Г-н Сарафов, Прокурорската колегия на ВСС единодушно издигна номинацията на

Г-н Сарафов, Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет единомислещо издигна номинацията на Иван Гешев за основен прокурор. Безалтернативна ли бе неговата кандидатура или кадровиците този път се съобразиха с мнението на гилдията – на прокурорите и следователите?

Изборът на основен прокурор е един от най-важните избори в нашата страна и доста очи гледат " втренчено " в него. Важно е да бъде определен експерт, човек от системата, който е извървял стъпките в йерархията, познава хората. Човек - виновен, консенсусен и с хъс за работа. Отговорността и напрежението на такава позиция са неимоверно огромни и упованията на хората също. Разбира се, постоянно е допустима опция, само че неналичието и в съответния случай, не ме изненадва – сътрудника Гешев е одобрен престиж в прокуратурата и дава отговор на контури профил. Това си проличава и от колегиалната поддръжка, която получава. Фактът, че няма конкурентни кандидатури също не е необикновен. През 2006 година и проф. Велчев беше определен като единствен претендент. Сега обаче има и една специфичност – за първи път в демократичната история на България настоящ прокурор има опцията да бъде определен за началник на институцията. Дори единствено това е белег, че системата няма потребност от външни ръководители, че най-накрая сме се върнали към естественото състояние в едно модерно общество – основният прокурор да е от средите на самата прокуратура. А за какво точно господин Гешев – несъмнено има повече от една причина, само че за мен тази кандидатура е предпазена с работата му. Познавам я добре и високо я оценявам.

Националното разследване изрази със Становище до Висш съдебен съвет поддръжка за кандидатурата, както сториха още стотици следователи, прокурори и чиновници на правосъдната система от цялата страна. Знаете мненията на критиците, че тези мнения се пишат под диктовка. Защо е това съмнение, че прокурори и следователи не са свободни да показват позиция по професионални въпроси?

Май в нашето общество всяка колегиална поддръжка може да бъде лековато интерпретирана като дадена под напън. Отучихме се да имаме вяра, че е допустимо да има и естествени престижи, да има достоверна колегиална благосклонност и доверие. Но ги има. Със сигурност мога да кажа, че поддръжката на сътрудниците от Национална следствена служба е откровена. Обидна ми е тезата, че поради централизираното устройство на прокуратурата всички сме под съмнение, че нямаме лична воля. Законът дава право на прокурори и следователи да изкажат мнението си за този, който е претендент за техен началник. Няма нищо по-нормално от това, че го вършат. Напротив - мълчанието би било неестествено.

Политизира ли се процедурата за избор на основен прокурор? Ако е по този начин, то по какъв начин Висш съдебен съвет ще успее да устои на уличния и политически напън, тъй като тук приказваме не просто за избора на основен прокурор, а за напън върху независимостта на правосъдната система?

Партии показват позиции за претендента за основен прокурор, провеждат митинги. Представете си по какъв начин би изглеждало противоположното – политическа поддръжка за господин Гешев от една или повече партии. Всеки има право да стачкува, само че когато партиите провеждат митинги, би било естествено тези митинги да са свързани с политически въпроси, а не с кадрови избор в самостоятелната правосъдна власт. Не бива да се прекрачва границата на законното изложение на социална позиция - уличния и политически напън, биха могли да се прегледат и като опит за вмешателство в работата на самостоятелен орган като Висш съдебен съвет и което е доста значимо - в правосъдната система като цяло. Ние живеем в демократична и правова страна и всеки е свободен да стачкува, само че когато зад митингите прозират политически ползи и опит за вмешателство в самостоятелен правосъден орган, това е смущаващо. Кадровата политика е отговорност на членовете на Висш съдебен съвет и тази отговорност е огромна – да не се позволява интервенция и взаимозависимост от махленски напън. Ако го направи един път, няма да има край.

