като липса на политичност в една политическа акция. Няколко абсурда я предшестваха. В самото й начало отклониха вниманието на обществото дотам, че все по-малко се приказва за локалните избори. То не бяха дискредитиращи фотоси, свързани с един от претендентите за София, което можем да припишем към акцията, то не бе абсурдът към австралиеца Полфрийман и целият напън и нервност против съда. Да не забравяме и свадите към БНР и Българска национална телевизия.
Изобщо толкоз доста напрежение в страната, че в случай че чужденец пристигна у нас и разбере, че има акция за локални избори, ще се учуди. Защото по света сходни избори притеглят вниманието и са значими. И тук са, само че наподобява, че тази значимост някак бе изместена. Разбира се, че залог има за локалните избори и той е обвързван най-много с политическата надмощие на ГЕРБ. Десетина години една и съща партия излиза първа на изборите. С едно изключение на президентските избори през 2016 година На ГЕРБ са главната част от определените кметове в страната, тя има голяма част от кметовете в регионалните центрове, т.е. тя е партия, която държи главните лостове на властта отдавна. Ще кажат някои хора: " Какво неприятно има, в случай че се оправят добре? " Но въпросът не е обвързван със справяне.
- А с какво?
- ГЕРБ е партия, която всъщност няма идеология. Липсва й нещо, което да дава обещание на обществото. Тя е групировка, която споделя: " На власт сме. По-добри от нас няма и по тази причина би трябвало да продължим да бъдем на власт ". Донякъде за доста хора това е по този начин, което не означава, че партията се оправя с ръководството. Наблюдаваме липса на сензитивност в обществото, в което се е натрупала злост към тази политическа надмощие. Затова и има упования за някаква смяна.
- Говорите за смяна, само че дали въобще е допустима?
- По принцип е допустима. Но след доста опити до момента тази смяна не се получи. Основна причина е положението на опозицията. Не е въпросът дали ГЕРБ са толкоз мощни и авторитетни, а до каква степен тези, които желаят да ги сменят във властта, са задоволително безапелационни за останалата аудитория, че могат да ръководят по-добре.
- Защо не са безапелационни и за какво не може да се разбие даже парченце от хегемонията на ГЕРБ?
- Има цялостен набор от аргументи. Една от тях е методът, по който у нас въобще се вършат избори. Стигнаха до своята демократична граница и повече от тях не можем да чакаме. В някакъв смисъл има доста предизвестени резултати към този момент, което обърква хората и ги разочарова. Затова те се отдръпват от присъединяване. На доста места пък гласоподавателите си споделят ще пристигна различен, само че каква в действителност ще бъде смяната?!
Най-същественото откъм тази надмощие е, че не ГЕРБ са толкоз мощни, а че ръководят по метод, който е неполитически. Управляват страната като бизнес дружество. И това има многостранни последствия. Мнозина ги подлагат на критика, че са искрено рекетьорска партия. Бизнесмени се оплакват да вземем за пример, че закрепен дял от публичните поръчки би трябвало да се върне към този, който разпределя средствата. Казвам го с цялостното схващане, че не мога да го потвърдя и че се учредявам на отзиви и обстоятелства, които са ми споделяни. Те се повтарят и доста постоянно ги слушам. В тази област казусът е огромен.
Дългото престояване във властта на общата ръководеща група, която има този жанр на ръководство, развращава още повече обстановката, както и самата ГЕРБ.
Всичко това ме кара да мисля, че съществува насъбрано огромно предпочитание за смяна и тя е в посока да желаеме едно порядъчно и честно ръководство. Въпросът е, че в опозицията има прекомерно дълги исторически опашки, които пречат на жителите да разпознаят в опозицията - дали лява или дясна, порядъчно и честно ръководство. Повечето носят един шлейф от истории, които са непорядъчни. Не са доста тези, които не носят този шлейф и някак не излизат на напред във времето.
- Тоест множеството българи желаят смяна, само че като дойдат избори, отново ГЕРБ печелят избори, и то с огромна преднина пред останалите. Защо се получава този абсурд?
- Пред локални избори сме, което значи, че във всяка община има характерна обстановка. Не по един и същи метод предходният кмет или общински консултант излизат от властта. Някъде излизат с по-високо доверие, другаде напълно противоположното. Не е идентична и обстановката в огромните градове като София, Варна, Пловдив или Русе. Затова и тези избори мъчно ще можем да ги разбираем като национални. Завръзката е дали ГЕРБ ще усилят наличието си в общините - дали вместо 130 ще завоюват 150 общински кметове, дали вместо 22 ще имат 25 огромни града, дали ще завоюват София.
