Сами се поставяме в ситуация на културно опустошение
- Г-н Тодоров, неотдавна посрещнахте с откровена наслада идването на нов концертен роял в зала „ България “ - първият от 1990 година насам. Отсъствието на принадлежности от този клас – поради високата им цена – в концертните ни зали не е оригиналност. Какво ще промени тази облага в Софийската филхармония?
- Аз съм в действителност доста благополучен с това украшение, което чакахме и на което се надявахме отдавна! Малцина знаят, само че доскоро повече от година огромният пианист Иво Погорелич беше на косъм да откаже концерта си, когато видя инструмента, на който трябваше да свири. Марта Аргерич даже не пое подобен риск и за нейния концерт в София особено дойдоха два инструмента от Германия. Обидно беше Националната концертна зала да няма първокласен роял. И ние дълго работихме по тематиката – от средата на 2019 година! Беше цяла епопея. Накрая, когато всичко с документите завърши, към този момент бяхме изгубили парите (знаете по какъв начин действат бюджетните организации – в края на годината неизхарчените пари се връщат в държавния бюджет), само че получихме поддръжката на Министерството на културата, което ни предостави необходимите средства. В крайна сметка вече разполагаме с един прелестен инструмент, който ще дебютира на 6 юни, когато на него ще свири Людмил Ангелов. В този ред на мисли, уповавам се скоро и нашите лични музиканти от Софийската филхармония да получат инструментите, които заслужават.
- Към края сте на впечатляващ концертен сезон, въпреки че цялата 2020/2021 минава под знака на ковид. Как го постигнахте? Срещат се и снизходителни мнения, че сте съумели да осигурите толкоз звезди, тъй като концертните театри в съвсем целия свят останаха затворени в този интервал...
- Повечето от концертите бяха планувани преди съвсем две години, някои ги готвехме още от 2018 година Подобни мнения приказват за ниско национално самочувствие – видите ли, положителните реализатори не биха пристигнали при нас, в случай че имат опция да отидат другаде. Обидно е да се слагаме сами в категория „ неважни “ и „ ненужни “. Обидно е и към всички нас във Филхармонията, които се стараем да представяме за нашата аудитория не просто най-хубавата музика, само че и в най-хубавото допустимо осъществяване.
Наистина през сезон 2020/2021 гостуваха актьори като Диана Дамрау, Шломо Минц, Хуан Диего Флорез, Миша Майски, Марта Аргерич, Гидон Кремер, Евгений Кисин... Но в случай че погледнем назад, ще видим, че и в предходните три сезона посрещнахме в София десетки имена от ранга на Елина Гаранча, Вадим Репин, Никола Мартинучи, Виктория Муллова, Иво Погорелич, Щефан Дор, Джошуа Бел, Анджела Георгиу, Шарл Дютоа, Табеа Цимерман, Сара Чанг, Патриция Копачинская, Юри Башмет, Максим Венгеров, Антони Вит...
Нека просто приемем, че Софийската филхармония е мечтан сътрудник за огромните реализатори от международните подиуми. Така е било постоянно, отворете сезоните на Филхармонията от предишния век – и преди, и след войната – и ще прочетете имената на Карл Бьом, Бруно Валтер, Херман Абендрод, Курт Мазур, Шостакович, Святослав Рихтер, Ростропович, Давид Ойстрах, Валерий Гергиев... Кое тогава е чудното, че през днешния ден се случва същото? Защо желаеме сами да се слагаме в обстановка на културно опустошаване, при положение че хората от целия свят почитат нашите музиканти и нашата просвета? Имаме потребност да изградим национално самочувствие (не национализъм, а самочувствие!). Вижте единствено съседите ни в Букурещ, отворете програмата на фестивала „ Енеску “ тази година! И там ли се случва това поради пандемията? Или смятате, че сме с нещо по-лоши от тях?