Сякаш " положителният звук " от дълго време остана на назад във времето. Атакуват се даже обособени прокурори и следователи, за какво е този боязън от номинацията на заместник-главния прокурор?

Всеки " осмелил се " да се кандидатира за този виновен пост щеше да бъде подложен на тези тествания. Страхът от зам.- основния прокурор Гешев в действителност е боязън от институцията Прокуратура. Има повдигнати доста обвинявания, следва сериозна работа по доказването им, засегнаха се доста престъпни бизнеси, които носят големи облаги и естествено се наслоиха отрицателни настроения към институцията на прокуратурата. Някои от хората, които се опасяват от нея, имат всички учредения за това, а страхът им се трансформира в сляпа ненавист освен против господин Гешев, а против цялата прокуратура. Впрочем, какво друго да чакаме от обвинени лица и техните поддръжници? Срещу прокуратурата в никакъв случай не е имало " добър звук ", най-малко откогато аз работя там.

Какво очаквате от Иван Гешев, с цел да декларирате следователите от Национална следствена служба тази поддръжка, значи имате и упования?

Разбира се, че имаме упования. На част от тях той към този момент отговори с концепцията си. Националната следствена работа е институция, в която е съсредоточен голям капацитет. Очакваме господин Гешев да поддържа напъните ни за възобновяване престижа на службата като елитна конструкция, която може да организира дейно и качествено следствие по най-сложните, тежки и объркани проблеми. В този смисъл чакаме както доверие тези каузи да ни бъдат предоставени, по този начин и иницииране на законови промени, с които да вземем за пример да бъдат предоставени на Национална следствена служба всички каузи за закононарушения, осъществени в чужбина.

Как разчитате бъдещето на следствието в Концепцията за стратегическо ръководство на прокуратурата, която Гешев показа пред Висш съдебен съвет?

Като предпочитание и желание да се употребява наличният запас за интензивна и качествена работа. Както е посочено в концепцията, належащо е да се извърши функционален разбор на работата и натовареността на следователите от Национална следствена служба и следствените отдели към окръжните прокуратури. Този разбор следва да обхване разпределението на делата както по райони, по този начин и по типове закононарушения, срочността на следствието, умеенето за тъкмо установяване на предмета на доказване, а оттова планирането и ритмичното осъществяване на нужните дейности по следствието, а най-после и резултатността – броят на завършените досъдебни производства. Като цяло следователите, както от Национална следствена служба, по този начин и от окръжните следствени отдели, са изпълнени с вяра, че интензивно ще се употребяват знанията и уменията им, добити с годините. Тази вяра се основава освен на професионалната биография на Иван Гешев, който самичък е бил следовател, само че и на това, че той познава работата и високия професионален потенциал на следователите. Със сигурност има какво да се направи, с цел да бъде той още по-пълноценно употребен.

В Концепцията си Иван Гешев дава индикации, че ще търси подпомагане за законодателни промени, в това число свързани и с работата на следствието. Какви би трябвало да са те?

Наистина има потребност от някои законодателни промени, засягащи следствието. Както към този момент показах, съгласно мен е належащо да бъде уредено в Наказателно-процесуален кодекс следствието на всички закононарушения, осъществени в чужбина да бъде предоставено на Национална следствена служба. Тези каузи са почти към 700 годишно и по тях ние можем да подсигуряваме качествено и бързо осъществяване на следствието.

Познавате Иван Гешев от какъв брой години? Били сте дружно във ВИПОНД, по какъв начин се взимаха изпитите по право в Академията на Министерство на вътрешните работи преди двадесет и повече години?