- София ли е залогът?
- Не, столицата е един от многото залози. Но в София е емблематичен залогът. Първо - най-големият град в България и в случай че тук стартира да се пропуква властта, то тя мъчно ще може да бъде удържана по-нататък. От друга страна, е елементарно да си представим борбата за София като личностна, само че тя не е такава. Не е лична, а за модела на ръководство, в който виждаме какво ли не. На повърхността са единствено ремонтите и качеството на настилките. Как се печелят общинските публични поръчки? Кой в последна сметка печели най-вече от тях? Кои са приоритети - площад " Славейков " или тротоарите в комплексите в столицата, презастрояването на града или канализацията, чистият въздух или...? Като кажем цели, се захващаме първо с тяхното решение, а другото оставяме за по-късно. Малцина го споделят. Кандидатите, в това число и актуалният кмет Йорданка Фандъкова, избират всичко да сложат като приоритет. За да изтеглим нишката и да се оправят нещата, някой би трябвало ясно да съобщи какво ще прави и да го реализира.
- А някой от така наречен съпротива може ли да го направи, освен в столицата?
- Опозицията ни е разединена от дълго време. Има леви, десни, центристи и прочие Няма да могат елементарно да се обединят. Големият въпрос е дали могат жителите, освен политиците, да работят политически. Казано в резюме - ще може ли Мая Манолова в София да вземем за пример да получи поддръжката единствено на левите, тъй като нейната история е почнала от Българска социалистическа партия. Може ли да се получи феноменът " Еманюел Макрон " у нас. Да се образува нова настройка, която да събере и леви, и десни. Защото има нещо по-важно за решение. Почти на ръба сме. Леви и десни имат смисъл в една демократична машина, която работи.
- Нашата машина не работи ли?
- Когато самата демократична народна власт е под въпрос, е нужно демократичните леви и демократичните десни да се замислят и да свършат най-малко едно общо дело. Да се опълчват на всичките опити тази народна власт да бъде зачеркната от една ултраконсервативна, съвсем фашистка вълна. Наблюдаваме го с какви ли не опити да се промени фундаментът на разпоредбите, по които живеем. Имам поради - смъртното наказване, постоянната военна работа, всичките мобилизации, които измислят, което не е безобидно. Взаимодействието сред леви и десни не значи, че ще се заличат разликите сред тях, само че с цел да имат смисъл те, би трябвало да сме в обстановка на демократичната народна власт.
- Тези обединения схващат ли заплахата, за която говорите? Питам ви и поради на последните дейности на водача на " Атака " Волен Сидеров в студиото на Българска национална телевизия, чието надменно държание ни е до болежка познато преди избори през последните години.
- Някои схващат. Поведението на подобен вид екстремисти е постоянно да се вършат кавги, с цел да не се стига всъщност до разискване на проблемите. Вероятно и от това печелят. Но колкото повече викаш и по-силно, колкото е по-радикално, толкоз повече почитатели се надяваш да имаш.
- Докога ще поносим такова държание?
- Трябва да ни плаши допустима прилика с 1937 година и да си създадем ясна равносметка какво стана тогава в Германия и в цяла Европа. Имаме опасност за най-елементарните демократични правила. В момента следим жанр на държание, който можем да си представим като жанр на ръководство. И по тази причина леви и десни, демократи, центристи дано да осъзнаят, че сме пред огромна заплаха и да загърбят разликите си за общ фронт. Този гневен напън против демократичната народна власт не е безопасен и може да приключи зле за всички.
- Има ли излаз от цялото това състояние?
- Изход има, в случай че си представим, че има. Съществува и един от тях е по какъв начин се отнасяме към изборите. Те са инструмент, с който овластяваме един или различен. Но те имат и друга страна - човек в тях се себеизявява. Когато двете условия съумеят да се съберат, е доста добре. Често обаче не става, а в доста случаи няколко гласа са решаващи. Затова е значимо човек да знае какво желае. А и когато гласуваме, имаме основанието да претендираме и да оказваме напън върху тези, за които сме дали своят вот или били определени да ръководят с нашия глас.