- Какви бяха най-големите компликации от здравословно-организационно естество? Как репетирахте и концертирахте безвредно в пиковете на болестта?
- Всички ние – и имам поради в действителност всички, в целия свят – се оказахме в една нова обстановка, непозната и враждебна изключително доста към нашия бранш. Вярвам, че публиката е забелязала прецизните ограничения за влизане в зала „ България “, както и вътре в самата зала. При артистите обаче проблемът е доста по-сериозен. Ние, несъмнено, следваме всички наставления на РЗИ, само че от време на време и те не са задоволителни, а въпреки това пък постоянно се случва поради тях да не могат да се случват избрани събития. Например намалихме хоровите и кантатно-ораториалните концерти до най-малко. Случваше се да карантинираме цели групи заради инфектирани сътрудници. Някои ме взеха на майтап поради броя проби, на които се подложих през последната година, с цел да съм сигурен, че не представлявам опасност по време на работата ни. Не че това ме избави - в началото на април имах и аз своята среща с вируса.
Бях доста благополучен, когато през януари бяхме известени от Министерството на културата, че ще бъдем имунизирани предпочитано и ни бе пожелан лист с искащите. Веднага го направихме и го представихме. Е, в този момент е месец май и още чакаме нашето предпочитано имунизиране...
- От началото на коронакризата доста се говори за поддръжката на културата и културните институти от страната. Успя ли тя да си свърши работата - да отбрани обществено музикантите, които така и така не са изключително богати?
- В обществения бранш страната се оправи по-скоро добре, с известни ангажименти. Съществуването на артистите бе подсигурено посредством две постановления, които обезпечиха заплатите им до октомври 2021 г. Какво ще бъде по-късно е към този момент мистерия. Което за мен бе най-странното обаче, бе несъответствието на този акт със свитите бюджети на институтите по отношение на времето отпреди пандемията, и регламентираната възбрана на институции с обществено финансиране да аплайват по планове на Фонд „ Култура “. С други думи – подсигури се съществуването на артистите, само че не и опцията за естествена активност.
Относно хората на изкуството от самостоятелния бранш – там царува по-скоро безпорядък. Миналата година страната реши да подпомогне независимите актьори, само че изискванията бяха толкоз неуместни, че се получи нещо като наказване за тези, които преди пандемията са работели интензивно и съзнателно. При това проблемът е разполагаем сега в целия свят и можехме просто да се огледаме и да забележим по какъв начин го вършат другите. Някои от тях откриха прелестни функциониращи модели, които даже не са сложни за реализиране.
- Изборите минаха напълно неотдавна, само че през лятото ще имаме и „ второ изтегляне “. С какви очаквания и упования отправяте взор към новите избраници? Кои са най-спешните задания в областта на културата?
- Не дръзвам доста да се надявам. Това, което видях за късия живот на 45-ия парламент, ме накара по-скоро да се опасявам. Ако приемем, че националните избраници са представителна извадка на нашия народ, а това нормално е по този начин, то налагащият се извод е, че нашият народ е станал извънредно нападателен и знае какво не желае, само че не е напълно наясно какво желае. Разочароващо е, че това Народно заседание не съумя да излъчи държавно управление. Никой не посмя даже да опита! Ние просто ще повторим едни избори, които се състояха преди месец, и няма да има нищо ненадейно, в случай че резултатите са напълно близки до сегашните. Ще си разреша да изтъквам Айнщайн: „ Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш разнообразни резултати “.
Колкото до сферата на културата – тук ще бъда характерен и ще разясня в частност театралните изкуства - има някои неточности от последните години, които в случай че не бъдат поправени скоро, ще ни донесат нови проблеми. Имаме потребност най-сетне от една промяна, чиято цел да бъде не да се спестят едни пари, а да се възстановява активността на бранша. Трябва да се слагат ясни правила за действието на самостоятелния бранш и да се основат законови благоприятни условия за неговото финансиране. Подхвърлянето на подаяния на който се моли най-силно, е и погрешно, и обидно.
