Каква се очаква на пазара на труда през 2024 г.?
Г-н Първанов, по какъв начин бихте описали трудовия пазар? С една дума.
Разнообразен!
Ако би трябвало да вляза в конкретика – годината беше разграничена на две - две етапи, два сюжета.
Първата половина беше такава, каквато сме привикнали да я гледаме през последните няколко години. С огромен дефицит на фрагменти, с рекордно ниска безработица, със сериозен растеж на заплатите.
През втората половина на 2023 година видяхме смяна, която е плавна, само че наподобява постоянна. Тя е в посока на повишение на броя на хората, които са без работа, на оптимизации на личния състав, главно в ИТ бранша, и на стягане на пазара на труда каквото не сме виждали скоро.
На какво се дължи тази оптимизация на пазара на пазара на труда и обвързвана ли е тя с ускорената цифровизация?
Мит е, че оптимизацията се дължи на изкуствения разсъдък (AI). Той е на толкоз ранна фаза на нахлуване, че съвсем не рефлектира на пазара на труда.
Статистика демонстрира, че в Съединени американски щати - един от най-големите и развити пазари, се губят не повече от 4000/5000 работни места на месец поради AI. И сметката е може би много повишена. За да стигнем до българската цифра, би трябвало да разделим на 100 или на 1000.
Реално това, което виждаме в България във втората половина на 2023 година, е отражение на почнала криза за основни пазари за страната – Италия, Германия, Холандия.
Наблюдаваме компании, които са достигнали тавана на равнищата на възнаграждение, след което разходът им за труд е толкоз огромен, че въздейства на равнището на облагите и това провокира търсене на способи за оптимизация за работната ръка.
Освен това част от фирмите видяха, че имат повече личен състав в сравнение с им е необходим.
Тези фактори, комбинирани със слабия летен сезон, провокираха и леко завишение на безработицата с към 1/1,5% спряло предходната година.
Това провокира и завишение на хората с Open to Work в LinkedIn.
Има ли смяна на търсените умения в претендентите за работа ?
Няма някаква трагична смяна.
По-скоро работодателите сякаш от ден на ден схващат и се приспособяват към упованията на поколенията x, y, z, Milenium и Alfa - най-новото потомство, което ще се споделя по този начин поради това, че към този момент свършват буквите.
Продължават да се ценят качества като предпочитание за учене, адаптивност. Работодателите да наемат хора, които имат на първо място личностна настройка и предпочитание за развиване.
Казвате, че качествата, които търсят работодателите, са същите като през последните години. Можем ли да кажем, че и чиновниците са такива? Имат ли те предпочитание за надграждане или се следи по-скоро осъществяване на отговорностите по длъжностната характерност и отвращение за излизане от рамките?
Едно време настройката беше хората да работят дълго време на едно място и по-важно от всичко друго беше да имат криворазбрана преданост.
Практиката сподели, че нелоялни към притежателите бяха тъкмо тези, които би трябвало да са най-лоялни – състуденти, съученици, непосредствен другарски и фамилен кръг.
С годините се изчерпа кръгът на тези лоялни хора. И мисля, че мултинационалните компании и българският бизнес схванаха, че лоялността би трябвало да стои доста след професионалните умения на един човек. И един външен професионален управител може да свърши доста повече работа, да бъде доста по-коректен и да пази ползите на компанията по-добре в сравнение с човек, част от кръга.
В днешно време работим на пазар, в който междинният престой на чиновник в компания е относително дребен - съвсем 3 години. Пазар със сравнителна липса на безработица за млади и можещи хора.
От една страна би трябвало да се откри вид по какъв начин да се притеглят, а от друга – да се предложи гъвкава форма на претовареност, с цел да има възвръщаемост в тези фрагменти.
Ситуацията ще бъде все по-предизвикателна, защото евентуално ще има бизнеси с минимална оптимизация. Надявам се да няма огромни земетресения на пазара на труда. В същото време оставащите хора, разделили се с сътрудници и другари, би трябвало да бъдат по-мотивирани от работодателите, с цел да имат вяра, че ги чака ярко бъдеще. Тук положителната вест е, че компании от ИТ бранша чакат от лятото на идната година и бюджетират с упования за растеж на стопанската система, понижаване на безработицата и по-голямо търсене.
А задоволително толерантни ли са работодателите и съумяват ли да бъдат гъвкави по отношение на следените нови трендове и промени на трудовия пазар?
Преди време бях гост-лектор в университет. Това, с което аз се сблъсках е, че половината група бяха без работа.
Оказва се, че към днешно време работодателят е нетърпелив в две направления – от една страна към студенти на цялостен работен ден. Това е доста по-голям проблем в сравнение с съм си давал сметка. И второ – към майки с деца. Особено през зимата, когато се боледува по-често, те имат потребност от повече home office от нужното.
Тук бих желал да прикани сътрудниците, изключително тези, които непрекъснато се оплакват, че нямат хора и търсят разновидности за импорт на фрагменти: Да бъдем по-толерантни, да търсим разновидности за гъвкаво работно време. Почти всеки един от нас може да бъде еластичен, да притегля фрагменти и да ги държи стимулирани.
Започнахме срещата си с преглед на тази година. Нека затворим кръга на последното си за тази година изявление с може би упования въпрос: Какви са прогнозите ти за 2024 година във връзка с трудовия пазар?
Когато пътувах към теб в главата ми се появи цифрата 30 000. И се попитах: Какво ще стане, в случай че върнем 30 000 българи от чужбина – благодарение на работодателите и държавата; в случай че внесем 30 000 квалифицирани фрагменти от трети страни и привлече, 30 000 жители на Европейски Съюз, които да се открият тук.
Това ще бъде доста огромна смяна и на пазара на труда, а и на стопанската система, и ще докара до неизбежен растеж без значение от това какво се случва в другите страни.