- Споделям наблюденията ви. Можем да използваме думата незаинтересованост, само че можем да определим обстановката като липса на политичност в една политическа акция. Няколко абсурда я предшестваха. В самото й начало отклониха вниманието на обществото дотам, че все по-малко се приказва за локалните избори. То не бяха дискредитиращи фотоси, свързани с един от претендентите за София, което можем да припишем към акцията, то не бе абсурдът към австралиеца Полфрийман и целият напън и нервност против съда. Да не забравяме и свадите към БНР и Българска национална телевизия.
Изобщо толкоз доста напрежение в страната, че в случай че чужденец пристигна у нас и разбере, че има акция за локални избори, ще се учуди. Защото по света сходни избори притеглят вниманието и са значими. И тук са, само че наподобява, че тази значимост някак бе изместена. Разбира се, че залог има за локалните избори и той е обвързван най-много с политическата надмощие на ГЕРБ. Десетина години една и съща партия излиза първа на изборите. С едно изключение на президентските избори през 2016 година На ГЕРБ са главната част от определените кметове в страната, тя има голяма част от кметовете в регионалните центрове, т.е. тя е партия, която държи главните лостове на властта отдавна. Ще кажат някои хора: " Какво неприятно има, в случай че се оправят добре? " Но въпросът не е обвързван със справяне.
- А с какво?
- ГЕРБ е партия, която всъщност няма идеология. Липсва й нещо, което да дава обещание на обществото. Тя е групировка, която споделя: " На власт сме. По-добри от нас няма и по тази причина би трябвало да продължим да бъдем на власт ". Донякъде за доста хора това е по този начин, което не означава, че партията се оправя с ръководството. Наблюдаваме липса на сензитивност в обществото, в което се е натрупала злост към тази политическа надмощие. Затова и има упования за някаква смяна.
- Говорите за смяна, само че дали въобще е допустима?
- По принцип е допустима. Но след доста опити до момента тази смяна не се получи. Основна причина е положението на опозицията. Не е въпросът дали ГЕРБ са толкоз мощни и авторитетни, а до каква степен тези, които желаят да ги сменят във властта, са задоволително безапелационни за останалата аудитория, че могат да ръководят по-добре.
- Защо не са безапелационни и за какво не може да се разбие даже парченце от хегемонията на ГЕРБ?
- Има цялостен набор от аргументи. Една от тях е методът, по който у нас въобще се вършат избори. Стигнаха до своята демократична граница и повече от тях не можем да чакаме. В някакъв смисъл има доста предизвестени резултати към този момент, което обърква хората и ги разочарова. Затова те се отдръпват от присъединяване. На доста места пък гласоподавателите си споделят ще пристигна различен, само че каква в действителност ще бъде смяната?!
Най-същественото откъм тази надмощие е, че не ГЕРБ са толкоз мощни, а че ръководят по метод, който е неполитически. Управляват страната като бизнес дружество. И това има многостранни последствия. Мнозина ги подлагат на критика, че са искрено рекетьорска партия. Бизнесмени се оплакват да вземем за пример, че закрепен дял от публичните поръчки би трябвало да се върне към този, който разпределя средствата. Казвам го с цялостното схващане, че не мога да го потвърдя и че се учредявам на отзиви и обстоятелства, които са ми споделяни. Те се повтарят и доста постоянно ги слушам. В тази област казусът е огромен.
Дългото престояване във властта на общата ръководеща група, която има този жанр на ръководство, развращава още повече обстановката, както и самата ГЕРБ.
Всичко това ме кара да мисля, че съществува насъбрано огромно предпочитание за смяна и тя е в посока да желаеме едно порядъчно и честно ръководство. Въпросът е, че в опозицията има прекомерно дълги исторически опашки, които пречат на жителите да разпознаят в опозицията - дали лява или дясна, порядъчно и честно ръководство. Повечето носят един шлейф от истории, които са непорядъчни. Не са доста тези, които не носят този шлейф и някак не излизат на напред във времето.
- Тоест множеството българи желаят смяна, само че като дойдат избори, отново ГЕРБ печелят избори, и то с огромна преднина пред останалите. Защо се получава този абсурд?