В обществения бранш би трябвало да се реши най-сетне какви са задачите на съществуването му и оттова – по какъв модел ще се управлява и финансира. И нещо извънредно значимо: какъвто и модел да бъде прибавен – сполучливите такива по света са много повече от един, сега, в който стартира да действа, той да не бъде променян за някакъв по-голям времеви интервал. Защото това, което описа играта на държавните културни институции през последните десетилетия, бяха тъкмо поредицата промени, всяка една отричаща предходната. Дори през последните 10 години, откогато бе въведен делегираният бюджет, имаше редица фрапантни промени, които объркваха цялата активност на институциите. В последна сметка резултатът е, че вместо финансирането да служи на активността, активността служи на финансирането.
- Оглавявате Софийската филхармония от четири години, през които тя направи и първокласен (като плакат и изпълнения), и количествен (като продадени билети) скок...
- Не се пробвам да правя оценка личната си работа. В някакъв смисъл просто имам шанс, че за годините, в които съм живял в Австрия и Израел, съм съумял да натрупам знания и контакти, които да ми оказват помощ през днешния ден. Освен това не бива да забравяме и че в тази ситуация става дума за Софийската филхармония, чието равнище в никакъв случай не е било ниско, и която през миналия век е имала постижения, на които могат да завидят множеството сформира по света. Моята задача е да покажем на света един елмаз, който си е тук и единствено чака да бъде (отново) показан на тези, които имат потенциала да го оценят.
- Над 10 година оглавявахте операта в Русе. И въпреки че Русе обичайно е културен и музикален град, няма да е пресилено да кажем, че нещата в провинцията не са по този начин розови, както на жълтите павета. Какво е належащо, с цел да бъдат оркестрите и концертните стратегии отвън столицата на високо равнище? Ако щете, и равнището на публиката да се вдигне?
- Промяната на културата на обществото, респективно – равнището на публиката – е един доста дълъг развой и постоянно съм твърдял, че тъкмо това е крайната цел на активността на Министерството на културата. Културните институции са единствено инструментите за постигането й. Разбира се, те служат и за други цели, като основаване и повишение на националния имидж и самочувствието ни като нация. Но главната задача си остава тази – да се борим за по-висока просвета в обществото ни.
Колкото до разликата сред столичните и извънстоличните културни институти – тя е неизбежна и естествена. Не приказвам за художествено равнище, а за задачите, които преследват. Преди години един от нашите най-интелигентни диригенти – Валери Вачев, изясни тази разлика по доста явен метод. В София имаме институции със характерни задания – Филхармония, Опера, Музикален спектакъл, надлежно народен хор към филхармонията, народен балет към операта и балет „ Арабеск “ към Музикалния спектакъл. В останалите градове в страната говорим за една институция за града и постоянно изобщо в региона. Техните задания са доста по-универсални – те би трябвало да обслужват обществото, представяйки всички вероятни типичен жанрове – симфонична музика, камерна музика, опера, оперета, балет, мюзикъл... В устрема си да оцелеят, те даже в последно време стават още по-„ универсални “, представяйки и много комерсиални продукции, които съумяват да привлекат вниманието на обществото и да вкарат публиката в залата. Не бива обаче да си сътворяваме илюзии - в дълготраен план това се случва с цената на художественото им равнище. При това аз напълно не считам, че комерсиалните продукции би трябвало да бъдат спрени, само че те следва да са по-скоро „ цвят “ в активността на институциите, а не постоянна, надали не съществена тяхна активност.
Този проблем не е единствено наш, това е алтернатива на всички места по света, където има институции с „ универсална “ активност. И решението не може да пристигна „ централно “, тъй като тогава пък се връщаме към метода на деяние на един строй, от който към този момент 30 години се опитваме да избягаме. Но може да пристигна като резултат от метода на мислене, концепциите, в случай че щете – фантазиите и опциите на ръководителите на културните институти по места. Не инцидентно пълномощията на шефовете им са толкоз необятни.
