Лазаровден е! Честит празник!
Народното поверие утвърждава, че този ден се чества в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, отдаден на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се извършва национален ритуален бит – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден.
Произход на името
Народна заръка гласи, че Лазар е повелител на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, с цел да вършат хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето за какво този ден се споделя още и Лазар.
Лазар от древноеврейски генезис значи “Бог оказва помощ ”. Името е знак на здраве и дългоденствие.
Обичаят
Този ден се чества в чест на Лазар. Обичаят е необятно публикуван из цяла България.
През целия ден вървят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е огромен набожен и национален ритуал. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи).
Лазарките не са просто неженени дами, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома върви единствено един път да лазарува.
Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и стартират да се подготвят за лазаруването, т. е. учат песните, които би трябвало да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или към този момент булки, които са ходили “на Лазар ”.
Броят на лазарките не е стеснен, само че в случай че в селото броят им е огромен, те се разделят по махали. Всяка група върви в отредена махала, тъй като в една къща два пъти не би трябвало да се лазарува.
В деня на празника две моми носят кошници за яйца, тъй като лазарките се подаряват единствено с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – алегорично по този метод играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се назовава Лазарова младоженка.
Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват към момите с криваците.
Докато лазарките играят, към тях подредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, по този начин и лазарските песни са нагласени за всеки член в фамилията и за всяко публично състояние. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за младоженка, за хазаин, за стопанка, за пастир, за орач и прочие Още има и песни за кмет, за духовник, за отличник и прочие – все отлични в обществото селяни.
Лазарските песни
Лазарките имат разнообразни песни. Когато се събират в една от лазарките за потегляне, изпяват една ария. Тръгвайки по къщите, пеят друга, а към този момент, по отношение на домакина и общественото му състояние, избират трета ария от многото разновидности.
Във всяко село има мома, която всички хора признават за най-хубавата. На такава мома лазарките пеят особена ария, с която възхваляват хубостта й. А в лазарските песни за някой момък се пее за неговата чиста обич и красота, за разлика от коледните песни, в които се възпява неговото геройство.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, изобилие и благоденствие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.
След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една ария, съпроводена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на идващия ден за идващия празник – Връбница и обреда Кумичене.
Свети Лазар е възпитаник на Исус Христос. Четири дни след гибелта на Лазар, той е възкресен. Бог споделя „ Лазаре, излез вън! “. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение провокира отвратително възмущение в първосвещениците и фарисеите.
Така Лазаровото възкресение става непосреден мотив за смъртната присъда на Исус Христос. Затова точно от този ден стартира Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