Действително, с сътрудника Гешев се познаваме от студентските си години. Имаме и сходна професионална реализация – първо следовател, след това прокурор, а все още и двамата сме заместници на основния прокурор. Категоричен съм обаче, че все още на нашето следване, равнището на нашето висше образователно заведение, тогава не се споделяше ВИПОНД, а Висш институт на Министерство на вътрешните работи, не е било по-ниско от това на Софийския университет - в действителност тогава входящият бал беше по-висок при нас. Не мисля, че моята тапия тежи по-малко от тази на всеки различен правист. Нещо повече, за разлика от сътрудниците си адвокати в другите университети, ние сме учили една година повече, а нашето образование имаше и още една страна – оперативна, по специфични дисциплини. Това понастоящем ми е извънредно потребно в работата като следовател и прокурор, който ръководейки следствието чете и изслушва отчети на оперативните служби, като дава насоки по събирането на доказателства и " осребряването " на оперативните дейности с процесуална стойност. А по какъв начин се вземаха изпитите – тъкмо като в Софийския университет по това време – мъчно. Просто преподавателите бяха същите, заради което курсовете и условията към нас бяха идентични.

Заедно с Иван Гешев сте заместници на основния прокурор Сотир Цацаров. Труден мандат, минал при много мощен напън, само че сме очевидци, че и доста се направи. Вашата самокритика?

Всеки мандат е сложен, когато си на висок пост и когато работиш, вземаш решения, стремиш се да не правиш неточности, полагаш старания да бъдеш съвсем съвършен. Сега личността на господин Гешев е във фокуса на публичното внимание и това е естествено. Но ми се коства незаслужено в края на неговия мандат да не отдадем дължимото на основния прокурор Сотир Цацаров. Той имаше сложен и заслужен мандат. Много беше направено и то с помощта на персоналните му старания. Не постоянно стореното биваше оценено, само че ние сме привикнали. Престъпността в никакъв случай не свършва, сполучливите каузи се не помнят, идват нови. Но господин Цацаров заслужава благодарността на сътрудниците за това, че съумя да отбрани прокуратурата в доста сложни моменти. Във всеки случай, моята признателност я има. А самокритика няма да върша – в прокуратурата оценки на зам.-главните прокурори може да дава единствено основният прокурор.

Време ли е за по-радикална промяна на Наказателния развой? Гешев дава образец по какъв начин във Англия обвинителен акт за пране на пари е от две страници, а тук подобен щеше да е двеста, несъмнено. Къде виждате най-необходимите промени?

В годишните отчетни отчети на прокуратурата през годините сме внасяли голям брой оферти за промени в законодателството. За страдание, те рядко биваха забелязвани от Народното събрание. Зная, че сега в Министерството на правораздаването работи група за разработване на нова наказателна политика, в която и прокуратурата е показана. Надявам се, нашите оферти, правени през годините, да бъдат регистрирани. Имам редица хрумвания, произлизащи от ежедневната ни работа в следствието, само че конкретиката надали е значима. Ако някой ни пита, ще му я дадем в елементи. А другояче за формализма – да, той от време на време пречи, само че в същото време от студентските си години знам, че " формата е гаранция за правда ". Въпросът е да намерим баланс.

Нов Наказателен кодекс или този от 1968-ма година си прави добра работа и до през днешния ден?

Не знам какво ще рече " нов " Наказателен кодекс. Той би бил нов, в случай че се основава на разнообразни правила от настоящия. На мен това ми се коства невероятно. Друг е въпросът, че един значителен " ремонт " на Особената част на кодекса е належащ. Многобройните промени в него през годините доведоха до непотребни сформира, до спорни правила, от време на време даже до прекалено засилена наказателна принуда. Но дано изчакаме новата идея за наказателна политика.

Това, че прокуратурата стартира да оповестява доказателствени материали по каузи, които преди този момент са обсъждани в открити правосъдни съвещания по установяване на мярка за неотклонение, дали не крие опасности? Според мнозина правозащитници това влиза в несъгласие с правилото на невиновност, да не стартират в този момент всеобщи каузи против прокуратурата?