- Аз съм в действителност доста благополучен с това украшение, което чакахме и на което се надявахме отдавна! Малцина знаят, само че доскоро повече от година огромният пианист Иво Погорелич беше на косъм да откаже концерта си, когато видя инструмента, на който трябваше да свири. Марта Аргерич даже не пое подобен риск и за нейния концерт в София особено дойдоха два инструмента от Германия. Обидно беше Националната концертна зала да няма първокласен роял. И ние дълго работихме по тематиката – от средата на 2019 година! Беше цяла епопея. Накрая, когато всичко с документите завърши, към този момент бяхме изгубили парите (знаете по какъв начин действат бюджетните организации – в края на годината неизхарчените пари се връщат в държавния бюджет), само че получихме поддръжката на Министерството на културата, което ни предостави необходимите средства. В крайна сметка вече разполагаме с един прелестен инструмент, който ще дебютира на 6 юни, когато на него ще свири Людмил Ангелов. В този ред на мисли, уповавам се скоро и нашите лични музиканти от Софийската филхармония да получат инструментите, които заслужават.
- Към края сте на впечатляващ концертен сезон, въпреки че цялата 2020/2021 минава под знака на ковид. Как го постигнахте? Срещат се и снизходителни мнения, че сте съумели да осигурите толкоз звезди, тъй като концертните театри в съвсем целия свят останаха затворени в този интервал...
- Повечето от концертите бяха планувани преди съвсем две години, някои ги готвехме още от 2018 година Подобни мнения приказват за ниско национално самочувствие – видите ли, положителните реализатори не биха пристигнали при нас, в случай че имат опция да отидат другаде. Обидно е да се слагаме сами в категория „ неважни “ и „ ненужни “. Обидно е и към всички нас във Филхармонията, които се стараем да представяме за нашата аудитория не просто най-хубавата музика, само че и в най-хубавото допустимо осъществяване.
Наистина през сезон 2020/2021 гостуваха актьори като Диана Дамрау, Шломо Минц, Хуан Диего Флорез, Миша Майски, Марта Аргерич, Гидон Кремер, Евгений Кисин... Но в случай че погледнем назад, ще видим, че и в предходните три сезона посрещнахме в София десетки имена от ранга на Елина Гаранча, Вадим Репин, Никола Мартинучи, Виктория Муллова, Иво Погорелич, Щефан Дор, Джошуа Бел, Анджела Георгиу, Шарл Дютоа, Табеа Цимерман, Сара Чанг, Патриция Копачинская, Юри Башмет, Максим Венгеров, Антони Вит...
Нека просто приемем, че Софийската филхармония е мечтан сътрудник за огромните реализатори от международните подиуми. Така е било постоянно, отворете сезоните на Филхармонията от предишния век – и преди, и след войната – и ще прочетете имената на Карл Бьом, Бруно Валтер, Херман Абендрод, Курт Мазур, Шостакович, Святослав Рихтер, Ростропович, Давид Ойстрах, Валерий Гергиев... Кое тогава е чудното, че през днешния ден се случва същото? Защо желаеме сами да се слагаме в обстановка на културно опустошаване, при положение че хората от целия свят почитат нашите музиканти и нашата просвета? Имаме потребност да изградим национално самочувствие (не национализъм, а самочувствие!). Вижте единствено съседите ни в Букурещ, отворете програмата на фестивала „ Енеску “ тази година! И там ли се случва това поради пандемията? Или смятате, че сме с нещо по-лоши от тях?
- Какви бяха най-големите компликации от здравословно-организационно естество? Как репетирахте и концертирахте безвредно в пиковете на болестта?