- Пред локални избори сме, което значи, че във всяка община има характерна обстановка. Не по един и същи метод предходният кмет или общински консултант излизат от властта. Някъде излизат с по-високо доверие, другаде напълно противоположното. Не е идентична и обстановката в огромните градове като София, Варна, Пловдив или Русе. Затова и тези избори мъчно ще можем да ги разбираем като национални. Завръзката е дали ГЕРБ ще усилят наличието си в общините - дали вместо 130 ще завоюват 150 общински кметове, дали вместо 22 ще имат 25 огромни града, дали ще завоюват София.
- София ли е залогът?
- Не, столицата е един от многото залози. Но в София е емблематичен залогът. Първо - най-големият град в България и в случай че тук стартира да се пропуква властта, то тя мъчно ще може да бъде удържана по-нататък. От друга страна, е елементарно да си представим борбата за София като личностна, само че тя не е такава. Не е лична, а за модела на ръководство, в който виждаме какво ли не. На повърхността са единствено ремонтите и качеството на настилките. Как се печелят общинските публични поръчки? Кой в последна сметка печели най-вече от тях? Кои са приоритети - площад " Славейков " или тротоарите в комплексите в столицата, презастрояването на града или канализацията, чистият въздух или...? Като кажем цели, се захващаме първо с тяхното решение, а другото оставяме за по-късно. Малцина го споделят. Кандидатите, в това число и актуалният кмет Йорданка Фандъкова, избират всичко да сложат като приоритет. За да изтеглим нишката и да се оправят нещата, някой би трябвало ясно да съобщи какво ще прави и да го реализира.
- А някой от така наречен съпротива може ли да го направи, освен в столицата?
- Опозицията ни е разединена от дълго време. Има леви, десни, центристи и прочие Няма да могат елементарно да се обединят. Големият въпрос е дали могат жителите, освен политиците, да работят политически. Казано в резюме - ще може ли Мая Манолова в София да вземем за пример да получи поддръжката единствено на левите, тъй като нейната история е почнала от Българска социалистическа партия. Може ли да се получи феноменът " Еманюел Макрон " у нас. Да се образува нова настройка, която да събере и леви, и десни. Защото има нещо по-важно за решение. Почти на ръба сме. Леви и десни имат смисъл в една демократична машина, която работи.
- Нашата машина не работи ли?
- Когато самата демократична народна власт е под въпрос, е нужно демократичните леви и демократичните десни да се замислят и да свършат най-малко едно общо дело. Да се опълчват на всичките опити тази народна власт да бъде зачеркната от една ултраконсервативна, съвсем фашистка вълна. Наблюдаваме го с какви ли не опити да се промени фундаментът на разпоредбите, по които живеем. Имам поради - смъртното наказване, постоянната военна работа, всичките мобилизации, които измислят, което не е безобидно. Взаимодействието сред леви и десни не значи, че ще се заличат разликите сред тях, само че с цел да имат смисъл те, би трябвало да сме в обстановка на демократичната народна власт.
- Тези обединения схващат ли заплахата, за която говорите? Питам ви и поради на последните дейности на водача на " Атака " Волен Сидеров в студиото на Българска национална телевизия, чието надменно държание ни е до болежка познато преди избори през последните години.
- Някои схващат. Поведението на подобен вид екстремисти е постоянно да се вършат кавги, с цел да не се стига всъщност до разискване на проблемите. Вероятно и от това печелят. Но колкото повече викаш и по-силно, колкото е по-радикално, толкоз повече почитатели се надяваш да имаш.
- Докога ще поносим такова държание?
- Трябва да ни плаши допустима прилика с 1937 година и да си създадем ясна равносметка какво стана тогава в Германия и в цяла Европа. Имаме опасност за най-елементарните демократични правила. В момента следим жанр на държание, който можем да си представим като жанр на ръководство. И по тази причина леви и десни, демократи, центристи дано да осъзнаят, че сме пред огромна заплаха и да загърбят разликите си за общ фронт. Този гневен напън против демократичната народна власт не е безопасен и може да приключи зле за всички.
- Има ли излаз от цялото това състояние?
- Изход има, в случай че си представим, че има. Съществува и един от тях е по какъв начин се отнасяме към изборите. Те са инструмент, с който овластяваме един или различен. Но те имат и друга страна - човек в тях се себеизявява. Когато двете условия съумеят да се съберат, е доста добре. Често обаче не става, а в доста случаи няколко гласа са решаващи. Затова е значимо човек да знае какво желае. А и когато гласуваме, имаме основанието да претендираме и да оказваме напън върху тези, за които сме дали своят вот или били определени да ръководят с нашия глас.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