Не си мислете, че това откриване се прави безредно или непремерено. То постоянно се прави след единодушие на наблюдаващия прокурор, с цел да не се попречи на следствието. Наказателно-процесуален кодекс категорично го разрешава. Непрекъснато ни укоряват, че прокуратурата работи " на мрачно ", а когато се опитваме в границите на закона да дадем повече гласност на активността си, ни упрекват, че го вършим. Повтарям – в границите на закона. Това би следвало да изчерпи тематиката.

И въпреки всичко, Иван Гешев може би е пропуснал нещо, върху какво бихте предложили да концентрира в допълнение вниманието си, още в този момент в стадия на процедурата?

Несериозно е да се мисли, че господин Гешев е обрисувал цялата си допустима активност като основен прокурор в своята идея. Никой не би могъл да го направи, а и не би било естествено. Ние нееднократно сме разговаряли с него и добре знам, че той има доста хрумвания, свързани с организацията на работата на прокуратурата. Естествено не всички са изчерпателно показани в концепцията му. Убеден съм обаче, че част от тях ще станат ясни по време на общественото му чуване във Висш съдебен съвет. А в случай че имам препоръки към него, ще му ги кажа персонално, а не през медиите. Мисля, че колегиалността го изисква. Не мога обаче да не отбележа, че концепцията му ми хареса. Тя е прагматична, уравновесена и реалистична. Ако пристигна миг да я извършва, ще му дам рекомендации, свързани със следствието.

Вашето име също бе измежду тези, които бяха посочени като вероятен претендент за основен прокурор?

Аз към този момент съм бил претендент за основен прокурор преди седем години. Тогава го направих намерено. Ако бях претендент и в този момент, отново щях да го направя по същия метод. Нито някой ми е предложил, нито съм мислел да се кандидатирам. Аз съм при започване на мандата си в Национална следствена служба и всичките ми професионални старания са ориентирани към подобряването на работата на следствието. Но тук ще се върна към началото на нашия диалог. Именно тъй като професионалният ми престиж и биография правеха евентуално допустима моята кандидатура, аз бях обект на мълниеносно извършена хибридна офанзива против мен от същите среди, които в този момент организират офанзива против кандидатурата на Иван Гешев. Просто тези хора желаеха да изключат мен от надпреварата незнаейки, че аз нямам такива упоритости.

Действително самият Вие бяхте обект на компроматна офанзива, това ли са новите способи, които разследвани, обвинени и подсъдими лица подхващат, с цел да се опълчват на неуместни магистрати?

Компроматните офанзиви не са оригиналност, нито съм техен обект за първи път. В съответния случай извънредно манипулативно беше поднесена информация за мен и моите близки, насаждайки подозрения посредством полуистини и внушения за нередности. Знаете, че тези " морализатори " не се посвениха да обругаят даже сина ми, изкусно и безпринципно спестявайки информацията, че в духа на патриархалните български обичаи аз самият съм продал наследените от моите родители парцели, че съм вложил и своите многогодишни спестявания. Подобно държание е мерзко, само че за жалост е реалност. В резултат от офанзивата минах през всевъзможни инспекции – и на Национална агенция за приходите и на ВКП. Факт е, че те приключиха без данни за каквото и да е непозволена активност от моя страна. За страдание от това страдах не толкоз аз, колкото членовете на фамилията ми, които бяха принудени да се оправдават за изцяло законни свои дейности, единствено тъй като аз съм зам.-главен прокурор. Но явно когато си на виновна служба в прокуратурата, компроматните офанзиви са неизбежни.

Борислав Сарафов приключва право във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи през 1994 година За малко е контрольор в Главно ръководство на местата за отнемане от независимост.

От 1996 до 2001 година е следовател. От 2001 до 2006 година е прокурор в Софийската окръжна прокуратура, а по-късно и във Върховната административна прокуратура.

От 2007 до 2011 година е прокурор във Върховната касационна прокуратура. През 2011 година е определен за началник на Апелативната профилирана прокуратура. В началото на 2013 година е определен за заместител на основния прокурор, а от 6 декември 2017 година е и шеф на Национална следствена служба.