- Всички ние – и имам поради в действителност всички, в целия свят – се оказахме в една нова обстановка, непозната и враждебна изключително доста към нашия бранш. Вярвам, че публиката е забелязала прецизните ограничения за влизане в зала „ България “, както и вътре в самата зала. При артистите обаче проблемът е доста по-сериозен. Ние, несъмнено, следваме всички наставления на РЗИ, само че от време на време и те не са задоволителни, а въпреки това пък постоянно се случва поради тях да не могат да се случват избрани събития. Например намалихме хоровите и кантатно-ораториалните концерти до най-малко. Случваше се да карантинираме цели групи заради инфектирани сътрудници. Някои ме взеха на майтап поради броя проби, на които се подложих през последната година, с цел да съм сигурен, че не представлявам опасност по време на работата ни. Не че това ме избави - в началото на април имах и аз своята среща с вируса.
Бях доста благополучен, когато през януари бяхме известени от Министерството на културата, че ще бъдем имунизирани предпочитано и ни бе пожелан лист с искащите. Веднага го направихме и го представихме. Е, в този момент е месец май и още чакаме нашето предпочитано имунизиране...
- От началото на коронакризата доста се говори за поддръжката на културата и културните институти от страната. Успя ли тя да си свърши работата - да отбрани обществено музикантите, които така и така не са изключително богати?
- В обществения бранш страната се оправи по-скоро добре, с известни ангажименти. Съществуването на артистите бе подсигурено посредством две постановления, които обезпечиха заплатите им до октомври 2021 г. Какво ще бъде по-късно е към този момент мистерия. Което за мен бе най-странното обаче, бе несъответствието на този акт със свитите бюджети на институтите по отношение на времето отпреди пандемията, и регламентираната възбрана на институции с обществено финансиране да аплайват по планове на Фонд „ Култура “. С други думи – подсигури се съществуването на артистите, само че не и опцията за естествена активност.
Относно хората на изкуството от самостоятелния бранш – там царува по-скоро безпорядък. Миналата година страната реши да подпомогне независимите актьори, само че изискванията бяха толкоз неуместни, че се получи нещо като наказване за тези, които преди пандемията са работели интензивно и съзнателно. При това проблемът е разполагаем сега в целия свят и можехме просто да се огледаме и да забележим по какъв начин го вършат другите. Някои от тях откриха прелестни функциониращи модели, които даже не са сложни за реализиране.
- Изборите минаха напълно неотдавна, само че през лятото ще имаме и „ второ изтегляне “. С какви очаквания и упования отправяте взор към новите избраници? Кои са най-спешните задания в областта на културата?
- Не дръзвам доста да се надявам. Това, което видях за късия живот на 45-ия парламент, ме накара по-скоро да се опасявам. Ако приемем, че националните избраници са представителна извадка на нашия народ, а това нормално е по този начин, то налагащият се извод е, че нашият народ е станал извънредно нападателен и знае какво не желае, само че не е напълно наясно какво желае. Разочароващо е, че това Народно заседание не съумя да излъчи държавно управление. Никой не посмя даже да опита! Ние просто ще повторим едни избори, които се състояха преди месец, и няма да има нищо ненадейно, в случай че резултатите са напълно близки до сегашните. Ще си разреша да изтъквам Айнщайн: „ Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш разнообразни резултати “.
Колкото до сферата на културата – тук ще бъда характерен и ще разясня в частност театралните изкуства - има някои неточности от последните години, които в случай че не бъдат поправени скоро, ще ни донесат нови проблеми. Имаме потребност най-сетне от една промяна, чиято цел да бъде не да се спестят едни пари, а да се възстановява активността на бранша. Трябва да се слагат ясни правила за действието на самостоятелния бранш и да се основат законови благоприятни условия за неговото финансиране. Подхвърлянето на подаяния на който се моли най-силно, е и погрешно, и обидно.
В обществения бранш би трябвало да се реши най-сетне какви са задачите на съществуването му и оттова – по какъв модел ще се управлява и финансира. И нещо извънредно значимо: какъвто и модел да бъде прибавен – сполучливите такива по света са много повече от един, сега, в който стартира да действа, той да не бъде променян за някакъв по-голям времеви интервал. Защото това, което описа играта на държавните културни институции през последните десетилетия, бяха тъкмо поредицата промени, всяка една отричаща предходната. Дори през последните 10 години, откогато бе въведен делегираният бюджет, имаше редица фрапантни промени, които объркваха цялата активност на институциите. В последна сметка резултатът е, че вместо финансирането да служи на активността, активността служи на финансирането.
- Оглавявате Софийската филхармония от четири години, през които тя направи и първокласен (като плакат и изпълнения), и количествен (като продадени билети) скок...
- Не се пробвам да правя оценка личната си работа. В някакъв смисъл просто имам шанс, че за годините, в които съм живял в Австрия и Израел, съм съумял да натрупам знания и контакти, които да ми оказват помощ през днешния ден. Освен това не бива да забравяме и че в тази ситуация става дума за Софийската филхармония, чието равнище в никакъв случай не е било ниско, и която през миналия век е имала постижения, на които могат да завидят множеството сформира по света. Моята задача е да покажем на света един елмаз, който си е тук и единствено чака да бъде (отново) показан на тези, които имат потенциала да го оценят.
- Над 10 година оглавявахте операта в Русе. И въпреки че Русе обичайно е културен и музикален град, няма да е пресилено да кажем, че нещата в провинцията не са по този начин розови, както на жълтите павета. Какво е належащо, с цел да бъдат оркестрите и концертните стратегии отвън столицата на високо равнище? Ако щете, и равнището на публиката да се вдигне?
- Промяната на културата на обществото, респективно – равнището на публиката – е един доста дълъг развой и постоянно съм твърдял, че тъкмо това е крайната цел на активността на Министерството на културата. Културните институции са единствено инструментите за постигането й. Разбира се, те служат и за други цели, като основаване и повишение на националния имидж и самочувствието ни като нация. Но главната задача си остава тази – да се борим за по-висока просвета в обществото ни.
Колкото до разликата сред столичните и извънстоличните културни институти – тя е неизбежна и естествена. Не приказвам за художествено равнище, а за задачите, които преследват. Преди години един от нашите най-интелигентни диригенти – Валери Вачев, изясни тази разлика по доста явен метод. В София имаме институции със характерни задания – Филхармония, Опера, Музикален спектакъл, надлежно народен хор към филхармонията, народен балет към операта и балет „ Арабеск “ към Музикалния спектакъл. В останалите градове в страната говорим за една институция за града и постоянно изобщо в региона. Техните задания са доста по-универсални – те би трябвало да обслужват обществото, представяйки всички вероятни типичен жанрове – симфонична музика, камерна музика, опера, оперета, балет, мюзикъл... В устрема си да оцелеят, те даже в последно време стават още по-„ универсални “, представяйки и много комерсиални продукции, които съумяват да привлекат вниманието на обществото и да вкарат публиката в залата. Не бива обаче да си сътворяваме илюзии - в дълготраен план това се случва с цената на художественото им равнище. При това аз напълно не считам, че комерсиалните продукции би трябвало да бъдат спрени, само че те следва да са по-скоро „ цвят “ в активността на институциите, а не постоянна, надали не съществена тяхна активност.
Този проблем не е единствено наш, това е алтернатива на всички места по света, където има институции с „ универсална “ активност. И решението не може да пристигна „ централно “, тъй като тогава пък се връщаме към метода на деяние на един строй, от който към този момент 30 години се опитваме да избягаме. Но може да пристигна като резултат от метода на мислене, концепциите, в случай че щете – фантазиите и опциите на ръководителите на културните институти по места. Не инцидентно пълномощията на шефовете им са толкоз необятни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